Решение № 10269 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 126/2014 г.

Решение № 10269 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 126/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Димов Иванов от гр. Варна, чрез адв. Петков срещу заповед рег. № К-5809 от 15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й и противоречие с материално правните разпоредби. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител -юрк. Иванов оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в подробни писмени бележки. С решение № 17383/20.12.2013 г. на Върховния административен съд - седемчленен състав, постановено по адм. д. № 14799/2013 г., съдът е отменил влязлото в сила решение № 15751/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 15814/2008 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 6903/27.05.2010 г. постановено по адм. дело № 1434/2010 г. по описа на ВАС . Делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС на жалбата на Иван Димов Иванов. Върховният административен съд - пето отделение, след като се запозна с доводите на страните, събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Първоначалното производство е образувано по жалба на Иван Димов Иванов от гр. Варна, чрез адв. Петков -срещу заповед рег. № К-5809 от 15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Със заповед № К -4201 от 23.07.2008 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Иван Димов Иванов. Проведено е дисциплинарно производство и на 05.08.2008 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че на 08.07.2008 г., при проведена операция от служители на отдел "Вътрешна сигурност"-МВР- жалбоподателя Иванов, в качеството му на служител на ГПУ-Варна, е задържан при приемане на подкуп, в размер на 400 лева -от лице с наложени ограничения за напускане на страната. Дисциплинарно-разследващият орган е обосновал извършеното от служителя дисциплинарно нарушение с повдигнатото на същия обвинение за извършено престъпление по чл. 301 от НК. Направен е извод, че държавният служител е извършил нарушение на т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е квалифицирал същото като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка. На 18.08.208 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 15.10.2010 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Иван Димов Иванов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 08.07.2008 г. В град Варна, главен инспектор Иванов е задържан в момент на приемане на подкуп, в размер на 400 лева от гражданско лице с наложени ограничения за напускане на страната заради финансови задължения и образувани преписки за измама-деяния несъвместими с Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР същата не съдържа мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Фактът, че на служителя е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер не обосновава извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В заповедта не са описани действията, с които Иванов е осъществил нарушение на т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Независимо, че в заповедта е налице позоваване на изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище, то в случая изложените в същите съображения не могат да заместят липсата в оспорената заповед на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на материално правните норми на закона. Фактът, че на служителя е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. При новото разглеждане на делото, като нови писмени доказателства, са приложени: Присъда № 38/11.04.2011 г., постановена по НОХД № 1106/2010 г. на Варненския окръжен съд/ВОС/, с която Иванов е признат за невиновен, в това, че на 08.07.2008 г. в гр. Варна, в качеството му на длъжностно лице- началник група ПП при ГПУ-Варна, поискал и приел дар от Юрий Жеков Гайдарджиев, в размер на 400 лева, който не му се следва, за да не извършва действия по служба. Присъдата е протестирана и потвърдена, първоначално от Варненски апелативен съд и в последствие от Върховен касационен съд. Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно след като с влязла в сила присъда е установено, че държавния служител не е извършил деянието, което е описано и в оспорената заповед, то следва, че Иванов не е извършил и тежко нарушение на служебната дисциплина. Що се отнася до цитираните правила на т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то това нарушение е обосновано от дисциплинарно наказващият орган единствено въз основа на повдигнатото на служителя обвинение. Както бе посочено по-горе в заповедта не е описано, с кои свои действия, извън тези осъществяващи състав на престъпление по НК, служителят е уронил престижа на службата, тъй като уронването на престижа е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно след като държавния служител не е осъществил дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение, и квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 210, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че не е налице пълно тъждество между обвинението, за което е оправдан Иванов и заповедта за наказание. Както изрично е приел и седемчленният състав на ВАС- отменил влезлите в сила съдебни актове- анализа на мотивите на наказателния съд и изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище- по несъмнен начин е установено, че се касае до едно и също деяние - предмет и на заповедта и на оправдателната присъда. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и на материално правните норми на ЗМВР И ППЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за тази инстанция, но липсват доказателства за разходване на средства, поради което съда не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,