Решение № 9612 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2018 г.

Решение № 9612 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. С.-Т., против решение № 1884/22.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12049/2017 г. на Административен съд-С. град, П. отделение, 47-ми състав /АССГ/, в частта, в която е отменено като незаконосъобразно решение № 16416/26.09.2017 г. на председателя на ДАБ, относно отказа за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, на Д. В. К., гражданин на Беларус, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за закрила в тази му част, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за допуснати при постановяването на атакуваната част от решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебния акт, в оспорената му част. Ответната страна - Д. В. К., гражданин на Беларус, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Д. Б., в открито съдено заседание и представени писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. В. К., гражданин на Беларус, срещу решение № 16416/26.09.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е събрал преписката и представените от оспорващия доказателства, без да отчете, че част от тях не са придружени с точен превод на български, а други - фотокопия на документи, в т. ч. обозначени като справки, с характер на предоставени в писмен вид данни от физически лица за обществено-политическата дейност на чужденеца, са без заверка за вярност. Частта от решението, отразяваща установената по делото фактическа обстановка, съставлява общ и непоследователен преразказ на констатациите на административния орган, без при това от съдебния състав да е извършена самостоятелна преценка на доказателствата. В тази смисъл, изцяло необоснован се явява направеният извод, че противно на данните от приобщените документи, основателно било искането за предоставяне на бежански статут. За да приеме, че са налице предпоставките за преодставяне на статут на К. по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, съдът се е обосновал с мотивите на решение № 998/07.09.2017 г. по н. ч. д. № 4144/2017 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13-ти състав, оставено в сила с решение № 407/04.10.2017 г. по в. н. ч. д. № 1174/2017 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, по които е прието, че е налице основание да се откаже екстрадицията на Д. В. К., роден на 04.01.1971 г. в гр. Н., област Чика, Р. Б., беларуски гражданин и предаването му на съдебните власти, във връзка с молба от 17.08.2017 г. № 25-570/2017 г. на Генералната прокуратура на Р. Б. и постановление от 03.03.2017 г. Независимо от отбелязването, че те нямат обвързваща сила относно установените в тях обстоятелства, съдът, без да изясни спора от фактическа страна и да обсъди данните от приложената преписка, и допълнително представените в съдебното производство документи, като съобрази доказателствената сила на всеки от тях, е приел, че решенията на наказателните състави на СГС и САС сочат на основание на лицето да бъде признат статут на бежанец. Не е отчетено, че в тези съдебни актове е констатирано наличието на всички останали предпоставки за екстрадицията, но предвид данните за осъществявана от Д. К. активна опозиционна дейност в Беларус и информацията за нарушаване на човешките права и политически репресии в страната, е прието, че е налице риск от преследване и наказване с оглед политическите му убеждения, като положението му бъде утежнено и застрашено, както и да бъде подложен на насилие, изтезание или нечовешко или унизително третиране, и наказателното производство да не се проведе съобразно изискванията на международното право - основания за отказ от екстрадиция по смисъла на чл. 7, т. 4 и т. 5 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Без да направи собствени изводи за релевантните за спора факти, още по-малко - такива, различни от тези на административния орган, АССГ е счел, че горепосочените решения, издадени по искане за екстрадиция в различно производство - по ЗЕЕЗА, в случая установяват материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, /към които би могъл да се съотнесе донякъде текста на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, но не и този на т. 5 от същата разпоредба/. Не е отчетено, че публикуваната в интернет информация за влошаване на положението с човешките права и свободата на медиите в Беларус, и изпълнението на смъртни присъди при наличие на установено такова наказание в страната, сами по себе си не обосновават основателността на молбата за закрила. Още повече, че направеният при съобразяването им извод, че за лицето е налице опасност от изтезание или нечовешко и унизително отношение, касае изцяло преценката налице ли са предпоставките да му бъде предоставен хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, която е извън предмета на настоящия спор. АССГ е приел, че тези предпоставки не са налице, при което потвърдил решение № 16416/26.09.2017 г. на председателя на ДАБ в частта, в която на чуждецена е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В тази си част съдебното решение не е атакувано от оспорващия в първоинстанционното производство и е влязло в сила, поради което и законосъобразността й е извън предмета на касационното дело. В подкрепа на извода за необосноваността на решението в обжалваната част е и обстоятелството, че неправилно съдът интерпретира данните относно назначените на чужденеца психиатрични експертизи и настаняванията му в клиника по повод изготвяне на експертни становища и последващо лечение. Видно от информацията от проведеното в хода на производството пред ДАБ интервю, чужденецът е заявил, че те са целяли проверка на негова защитна теза в наказателно производство, като установеното в тази връзка, посттравматично състояние поради участието му във военни действия в Чечня, е осуетило ефективното изтърпяване на наказание. Именно последващата отмяна на постановеното от съда лечение и опитите за призоваването на Каральов за ново явяване в съда, във връзка с висящо наказателно производство, същият е посочил като конкретен повод за отпътуването си от Москва /където имал постоянна квартира/, при което преминал с автомобил през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, за да стигне до България и да подаде молбата си за закрила. Изложеното налага извод, че в случая са допуснати особено съществени нарушения на процесуални правила, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, и до необосновани и неправилни крайни изводи. Наместо да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да изясни делото от фактическа страна, съдът се е задоволил с възпроизвеждане на фактите, установени в решението на административния орган, като изрази несъгласие с част от тях. При това, само с оглед приетото в мотивите на решения на наказателни състави на СГС и САС, по които е отказана екстрадиция на лицето, е счетено, че по отношение на К. има основание за предоставяне на статут по чл. 8 ЗУБ, поради негово политическо мнение и принадлежност, изразяващи нетърпимост към установения политически режим в Беларус. Т. направеният извод не отчита липсата на обвързваща сила на мотивите на тези решения, нито изявленията на чужденеца в хода на интервюирането му в производството пред ДАБ, според които е спрял да се занимава с политика от 2015 г. и не смята, че е преследван заради опозиционната си дейност. Същевременно, съдът е възпроизвел констатациите, съгласно решение № 16416/26.09.2017 г., че задържанията на К. през 2004 г. и 2012 г. са свързани със заведени срещу това лице наказателни производства по повод санкциониране на конкретни негови действия /стопанско престъпление във връзка с просрочен кредит и съответно - участие в сбиване/, и че лицето разполага с уличаваща официалните власти информация от 2000 г., отчасти публично разпространена през последващите години, но независимо от това, многократно и необезпокоявано е напускало и се е завръщало в Беларус, закупило е недвижим имот в Минск, в който се установило да живее заедно с жена си и малолетното си дете, като през всички тези години е работило с компании, включително близки до управляващите. Чужденецът е разполагал с шенгенска виза и многократно е пътувал извън границите на страната, без каквито и да било проблеми с властите. Не са обсъдени и данните, че преди да подаде молба за закрила в Р. Б., К. много дълго време е пребивавал в Русия, напуснал е легално Беларус, а преди да стигне до България е преминал през няколко държави, в т. ч. държави-членки на Европейския съюз. В случая обаче не е изследвано защо липсва проведено производство по реда на чл. 67а и сл. ЗУБ, нито налице ли са отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ, или тези по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, с оглед възможността чужденецът да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Предвид изложеното, следва да се приеме, че допуснатите от съда съществени процесуални нарушения са довели до необоснованост и неправилност на решението в атакуваната част, в която решението на административния орган е отменено, в частта му относно искането за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да изясни изцяло спора във висящата му част - по искането за предоставяне на бежански статут, съобразявайки се с дадените в мотивите на настоящото решение указания, в т. ч. и по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение