Решение № 690 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2011 г.

ВАСIV отделение13.01.2012 г.докладчик т Румяна Монова

Диспозитив

Отменя решение № 1227/04.10.2011 г., постановено по адм. дело № 294/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 690 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14767/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златка Николова Драганова от гр. Бургас, против решение № 1227/4.10.2011 г., постановено от Административен съд Бургас, по адм. дело № 294/2011 г., с което е изменена заповед № 3559/20.12.2010 г. на зам.-кмета на община Бургас, с която на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършени подобрения в имот № 404 по помощния план към ПНИ на м. "Брястите", землище кв. Меден Рудник, гр. Бургас, съставляващ част от новообразуван имот с идентификатор 07079.654.742 по кадастралната карта на гр. Бургас. Конкретните оплаквания касаят една част от подобренията в имота - фургон, изграден тръбопровод за вода и ограда, които са изключени от предмета на оценката. Изложено е, че по отношение на тръбопровода не е имало оспорване на оценката и съдът се е произнесъл по непредявено искане. На следващо място са изложени доводи за неправилност на решението по отношение на извода на съда, че намиращия се в имота "фургон" е преместваем обект, като постановено в противоречие с ТР № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по тълкуването на § 4а от ДР на ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. По същите съображения се твърди неправилност на изводите по отношение на оградата. Претендира се отмяна на решението като неправилно и немотивирано. Ответникът - заместник-кметът на община Бургас не взема становище по касационната жалба. Ответникът Никола Минков Димитров от гр. Бургас, в писмен отговор от 31.10.2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба Никола Минков Димитров против заповед № 3559/20.12.2010 г. на зам.-кмета на община Бургас, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ и Заповед № 64/10.01.2008 г. на кмета на община Бургас е одобрена оценката на извършени подобрения в имот № 404 по помощния план към ПНИ на м. "Брястите", землище кв. Меден Рудник, гр. Бургас, съставляващ част от новообразуван имот с идентификатор 07079.654.742 по кадастралната карта на гр. Бургас, извършени от Златка Николова Драганова, в качеството й на ползвател, като е определена стойност на подобренията - 1986 лв., дължими от жалбоподателя в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта. Оплакванията на жалбоподателя са били, че в оценката са включени подобрения, които нямат строителен характер - преместваем фургон и ограда с телена мрежа, както и че стойността на трайните насаждения в имота е нереална. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал и назначил две експертизи - агрономическа и съдебно-техническа. С агрономическата е определена стойността на трайните насаждения, които са оценени на 698.76 лева. От съдебно-техническата е установено, че фургонът е преместваем - т. е. не е закрепен трайно към терена. При тези данни, от правна страна административният съд е приел, че жалбоподателят е наследник на добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност на ползвания от него имот, отреден с плана на новообразуваните имоти за бившите собственици. Спорът в настоящия случай се свежда до вида, броя и стойността на подобренията. Съдът е счел, че в оценката следва да бъдат включени само трайните насаждения. По отношение на находящите се в имота фургон, ограда и тръбопровод за вода съдът е приел, че същите незаконосъобразно са оценени от административния орган като подобрения. Развил е мотиви, че фургонът и оградата не са трайно закрепени към терена и могат да бъдат отстранени от ползвателя, поради което стойността им не следва да се включва в подобренията. По отношение на тръбопровода съдът е счел, че тъй като не са представени доказателства за законосъобразното му изграждане, същият също не следва да бъде причисляван към подобренията. Като краен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са оценени реално извършените подобрения, и е изменил оценката, намалявайки я от 1 986 лв. на 698.76 лв. Обжалваното решение е неправилно. Спорният по делото въпрос е дали в оценката на извършените подобрения е следвало да бъдат включени намиращите се в имота фургон, ограда и тръбопровод за вода. На първо място, по отношение на фургона, намиращ се в имота, настоящият състав споделя изводите на административния съд. Неоснователни са доводите на касаторката относно приложението на ТР № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по тълкуването на § 4а от ДР на ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ доколкото тази категория строежи попадат в изключенията на разпоредбата на § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР ППЗСПЗЗ, а именно: не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена. По отношение на останалите възражения изложени в касационната жалба, настоящият състав счита същите за основателни, а решението на съда за неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и административно производствените правила. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. Със същите се е увеличила стойността на имота, съответно определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Подобрение на един имот е налице когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване. В този смисъл е и Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, издадено във връзка с приложението на чл. 72 от Закона за собствеността. Основателни са възраженията на касаторката за неправилност на процесното решение по отношение на оградата. В случая пред първоинстанционният съд е останал неизяснен начинът на прикрепването й към земната повърхност, нито са събрани доказателства, които да доведат до извода на съда, че същата е преместваемо съоръжение. По същите съображения основателно е и възражението относно извода на съда за недължимост на обезщетение за преминаващия през имота водопровод. В специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване да се изследва и доказва законността на строителството, както и момента на неговото извършване, във връзка с приложението на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Единственото относимо обстоятелство е наличието на обективно съществуваща постройка или съоръжение, трайно прикрепени към земната повърхност. Възражението на жалбоподателя пред първоинстанционния съд (ответник в настоящото производство) по отношение на тръбопровода е било, че през процесния имот минават 20, а не 70 м водопровод. Съдът е следвало да събере доказателства каква част от тръбопровода минава през имота и съответно да определи оценка на това подобрение. Законността на съоръжението не е била предмет на обсъждане, което обяснява липсата на доказателства по делото, поради което неправилно съда е оправдал извода си с липсата на такива. Съдът не е изпълнил задължението си да попълни делото с относимите факти и решението в тази част следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане в от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се съберат достатъчно доказателства за извършените подобрения, и по-конкретно намиращите се в имота ограда и тръбопровод за промишлена вода - да се изследва характера им, стойността, начина на закрепване на оградата към земната повърхност, както и каква част от тръбопровода преминава през имота. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1