Решение № 5557 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12717/2018 г.

Решение № 5557 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12717/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Луиджи Транс" ООД, гр. Благоевград чрез управителя Й. Лунтзис срещу решение № 1322/13.07.2018 година на Административен съд гр. Благоевград по адм. д. № 222/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 01 – 166/19.02.2018 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират по следния начин: 1. Неправилно първоинстанционният съд и контролните органи приели, че "Луиджи Транс" ООД било уведомено за откриване на производството по прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността. Нито управител на дружеството, нито представител на същото били уведомени за проверките във връзка с трайното и действително установяване на дружеството на територията на страната, поради което и не били ангажирани в рамките на това административно производство доказателства за установяване на тези обстоятелства. 2. Съдът не обсъдил направените от жалбоподателя възражения във връзка с представените доказателства в хода на съдебното производство за доказване на трайното и действително установяване на дружеството на територията на страната, като вместо това цитирал в решението си нормативните актове, които били общодостъпни. 3. Представените в хода на съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност при надлежен анализ можели да обосноват извод за доказване на такова трайно и действително установяване на дружеството на територията на страната. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № РД – 01 – 166/19.02.2018 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съставът мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. По възраженията на касатора за правилно приложение на закона от първоинстанционния съд: Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на "Луиджи Транс" ООД, гр. Благоевград чрез управителя Й. Лунтзис срещу Заповед № РД – 01 – 166/19.02.2018 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози и чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари и Заповед № РД – 08 – 367/18.09.2017 година на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 13601 за превоз на товари, издаден на 08.07.2015 година на "ЛУИДЖИ ТРАНС" ООД, ЕИК 203373330, гр. Благоевград; дружеството е задължено незабавно да върне заверените копия от лиценз на Общността № 13601; като е разпоредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвП моторните превозни средства към лиценз на Общността № 13601 за превоз на товари. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. При извършен анализ на фактите и приложимите правни норми във връзка с възраженията на касатора, съставът на ВАС приема, че касационната жалба е основателна при следните изводи от правна страна: Видно от представения на л. 39 по делото на АС гр. Благоевград протокол, на 07.10.2016 г. служители от регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са извършили проверка на "ЛУИДЖИ ТРАНС" ООД, ЕИК 203373330, гр. Благоевград относно спазване изискванията за установяване на територията на Република България от превозвача, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. "Даме Груев" № 28, притежаващ лиценз на Общността № 13601. Констатирано е, че на адреса не е открит представител на дружеството. В протокола е отразено заключение за неспазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 от Регламент № 1071/2009 г. По делото липсват доказателства този протокол да е връчен на представител на дружеството, както и на същото да е дадена възможност за становище. Със Заповед № РД-14-2048/21.10.2016 г. на главен инспектор към Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Благоевград /л. ЗЗ по делото на АС гр. Благоевград/ на дружеството - превозвач е приложена принудителна административна мярка - спиране дейността на превозвача, притежаващ лиценз на Общността № 13601 за извършване на обществен международен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването за установяване на територията на Република България, но за не повече от три месеца. На л. 35 по делото на АС гр. Благоевград е приложено копие от известие за доставяне, в което е направено отбелязване, че посочената Заповед № РД-14-2048/21.10.2016 г. на главен инспектор към Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Благоевград е връчена на пълномощник Ю. Христов. Първоинстанционният съд въз основа на това доказателствено средство е направил извод, че Заповед № РД-14-2048/21.10.2016 г. е връчена на дружеството на 28.10.2016 г., съгласно обратна разписка №R PS 2700 00 WXVO 2, на "Български пощи" и не е обжалвана. Касаторът прави възражение за неуведомяване на дружеството за срок за отстраняване на констатиране нередности, което възражение се приема от касационната инстанция за основателно. Видно от актуалното състояние на дружеството, същото се представлява от лицата Н. Лунтзис и Й. Лунтзис заедно и поотделно. Тези лица не са били уведомявани, нито за протокола от 07.10.2016 година, нито за заповедта от 21.10.2016 година. Не е представено пълномощно, което да дава права на посоченото в обратната разписка лице Ю. Христов да получава от името на превозвача кореспонденция. Напротив, на л. 66 по делото е представено копие от заповед № 1 от 05.01.2015 година, подписана от Й. Лунтзис като управител на "ЛУИДЖИ ТРАНС" ООД, ЕИК 203373330, гр. Благоевград, съгласно която единствено на Н. Лунтзис се възлага да получава и подписва входяща кореспонденция на дружеството, със задължение за предаване на управителите на дружеството. Представено е и пълномощно на л. 67 по делото за упълномощаване на С. Танушева, но липсва такова за лицето Христов за релевантния за спора период. Анализът на тези доказателства не обосновава извод за надлежно съобщаване факта на проверката, както и факта на съставяне на заповед, която изисква от превозвача отстраняване в срок на констатирани нередности. Според първоинстанционния съд, в дадения на превозвача тримесечен срок за отстраняване на нередовностите, същият не е подал заявление за промяна в обстоятелствата, с което да отстрани несъответствието, за което му е наложена и мярката със Заповед № РД-14-2048/21.10.2016 г., поради което и с Доклад с рег. № 11-08-7101/1/08.02.2017 г. превозвачът е уведомен за предприемане на действия по прекратяване на правата от лиценза. Според първоинстанционния съд писмо с рег. № 11-08-7101/2/07.03.2017 г. е връчено на дружеството на 08.03.2017 г., съгласно обратна разписка №R PS 1040 04 FYXT T, на "Български пощи". Касационната инстанция констатира, че тази обратна разписка е приложена по делото /л. 38/, но отново липсват доказателства за упълномощаване на лицето Христов да приема входяща кореспонденция на дружеството към този момент, поради което и съставът на ВАС не споделя извода за редовното съобщаване на дружеството на така изготвения доклад, поставящ началото на производството по прекратяване на правата от лиценза. Гореизложеното обосновава основателност на възражението на касатора: По делото липсват доказателства дружеството превозвач да е редовно уведомено както за датата на проверката по седалище и адрес на управление, така и за необходимостта от ангажиране в срок на доказателства за трайното и действително установяване на дружеството на територията на страната. На същото е нарушено правото на участие в производството, гарантирано с чл. 34 АПК. За да издаде Заповед №РД-01-166/19.02.2018 година, административният орган е приел, че превозвачът не е трайно и действително установен на територията на Република България, като е престанал да отговаря на изискването по чл. 5 от Регламент № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач (Регламент № 1071/2009 г.) и на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за автомобилните превози и на чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., без дружеството да е уведомено редовно да това производство, както и без да му е дадена възможност да ангажира доказателства за установяване на посочените факти. В хода на съдебното производство са ангажирани като доказателства Договор за наем от 28.02.2017 г. относно наета гаражна площ, възлагане на техническо обслужване и извършване на предпътен технически преглед на товарни автомобили; представен е и Договор за счетоводно обслужване от 02.12.2016 г., Договор за наем на офис от 02.12.2016 г., списък на служителите на превозвача, както и справка от електронните услуги на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на същия към дата 22.05.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че така представените едва в хода на съдебното производство доказателства не доказват, че превозвачът е действително и трайно установен в страната, тъй като действителността и трайността според съда се доказват имено с наличието на всички изискуеми от чл. 5 (а) Регламент № 1071/2009 документи в помещението на превозвача и представянето им на компетентните органи при проверка. Касационната инстанция споделя възражението единствено доколкото такова нормативно изискване има. Правомощие на контролните органи обаче да извършат проверка не следва да нарушава правата на превозвача да бъде надлежно уведомен чрез управителите и представителите си, или надлежно упълномощено за това лице, за което упълномощаване се ангажират доказателства. Липсата на доказателства за упълномощаване на лицето Христов да приема кореспонденция на дружеството към периода 07.10.2016 година – 08.03.2017 година обосновава извод за ненадлежно уведомяване на същото дружеството, както за констатираните нередовности, така и дадения срок за отстраняването им. Първоинстанционният съд не посочва, въз основа на какво пълномощно прави извод, че писмото, с което на основание чл. 26 от АПК превозвачът е уведомен за откриване на производство по прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността е съобщено на упълномощено да представлява превозвача лице. Пълномощното на л. 15 от делото е със заверка от нотариус К. Минкова от 07.02.2018 година и липсват данни същото да е относимо към релевантния период от 07.10.2016 година – 08.03.2017 година. В този смисъл, основателно е възражението, че липсват по делото доказателства оспорващото дружество не е уведомено за започналото производство по издаване на заповедта. Като е направил различни от тези изводи и установявания, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отмени Заповед № РД – 01 – 166/19.02.2018 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход на спора, на "Луиджи Транс" ООД, гр. Благоевград се дължат разноски по спора, както следва: 300 /триста/ лева заплатено адвокатско възнаграждение; 75 /седемдесет и пет/ лева държавни такси за две съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд