Решение № 7045 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2018 г.

Решение № 7045 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л., подадена чрез адвокат К. Лупова против решение № 138 от 04.04.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 380/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за изготвяне на технически/ работен проект на стойност 33600, 00 лева. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението. Счита, че решението е постановено в противоречие на материалния закон поради обстоятелството, че съдът неправилно е приел, че при издаването на обжалвания ИАА са били налице материалноправните предпоставки за това. Ответникът- Изпълнителният директор на "Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Подадена е касационна жалба и от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против решение № 138 от 04.04.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 380/2017 г. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6"Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата"от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 6). Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, в частта, в която е отменена по жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л. Заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за стенопис на обща стойност 31680, 00 лева като прави възражение за прекомерност на заплатения от Църковното настоятелство адвокатски хонорар и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър", гр. Л., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Лупова, която с писмена молба и с писмена защита пледира за отхвърлянето й. Счита, че обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л., като счита за основателни доводите на "Църковно настоятелство към църква" Свети Димитър, че точка 4, на ал. 1 на чл. 23 от Наредба № 6 приема за допустими разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане. С оглед тази норма следва да се приеме, че съдът необосновано е потвърдил оспорената заповед в частта, с която е отказано финансирането на тези дейности в размер на 33600, 00 лв. На следващо място представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л. е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 138 от 04.04.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 380/2017 г. е отменена по жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л. Заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за стенопис на обща стойност 31680, 00 лева. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да отхвърли жалбата на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л. срещу заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за изготвяне на технически/ работен проект на стойност 33600, 00 лева съдът е приел, че съгласно чл. 23 от Наредба № 6/28.03.2016 година за прилагане на подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година допустими за финансова помощ са следните разходи: 1. възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в т. ч. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства, 4. разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1, 2 и 3. Съгласно ал. 5 на същата правна норма дейностите и разходите по проекта, с изключение на разходите по ал. 1, т. 4, са допустими, ако са извършени след подаване на заявлението за подпомагане, независимо дали всички свързани с тях плащания са направени. Предвид посочената разпоредба съдът намира, че дейността по Договор за проектиране от 29.04.2016 година, сключен между жалбоподателя и "АМОРФ АРХИТЕКТИ" ЕООД с предмет на договора "Изработване на технически проект с работно заглавие "Ремонт, реконструкция и възстановяване на съществуващата църква "Свети Димитър", сградите и оградите към нея", с който жалбоподателят ще кандидатства по програмата е извършена преди подаване на заявлението по проекта, поради което и отказът от финансиране намира нормативна опора и е законосъобразен. Настоящата инстанция намира решението ва АС-В. Т. в тази част за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Вярно е, че съгласно чл. 23 от Наредба № 6/28.03.2016 година за прилагане на подмярка 7. 6 "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година допустими за финансова помощ са следните разходи: 1. възстановяване, реставрация, ремонт и/или реконструкция на сгради с религиозно значение, в т. ч. и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства, 4. разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1, 2 и 3. Следва да се посочи обаче, че първоинстанционният съд грешно е тълкувал посочената правна норма. Според точният текст на разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Наредба 6/2016 г., дейностите и разходите по проекта, с изключение на разходите по ал. 1, т. 4, са допустими, ако са извършени след подаване на заявлението за подпомагане. Точка 4, на ал. 1 на чл. 23 от Наредбата изрично предвижда, че разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, са допустими. В тази връзка, видно от данните по делото е, че е сключен договор за проектиране от 29.04.2016 година между църковното настоятелство и "АМОРФ АРХИТЕКТИ" ЕООД с предмет на договора "Изработване на технически проект с работно заглавие "Ремонт, реконструкция и възстановяване на съществуващата църква "Свети Димитър", сградите и оградите към нея". В предмета на договора е описано какви дейности трябва да извърши изпълнителя, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срокът за изработването на проекта е тридесет календарни дни и започва да тече от подписването на договора. Видно е и, че заявлението за подпомагане е подадено на 30.05.2016 година, с оглед на което, настоящата инстанция намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 4 от наредбата, според която допустими за финансова помощ са разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа и екологична устойчивост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1, 2 и 3. С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд като неправилно ще следва да се отмени в тази част, а вместо него да бъде постановено друго, да бъде отменена заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за изготвяне на технически/ работен проект на стойност 33600,00 лева. По касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С обжалваното решение № 138 от 04.04.2018 г., постановено от Административен съд – В. Т., по адм. д. № 380/2017 г. е отменена по жалба на Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър" град Л. Заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в частта й относно отхвърлени за финансиране разходи за стенопис на обща стойност 31680, 00 лева. За да достигне до този извод, съдът е приел, че е незаконосъобразен отказът да бъде финансиран проекта в част Стенопис в размер на 31680, 00 лева, тъй като видно от посоченото по - горе Писмо изх. № ЗЗ - НН - 185/14.06.2017 година на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата проектът за част "Художествена" е съгласуван. Неправилно административният орган се е позовал на становище от 06.04.2016 година, което е предхождало съгласуването, станало с Писмо № ЗЗ-НН-185/13.05.2016 година. Извън горното съгласно чл. 14, ал. 1, т. 13, б. "а" от Закон за културното наследство Министърът на културата съгласува заданията за проектиране, плановете за опазване и управление, устройствените схеми и планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти - за единични и групови недвижими културни ценности с категории "световно" и "национално значение", в предвидените от този закон случаи. В административната преписка липсват данни, че стенописа е с категория "световно" или "национално значение, поради което според настоящия съдебен състав не е било необходимо изобщо съгласуване. Така постановеното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Със заповед № 03-РД/589/28.02.2017 година на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, са отхвърлени за финансиране разходи за стенопис на обща стойност 31680, 00 лева, поради това, че не е представена съгласувана проектна документация за част "Художествена". Обосновано е установено от първоинстанционния съд, че видно от писмо изх. № ЗЗ - НН - 185/14.06.2017 година на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата проектът за част "Художествена" е съгласуван. Неправилно административният орган се е позовал на становище от 06.04.2016 година, което е предхождало съгласуването, станало с Писмо № ЗЗ-НН-185/13.05.2016 година. Впрочем, в горепосоченото писмо изрично е пояснено, че проектът за консервационно - реставрационни работи в храм "Свети Димитър", град Л., част "Художествена" е съгласуван с писмо № ЗЗ-НН-185/13.05.2016 година на Министерството на културата. Следователно, съгласувателната процедура съгласно чл. 14 и чл. 84 от Закона за културното наследство е спазена. В действителност по делото, по категоричен начин е доказано, както че изискуемата процедура е спазена, така и, че са налице необходимите документи по проектното предложение, обосноваващи одобрението на представения проект в тази му част. Това на практика не само не е съобразено от административния орган, но не е и обсъдено като обстоятелство, мотивиращо неговия отказ. С оглед на всичко изложено, касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд Земеделие е неоснователна, тъй като съдебното решение в обжалваната му част не страда от релевираните пороци, постановено е при правилно установена фактическа обстановка и след правилното приложение на материалния закон. Липсват допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и неправилно приложени материалноправни норми. Съдът е постановил решението си, в тази му част, след внимателен анализ на събраните по делото доказателства, обосновавайки изводите си върху приложимите материално правни норми. С оглед изхода на спора на касатора Църковно настоятелство към църква "Свети Димитър", град Л. следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1575 лева, от които договорено и заплатено адвокатско възнаграждение 1400 лева по договор за правна защита и съдействие от 23.04.2018 година, 50 лева заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, 100 лева адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.04.2017 година и 25 лева заплатена държавна такса за касационно производство. Относно претендирания размер процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което съдът намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. На основание на горното и на 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение: