Решение № 4244 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 506/2013 г.

Решение № 4244 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 506/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Съдебното производство е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иво Федиев Лаков от гр. Враца, за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК, на влязло в сила решение № 11686/25.09.2012 г., постановено по а. д. № 7017/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Със съдебното решение чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 63/20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 620/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич (АСД). С последното решение от своя страна, е отхвърлена жалбата на Лаков против заповед № ДК-02-СИР-147/18.07.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район (СИР), с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията, е разпоредено премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка № 26", находящ се в поземлен имот 83017.506.399 по кадастралната карта на гр. Шабла, урегулиран поземлен имот VI, кв. 1 по подробния устройствен план на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. С допълнителна молба до ВАС, с вх. № 18666 от 6.12.2012 г., Лаков е направил искане за спиране изпълнението на заповед № ДК-02-СИР-147 от 18.07.2011 г. на началника на РДНСК - СИР до приключване на производството по отмяна, по която ВАС се е произнесъл с определение от 22.01.2013 г. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид доказателствата по делото и наведените доводи в искането за отмяна и намира за установено следното от фактическа страна: Искателят Лаков е собственик на едноетажна постройка № 26, находяща се в поземлен имот (ПИ) 83017.506.399 по кадастралната карта на гр. Шабла, УПИ VI, кв. 1 по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. С обжалваната от Лаков заповед № ДК-02-СИР-147/18.07.2011 г. на началника на РДНСК - СИР, е наредено на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, постройката да бъде премахната като незаконен строеж. Заповедта е била обжалвана, като с решение № 63/20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 620/2011 г. по описа на АСД тя е отхвърлена като неоснователна. Решението на АСД е обжалвано от Лаков и с решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила. Лаков е собственик и на едноетажни постройки № 27 и № 29 в същия ПИ, за премахването на които като незаконни, е имало съответно издадени заповеди № ДК-02-СИР-172/20.07.2011 г. (за постройка № 27) и заповед № ДК-02-СИР-148 от 18.07.2011 г. (за постройка № 29), и двете на началника на РДНСК - СИР. Посочените две заповеди са били съответно отменени с решения по а. д. № 7295/2012 г. (за постройка 27) и по а. д. № 5793/2012 г. (за постройка № 29) на ВАС. Видно от представените доказателства с искането за отмяна е, че на 10.09.2012 г. Лаков е постъпил за диагностично уточняване и оперативно лечение в Отделение по гръдна хирургия на Токуда болница, София. Оплакванията му са били от една година преди постъпването в болница. Изписан е бил на 15.09.2012 г. с диагноза "Състояние след дясна мастектомия и разширена лимфна дисекция поради инвазивен дуктален карцином на гърдата Т3N2М0", след което е бил общо 60 дни в разрешен отпуск по болест. Липсват доказателства в началото на м. август 2012 г. Лаков да е претърпял тежка автомобилна катастрофа, непосредствено след която да са установили онкологичното му заболяване, каквито твърдения има в искането. При така установеното от фактическа страна, ВАС, 5-членен състав счита, че молбата се явява неоснователна. А. По искането с основание чл. 239, т. 4 от АПК: Видно от текста на нормата (чл. 239, т. 4 от АПК), за да се постанови отмяна, е необходимо "между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". В случая, така посочените изисквания на кодекса липсват. Въпреки идентичността на страните - Иво Лаков и началника на РДНСК - СИР, липсва идентичност в исканията, въз основа на които са постановени другите две цитирани решения на ВАС. Въпреки сходността на казусите, исканията са били за отмяна на други административни актове, различни от предмета по а. д. № 7017/2012 г. на ВАС. Както изрично е посочено и в ТР № 6/2010 г. на ВАС, "Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи". По посочените причини, искането за отмяна на решението на ВАС на основание чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По същата причина ирелевантни за правото на отмяна се явяват и цитираните множество други съдебни актове на ВАС, състави на II отделение, постановени по сходни случаи, поради което настоящият състав не ги разглежда. Б. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК: Член 239, т. 5 от АПК предвижда отмяна на влезлия в сила съдебен акт, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". При изложените в искането мотиви се твърди, че тежките здравословни проблеми са попречили на искателя да организира защитата си и да участва в делото. Така мотивираното искане също е неоснователно. Безспорно е, че първите две предложения на нормата са неприложими: искателят не твърди наличие на нарушение на съответните правила, довели до лишаването му от възможност да участва в делото, както и не твърди, че не е бил надлежно представляван. Липсват и доказателства за наличие на такива основания. Предвид изложеното, че не е успял да организира защитата си, искането очевидно се основава на третото предложение на нормата - наличие на препятствие, което той не е могъл да отстрани. ВАС, 5-членен състав счита, че то също е неоснователно. Видно от призовката, приложена на л. 14 от а. д. 7017/2012 г. на ВАС, Лаков е призован на 5.06.2012 г. за с. з. на 18.09.2012 г. При това, призовката е получена от упълномощения от него адв. Стефка Иванова от АК Добрич, като няма данни по делото пълномощното да е оттеглено. Обратно - видно от приложените на л. 8 и 9 от а. д. 620/2011 г. на АС Добрич пълномощни, преупълномощената адв. Иванова от пълномощника на Лаков - Драгостин Байчев, е упълномощена "до окончателното свършване на делото във всички инстанции", т. е. и пред ВАС. При липсата на данни и за претърпяна автомобилна катастрофа в началото на м. август 2012 г. и данни за своевременно призоваване повече от 3 месеца преди датата на съдебното заседание по делото, ВАС, 5-членен състав счита, че лечението на Лаков от 10.09.2012 г. до 15.09.2012 г. и последвалия отпуск по болест не могат да бъдат квалифицирани като "препятствие, което страната не е могла да отстрани". По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, ВАС, 5-членен състав