Решение № 9546 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2014 г.

Решение № 9546 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Георгиев Стивасарев, от гр. Пловдив против решение № 244/23.01.2014 г. по адм. дело № 1325/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив чрез юрисконсулт Калина Велева - Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 244/23.01.2014 г. по адм. дело № 1325/2013 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Атанас Георгиев Стивасарев, от гр. Пловдив срещу решение № 84/01.04.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 5011284546/24.01.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ въз основа на заявление за зачитане на допълнителен осигурителен стаж, придобит след пенсиониране, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е изменена, считано от 07.01.2013 г., като осигурителният стаж от трета категория труд е променен от 11 г., 09 м. и 24 д. на 12 г., 00 м. и 26 д, съответно общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд е променен от 43 г., 10 м. и 22 д. на 44 г., 01 м. и 24 д., в резултат на което пенсията е променена от 312,74 лева на 314, 50 лева. Разпореждането е потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. При определяне на допълнителния стаж за преизчисление на ЛПОСВ пенсионните органи и административният съд вярно са съобразили представените писмени доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж за периода 01.01.2012 г. - 28.02.2012 г. в "Орион - Секюрити - 1", изчислен при условията на чл. 38, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, отчитайки факта, че за месец януари 2012 г. Стивасарев е работил при непълно работно време. Точна е преценката и за осигурителният стаж, придобит при "Променергомонтаж" от 08.06.2012 г. до 25.07.2012 г. Зачетената обща продължителност, с която е преизчислена пенсията е в размер на 03м. и 02 д. и съответства на доказателства по спора. Съгласно чл. 102, ал. 1 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно чл. 75 - 77 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съдът ясно е разграничил процедурата по преизчисляване на отпуснатата ЛПОСВ /чл. 102 КСО/ и тази по нейното изменение /чл. 99 КСО/. Отчел е вярно, че е налична първата хипотеза и по нея законосъобразно са работили пенсионните органи, като са съобразили точно новопридобития осигурителен стаж и доход. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение