Решение № 7524 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2014 г.

Решение № 7524 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Иван Костадинов Костадинов от гр. София, против Решение № 2061/13.02.2014 г., постановено по а. д. № 8434/2013 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Костадинов против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-4833/10.05.2013 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Костадинов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна обжалваната МЗ. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото в двете съдебни инстанции. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, 5-членен състав на ВАС, възприе фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния състав на ВАС. Спорен фактически извод на АССГ е единствено този, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, което според него води до необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Доводът за допусната необоснованост на решението е неоснователен. Обстоятелството, че Костадинов е поискал на 3.12.2012 г. от лицето Виктор Василев и е получил от него сума от около 100,00 лв., е безспорно установено от 3-членния състав на ВАС по делото. Анализът на събраните в дисциплинарното производство доказателства и тези от разпита на свидетелите Иван Костов и Атанас Тодоров пред съда, се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Обстоятелството, че пострадалият Виктор Василев не е разпитан от назначения от министъра дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) поради обективни причини - отсъствието му за дълъг период от страната, не води на други изводи. Неговите показания, дадени по време на разпоредената проверка със Заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) рег. № з-16845/21.12.2012 г. (л. 185 от адм. преписка), се потвърждават от съдържанието на подадения сигнал от Василев на електронния адрес на МВР от 3.12.2012 г. в 02,58 часа (т.е. непосредствено след случилото се - л. 191), съдържанието на направения от него запис на мобилния телефон, прослушан от 2 служители на МВР, участвали и в разпоредената проверка по сигнала и съставили протокол за съдържанието на записа и косвено - от обясненията, дадени от непосредствените свидетели на случилото се - Иван Костов (л. 198 и л. 124) и Атанас Тодоров (л. 201 и л. 127). Последните лица са категорични, че Василев е бил силно възмутен, че му се отказва проверка за алкохол с техническо средство, а е изнудван за пари от двамата полицаи, че той е направил запис на мобилния си телефон на разговора си с полицаите и че е искал от тях пари, за да събере необходимите му 100,00 лева, поискани от тях. Доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на дисциплинарното разследване и издаването на обжалваната МЗ са неоснователни по следните причини: Вярно е твърдението, че Василев не е разпитан от ДРО, но в производството са изяснени причините за това. Следва да се посочи само, че обяснението, дадено на 4.01.2013 г. от това лице (л. 41, 195), е взето при извършване на разпоредена проверка по сигнала именно за случая на 3.12.2012 г., а не самоволно, поради което същите се явяват "доказателство, събрано редовно в производството пред административния орган" по смисъла на чл. 171, ал. 1 от АПК. По тази причина няма процесуални пречки то да бъде използвано от дисциплинарнонаказващият орган и от съда. Неясно за съда остава твърдението, че "съобщението (на Василев), получено по интернет, не е било проверявано по време на дисциплинарното производство". Въпросното съобщение е разпечатано на хартиен носител и е приложено по делото (л. 191). Не съществуват технически способи, съдържанието на този сигнал да бъде променено и няма причини за това. Съмнения по въпроса за изпращача, предвид съдържанието му, според настоящия 5-членен състав също не съществуват. Неоснователен е доводът, че в мотивите на обжалваното решение 3-членният състав на ВАС е посочил, че резултатите от предварителната проверка, отразени в Справка рег. № Я-5729/31.01.2013 г. (л. 17, 173) и Становище рег. № Я-6843/7.02.2013 г. (л. 29, 150) са изготвени от ДРО. Коректният прочит на мотивите на решението сочи, че ВАС е посочил тези документи като изготвени от Комисия. Това действително е така, защото те са изготвени от комисията, назначена с цитираната заповед на директора на СДВР рег. № з-16845/21.12.2012 г. (л. 185). В решението е посочено, че дисциплинарно разследващата комисия (т. е. ДРО), е изготвила справка рег. № Я-18171/28.03.2013 г., което отговаря на действителното положение на нещата. Основателен е доводът, че Костадинов не е признавал наличието на несъответствие между причината за спиране и проверка на автомобила, управляван от Василев и действията на автопатрула в обясненията си, прието от съда на стр. 6, абз. 1 от обжалваното решение. В същото впрочем, по отношение на касатора липсва конкретизиране в кои негови обяснения е направено такова признание, а не както е посочено в касационната жалба, че става въпрос за обяснения, дадени на 7.01.2013 г. и приложени на л. 206 от адм. преписка. Основателен е и доводът, че ВАС не е кредитирал обясненията на касатора и неговия колега - полицай Красимир Тодоров, които са категорични, че не са искали и вземали пари от Василев. Това им поведение, предвид процесуалното качество и интересите на тези лица, правилно е прието като тяхна защитна теза, на която не е дадена вяра. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Костадинов да заплати на МВР сумата 400,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС