Решение № 8670 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Бизнес процеси ЕООД с ЕИК 131259429, със седалище в гр. София, представлявано от управителя А. И. Д., чрез представители по пълномощие адв. В. Герджиков и адв. С. Чакалов от Софийска адвокатска колегия, против Решение 484/17.01.2024 год., постановено по адм. дело 1204/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-22 от 13.01.2023 год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (РУО на ОПИК) 2014 2020 год. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, касационният жалбоподател е заявил, че е бил лишен от възможността да участва в административното производство, като представи документи и разяснения във връзка с разходите, които административния орган е приел за недопустими, като по този начин е лишен от възможността да упражни правото си на защита, която е препятствало изясняването на фактическата обстановка. Сочи, че това е довело до неправилно установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че изводите на съда са неправилни и несъответни на събраните по делото доказателства. Посочва, че проектът има за цел разширяване на производствените процеси и проектното предложение не е насочено към друга икономическа дейност, различна от основната му дейност. Обосновава, че предвидените и закупени по проекта специализиран софтуер и оборудване са предназначени и фактически използвани за осъществяване на дейности, които са част от основния производствен процес на дружеството и които съответстват на основния му код на икономическа дейност, посочен в проектното предложение. Твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и административния орган с предходни благоприятстващи административни актове е приел, че бенефициерът е допустим и заявените от него разходи по изпълнение на проектните дейности също са допустими, в това число въз основа преценката на дейностите в проектното му предложение и тяхното съответствие с основния код на икономическата дейност на бенефициера, като чрез поведението си административния орган е създал у бенефициера оправдано правно очакване. Счита, че изводите на първоинстанционният съд са несъответни на доказателствения материал по делото. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. Твърди, че административния съд не е съобразил и обсъдил редица оплаквания, наведени в жалбата му. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество. Претендира се и присъждане на разноски, по приложен списък. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. В. Герджиков поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (РУО на ОПИК) 2014 2020 год., чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност Б. Петров, оспорва касационната жалба и твърденията за незаконосъобразност на съдебното решение. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице заявените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да остане в сила. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, като мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд София-град е образувано по повод жалба, подадена от Бизнес процеси ЕООД против Решение РД-02-16-22/13.01.2023 год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 год., с което на дружеството е отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 186 420 лв., от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 130 494 лв. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RTOR002-2.040-0871-СО1/01.12.2020 год., на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗУСЕФСУ във вр. с т.11.1 подточка 6 от Условията за кандидатстване по процедурата. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед РД-16-1548/17.12.2018 год., РУО на ОПИК е утвърдил пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти с BGRFOP002-2.040 сред които: Условия за кандидатстване по процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.040 Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия", (Условията за кандидатстване), ведно с приложенията към тях, Условия за изпълнение по процедура на подбор на проекти Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия , Обява за откриване на процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.040 Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия . В т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите , подточка 6 от Условията за кандидатстване, е указано, че допустими кандидати по процедурата са кандидати, които са заявили подкрепа по проекта за кода си на основна икономическа дейност. Дружеството Бизнес процеси ЕООД е подало проектно предложение в ИСУН с BG16RFOP002-2.040-0871, като е декларирало във Формуляра за кандидатстване Код на организацията по КИД 2008 - 62.01 Компютърно програмиране 62.01. Същият код е посочен и като Код на проекта по КИД 2008. В раздел Кратко описание на проекта в проектното предложение дружеството е посочило, че Посредством изпълнението на проекта Бизнес процеси ЕООД ще може да предлага хостинг услуги, каквито към момента не се предлагат изобщо, като след изпълнението на проекта хостинг услугите ще са в голям обем, ще са по-бързи и надеждни в сравнение с предлаганите към момента подобни услуги от други конкурентни фирми. Посочено е, че изпълнението на проекта ще обособи нова производствена единица, която ще предлага услуги в областта на хостинга, без това да нарушава основния производствен процес на фирмата - компютърно програмиране . Създаването на нова, различна производствена единица в рамките на съществуващото дружество при изпълнението на проекта е описано и в т. 8 от проектното предложение План за изпълнение/Дейности по проекта , където отново е посочено, че новия стопански обект ще предлага услуги в областта на хостинга, като виртуалния сървър хостинг е описан като основния пакет услуги, който дружеството ще предлага на своите клиенти в рамките на новия стопански обект. На 01.12.2020 год. между Бизнес процеси ЕООД и УО на ОПИК е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 год., процедура чрез подбор BG16RFOP002-2.040, за реализиране на проект BG16RFOP002-2.040-0871 Подобряване на производствените процеси в Бизнес процеси ЕООД . На 25.10.2021 год. Бизнес процеси ЕООД е подало първи междинен отчет и е отправило искане за плащане 1, по което са верифицирани разходи в размер на 232 100 лв. На 03.12.2021 год., въз основа на подаден втори междинен отчет и направено искане за плащане 2 на дружеството са верифицирани разходи в размер на 185 680 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 129 976 лв. под режим Регионална инвестиционна помощ и 55 704 лв. собствено финансиране. Дружеството Бизнес процеси ЕООД е приключило изпълнението на проекта, поради което е подало финален отчет за разходи на стойност 186 420 лв. По повод това искане, РУО на ОПИК е отправил до дружеството искане за представяне на допълнителни разяснения. На 13.01.2023 год., административният орган е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение с което на Бизнес процеси ЕООД е отказал да верифицира отчетените разходи в размер на 186 420 лв., от които 130 494 лв. безвъзмездна помощ, от които: Разходи за Сървърна система тип I (5 броя) в размер на 31 500.00 лева, от които БФП - 22 050.00 лева (бюджетен ред 2.1.); Разходи за Сървърна система тип II (2 броя) в размер на 13 100.00 лева, от които БФП - 9 170.00 лева (бюджетен ред 2.2.); Разходи за Хъб 25-Gigabit (2 броя) в размер на 1 530.00 лева, от които БФП - 1 071.00 лева (бюджетен ред 2.3.); Разходи за Хъб Layer 2 (2 броя) в размер на 290 лева, от които БФП - 203.00 лева (бюджетен ред 2.4.); Разходи за Web-базирана система за автоматизация на сървъри в размер на 140 000.00 лева, от които БФП - 98 000.00 лева. (бюджетен ред 5.1.). Административният орган е посочил, че съобразно решението, на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗУСЕСУ и т.11.1 подточка 6 от Условията за кандидатстване по процедурата, дружеството не е допустим кандидат, поради което и направените разходи не са допустими за финансиране. В хода на съдебното дирене, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че приходите от оперативната дейност на дружеството са основно от софтуерни услуги, които се класифицират в КИД 2008 - 62.01, през процесните периоди дружеството не е изпълнявало хостинг услуги. Обосновал е, че основните приходи от оперативната дейност на дружеството са от компютърно програмиране и с доставеното по проекта оборудване и софтуер е следвало да се осигури подобряване на производствения капацитет на дружеството. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с целта на закона. По същество на спора съдът е изследвал допустимостта на всички заявени от бенефициера, но неверифицирани като недопустими разходи, във връзка с изпълнението на проект Подобряване на производствените процеси в Бизнес процеси ЕООД с BG16RFOP002-2.040-0871. Посочил е, че кандидатът не е отговарял на посоченото изискване за допустимост, тъй като със заявяването за подкрепа по проекта на дейности, които са различни от заявения от кандидата код на основна икономическа дейност, същият няма качеството на допустим бенефициер. Приел е, че тези разходи, подробно описани в административния акт и съдебното решение, са недопустими, поради което като не ги е верифицирал, административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон и целта на закона. По изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и го е осъдил за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря. Както правилно е приел административният съд, основният предмет на спора се свежда до това дали заявените за плащане разходи от Бизнес процеси ЕООД са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера. Верифицирането на извършените разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат изплатени същите суми. Резултатът е обусловен от преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с.з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. За да откаже верификация на разходи в размер на 186 420 лв., от които 130 494 лв. безвъзмездна помощ органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Като фактически основания сочи, че дружеството не отговаря на изискването за допустим кандидат по т. 11.1, подт. 6 от Условията за кандидатстване в процедурата, а всички разходи извършени от недопустим бенефициер са недопустими за финансиране. В т. 11.1, Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване са посочени поставените в рамките на процедурата критерии за допустимост, като например в подточка шеста изрично е посочено, че допустими по процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които са заявили подкрепа по проекта за кода си на основна икономическа дейност, който следва да е посочен в т.2 Данни за кандидата в поле Код на проекта по КИД 2008 от Формуляра за кандидатстване. В уточнение Важно" към подточката е посочено, че .В случай, че при проверката се установи че съгласно данните от НСИ за 2017 год. кодът на основна икономическа дейност на кандидата е допустим, но кандидатът е заявил подкрепа за друг код на икономическа дейност и посоченото е видно от информацията, предоставена във формуляра за кандидатстване, проектното предложение се отхвърля . По делото не е спорно, че бенефициерът е заявил, че упражнява икономическа дейност по КИД-2008 на НСИ 62.01 Компютърно програмиране , а заявената подкрепа, съобразно описанието на проекта във формуляра за кандидатстване и плана за изпълнение е за закупено оборудване и специализиран софтуер за автоматизация на сървъри, което ще доведе до създаването на нова производствена единица - нов стопански обект, самостоятелно обособен който ще предлага нов, допълнителен вид продукти/услуги в областта на хостинга. Видно от съдържанието, проектът има за цел разширяване на производствените процеси в дружеството и проектното предложение не e насочено към друга икономическа дейност, различна от основната икономическа дейност на бенефициера. Предвидените за закупуване по проекта специализирани софтуер и оборудване е видно, че са предназначени и фактически използвани за осъществяване на дейности, които са част от основния производствен процес на дружеството и които съответстват на основния му код на икономическа дейност, който е посочен в проектното предложение. Дейностите по хостинг и закупените по проекта активи са използвани в рамките на основната икономическа дейност на бенефициера. Чрез хостинга част от разработените компютърни програми се правят достъпни до неговите клиенти. Касационната инстанция приема, че не са налице нови самостоятелни услуги, които да се квалифицират по друг код на икономическа дейност. Чрез посочените дейности се надгражда основната икономическа дейност на бенефициера, чрез повишаване на нейната достъпност. Безспорно по делото се установява и съгласно приетата съдебно-икономическа експертиза, че бенефициерът не е осъществявал дейност по хостинг и не е генерирал приходи от такава дейност. След като активите се използват в основната икономическа дейност на дружеството и не водят до подпомагане на икономическа дейност по друг код по НКИД, то изводите на административния орган и на съда за недопустимост на разходите са неправилни. Касационната инстанция следва да посочи, че е налице съществена разлика между производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, елемент от който е оценката за административно съответствие и допустимост на проектното предложение, и процесът по верификация на разходите, при който се преценява тяхната т. нар. допустимост . В единия случай се взема решение за сключване на договор, а в другия при вече сключен договор се възстановяват извършени по проекта разходи, като се преценява тяхното съответствие с приложимите условия по процедурата и ЗУСЕФСУ. Твърденията за недопустимост на разходите са относими към съвсем друг етап от процедурата, предполагащ вече възникнало правоотношение по чл. 26 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения изводът на първостепенния съд за законосъобразност на атакуваното волеизявление на РУО не съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Изяснената последователност на динамичния фактически състав по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната процедура и ясното разграничение между предпоставките за допустимост на кандидатите и тези за допустимост на разходите по проекта, налагат отмяната на постановения отказ от верификация. От своя страна административния орган вече е бил приел, че дружеството е допустим бенефициер и предвидените в проекта му разходи са допустими. Въз основа преценка на дейностите в проектното му предложение и тяхното съответствие с основния код на икономическата дейност на бенефициера е прието, че същият е допустим и е допуснат до участие. Оценено е проектното му предложение и е прието, че същото следва да бъде финансирано, сключен е договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и са верифицирани суми по междинните отчети по проекта. Чрез тези свои действия административният орган е създал у бенефициера оправдано правно очакване, че при надлежно изпълнение на проектното предложение и на задълженията си по договора, дружеството ще получи уговорената финансова помощ. Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че са налице заявените с касационната жалба на Бизнес процеси ЕООД основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по процесните разходи в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК съдът определя на органа двумесечен срок за произнасяне. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал акта, следва да бъде осъдено да плати на Бизнес процеси ЕООД сторените от него разноски за двете инстанции. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 год., Анекс 1 от 29.05.2024г. към Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 год., фактури и платежни нареждания, дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лв. с ДДС за първата инстанция, 20 000 лв. с ДДС за касационна инстанция, държавни такси за двете инстанции общо в размер на 2087,95 лв., както и разноски за изготвяне на експертиза по делото в размер на 400 лева или общо разноски в размер на 36 887,95 лв. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за касационното производство за основателно. Като взема предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, обема на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа дейност в касационното производство, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, настоящият касационен състав намира че адвокатското възнаграждение за касационното производство следва да бъде намалено на 10 000 лв. с ДДС. При това положение, в полза на касатора следва да се присъди сума в общ размер на 26 887,95 лева разноски за двете съдебни инстанции. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,