Решение № 8024 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2016 г.

Решение № 8024 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "МАГАБИТ" ЕООД, гр. С. Загора срещу Решение № 226/8.02.2016 год. на Административен съд П. по адм. д. № 954/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241103500/10.11.2011 г., издаден от Т. И. К. на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция, гр. П. на Националната агенция за приходите гр. П., потвърден с Решение № 205 от 24.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. (сега Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П.) при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 780,91 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден ревизионният акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 241103500/10.11.2011 г., издаден от Т. И. К. на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция, гр. П. на Националната агенция за приходите гр. П., потвърден с Решение № 205 от 24.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. (сега Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - П.) при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 124 780,91 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е валиден, съставен след приключила ревизия, в предвидената форма от чл. 120 на ДОПК и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяванията му, включително обсъждане на възраженията на задълженото лице срещу ревизионния доклад. Приел е, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Екип" ООД, "Магабит - Г. У." ЕТ и "Д. С. 89" ЕООД с предмет различни видове строителни материали, продажба на материали - ваучери и рекламни тениски с лого - 2000 бр. Основният аргумент на първоинстанционния съд е, че установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, както и представените документи и писмени обяснения от ревизираното лице и неговите доставчици, не могат да обосноват несъмнен извод, че процесните стоки са съществували като материални вещи в патримониума на въпросните доставчици Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че в този случай липсват данни относно съществуването на основните елементи от фактическия състав, с проявлението на който, правната норма свързва като последица, наличието на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на процесните родово определени вещи от сочените доставчици. Невъзможността за извършване проверка в счетоводството на доставчика "Екип" ООД, както и при липса на данни за заведена счетоводна отчетност на счетоводна сметка от група 30 - 302 "Материали", респ. 304 "Стоки" в хронологичен и аналитичен порядък при ревизираното лице не позволява да се проследи заприходяването и изписването на процесните стоки. Не се представени доказателства за транспортирането на стоките - пътни листове с вписан маршрут, товарителници с място на товарене и разтоварване, предвид големите количества строителни материали - тухли, цимент, вар, които са доставени. Няма доказателства къде е съхранявана стоката, нито къде и как е доставена. Наличието на наети МПС от страна на доставчика не предполага автоматично доказан транспорт при липсата на горецитираните доказателства. Още повече, че прекия доставчик "Екип" ООД е имал назначени работници в шивашката промишленост, защото дейността му е търговия на едро и дребно с шивашки материали и изделия, поради което наетите МПС може да са използвани за превоз на шивашка продукция. Правилно първоинстанционният съд не е взел предвид заключението на ССЕ и СТЕ относно последващата реализация и влагането на закупените строителни материали в определени обекти, тъй като същата се основава единствено на искания за отпускане на материални цености, които са представени едва в хода на съдебното производство. По повод кредитирането на съдебно-техническата експертиза основателно първоинстанционният съд е отбелязал, че тя се явява неотносима, понеже спорът не е дали са осъществени строително-монтажни работи, а дали е налице реално прехвърляне на правото на собственост върху строителни материали, които могат да бъдат използвани при такива работи, още повече, че във фактурите не се посочват обектите, на които ще се използват. Съдът е изложил подоробни допълнителни мотиви относно значителната разлика във времето на доставките между предходните и прекия доставчик, недоказаността на обстоятелството за наличие на складова база и т.н., които настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря. Косвени доказателства са и представените влезли в сила ревизионни актове на доставчиците, с които не е признато право на данъчен кредит по отношение фактурите от предходните им доставчици, и установените им задължения в особено големи размери. Предвид изложеното и при липса на поддържаните с касационната жалба отменителни основания, решението като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 4003 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,