Решение № 546 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 576/2009 г.

Решение № 546 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 576/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1790/2008 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 03.07.2009 г., с което по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. са били групирани наложени на осъдения С. Н. Ч. наказания по 14 влезли в сила присъди.

В искането, поддържано в с. з. пред ВКС, се твърди, че при образуване на третата съвкупност неправилно са били включени не само престъпления в реална съвкупност, но и това по НОХД № 1527/2000 г., което е в съотношение на рецидив с тези по НОХД № 521/2002 г. и № 7940/2003 г., а поради това и е следвало да се постанови отделното му изтърпяване. При такъв вариант осъденият следва да търпи сборно наказание от 11 години и 4 месеца лишаване от свобода, а не както е определено - 10 години и 6 месеца (без чл. 24 от НК). За отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон, което е съществено, се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд.

Осъденият лично и чрез служебния си защитник изразява позиция за основателност на искането.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е за утежняване положението на осъдения с оглед налагане на по-тежко наказание и е депозирано в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Поради това то е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

Предмет на групиране с определението от 03.07.2009 г. по НОХД № 1790/2008 г. по описа на Софийски градски съд (по което е била постановена последната влязла в сила присъда) са били наказанията за деяния, извършени от С. Ч. по общо 14 влезли в сила присъди, като са били формирани 3 съвкупности:

• първата, включваща наказанията по НОХД № 1790/2008 г., № 274/2007 г., № 2575/2007 г., по която е било определено общо наказание от 6 години лишаване от свобода, което съгласно чл. 24 от НК е било увеличено с 1 г.

• втората, обхващаща наказанията по НОХД № 1511/2003 г., № 431/2004 г., № 959/2005 г., № 1736/2005 г., № 30/2004 г., по която е било определено общо наказание 3 години лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието по НОХД № 883/2004 г. - обществено порицание и е бил приложен чл. 24 от НК - увеличение на общото наказание с 1 г. лишаване от свобода.

• третата, включваща наказанията по НОХД № 1374/2001 г., № 521/2002 г., № 7940/2003 г. и № 1527/2000 г., по която е било определено общо наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, като е било присъединено наказанието обществено порицание, наложено по НОХД № 868/2001 г.

При формиране на първите две съвкупности не са допуснати нарушения на материалния закон, но такова действително е налице при третата съвкупност. Неправилно в нея е било включено и престъплението по НОХД № 1527/200 г. с определено наказание 10 месеца лишаване от свобода, тъй като то е в съотношение не на съвкупност, а на рецидив с престъпленията по НОХД № 521/2002 г. и № 7940/2003 г. Последните две са били извършени съответно на 20.09.2001 г. и на 06.07.2001 г. или след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1527/2000 г. - на 19.01.2001 г. Това е налагало да се постанови отделното му изтърпяване, като по този вариант осъденият би търпял сборно наказание от 11 години и 4 месеца лишаване от свобода, а не 10 години и 6 месеца лишаване от свобода без да се има предвид приложението на чл. 24 от НК.

С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането по третата съвкупност Софийски градски съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му от 03.07.2009 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на правилата по чл. 25, вр. чл. 23 от НК и прилагане на принципа за най-благоприятното съчетание.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК