Решение № 7122 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Таби ДВ ООД, ЕИК 205251081, представлявано от управителя Д. Л. Б., чрез адв. Н. Апрахамова, срещу Решение 7860 от 15.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 11775/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърдения с Решение 1769/08.11.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София Ревизионен акт (РА) Р-22221021006589-091-001/26.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и на дружеството са възложени разноските по делото. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че казусът по делото е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (СЕС), като се позовава и на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, която счита за приложима на основание чл. 144 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА, като е изложил доводи за неправилна преценка от съда на доказателствата, както и за реално осъществени доставки, доказателства за които са били представени в хода на производствата. Получателят по фактурите е имал валиден идентификационен код по ДДС, процесните фактури са придружени с транспортен документ товарителници, потвърждения и доказателства за извършените плащания по банков път. Посочва се, че неправилно съдът е дал вяра на данни от Агенция Митници , които са в противоречие с данните от МВР Търговище относно напускането на страната на превозните средства, с които е осъществен превозът на стоките на датите, посочени в ЧМР. Изброяват се придружаващите документи към всяка една фактура, които в своята съвкупност установяват факта на извършване на ВОД. В подкрепа на доводите в жалбата се цитират съдебни решения на СЕС и на ВАС, едното от които по предходен РА на същото дружество и при идентична фактическа обстановка. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски по списък в размер на 31 700 лв. Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 683,00 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С процесния РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 495 333,50 лв. и лихви в размер на 72 445,97 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит за декларирани и непризнати от приходните органи за реално осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) за данъчни периоди м.01.2021 г. и м.02.2021 г. към полското дружество DRINAX SPOLKA Z ORGANICZONA ODPOWIE, VIN PL9691638559. Констатирано е, че е налице право на ползване на данъчен кредит по всички фактури, включени в дневниците за покупка на дружеството през ревизираните периоди. Установено е, че ревизираният субект е извършвал търговия с машини за цигареното производство втора употреба в страни от Европейския съюз, трети страни и България. Стопанисва промишлена и административна сграда, както и складове с офис, находящи се в [населено място], община Родопи. За ревизирания период са декларирани множество ВОД на стоки, като по 7 бр. фактури с получател посоченото полско дружество органите по приходите са мотивирали изводи за недоказаност на извършването на ВОД. В хода на ревизията органите по приходите са изискали представяне на документи и писмени обяснения относно спорните доставки, както от ревизираното лице, така и от неговите контрагенти превозвачи. Събрана е информация по молба за обмен на информация с компетентните органи в Полша, съгласно която полското дружество не е отговорило на запитванията, не е декларирало ВОП по спорните фактури и е зачеркнато от регистъра на активните данъкоплатци по ДДС и ДДС-ЕС на 14.04.2021 г. Ревизираното дружество е представило издадените фактури и инвойси, опаковъчни листове, международни товарителници и писмени потвърждения. За да мотивират изводи за липса на ВОД по издадените фактури към този получател, органите по приходите заключават, че не се доказва стоките да са напуснали територията на страната, като се позовават на пропуски или несъответствия в представените международни товарителници и писмени потвърждения, както и на извършените справки в информационния масив на НАП ИС Митници - ПТРР. От анализа на последните ревизиращите приемат, че не се установява и ППС да са преминали границата на Р. България в предполагаемите часове, с оглед посочените дати на пътуване в международните товарителници. С обжалваното решение, за да отхвърли жалбата на Таби ДВ ООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел, че по повод твърдените като извършени ВОД не може да се изведе категоричен извод за транспортирането на стоките, респективно получаването им на територията на друга държава - членка. Позовавайки се на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при съобразяване на ангажираните доказателства, съдът е приел, че РЛ, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже факта на физическото предвижване на стоката по фактурите от Република България до Полша и Италия, посредством което като краен резултат стоката да е предадена от доставчика на получателите. За да обоснове този извод, съдът е преповторил аргументите на органите по приходите, като е добавил, че приетите в съдебното производство заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, доказателства за извършени плащания и за счетоводно отразяване на операциите, не оборват констатациите на ревизиращия екип за недоказаност на обстоятелството, че стоките по фактурите са напуснали страната и са били получени от полското дружество. Решението е неправилно. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС изрично регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС: документ за доставката фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава-членка, под който номер му е извършена доставката; и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Не се спори по делото, че в хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило документи за доставката фактури и инвойс фактури, като получателят по тях полското дружество DRINAX SPOLKA Z ORGANICZONA ODPOWIE, VIN PL9691638559 е било лице с валиден към датите на издаване на фактурите идентификационен номер по ДДС в Полша, т.е. е доказана първата предпоставка за наличие на ВОД. Органите по приходите оспорват наличието на втората предпоставка, а именно, че посочената в представените фактури стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на Република България. Ревизираното лице е представило към всяка издадена фактура/инвойс фактура опаковъчни листове и международни товарителници /ЧМР/, както и писмени потвърждения по част от фактурите. Посочило е, че транспортът на стоките е за негова сметка, което се подкрепя от извършените насрещни проверки на превозвачите, вписани в ЧМР. Последните са представили множество документи, удостоверяващи извършените превози ЧМР, лиценз за международен превоз, справки за платените такси, горива, паркинг, винетки и др., договори за превоз, наемни договори за превозните средства, посочени в товарителниците, доказателства за плащанията по издадените фактури за извършените услуги, шофьорски книжки и данни за шофьорите. Съгласно чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС документи за изпращането или транспортирането на стоката, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице, за сметка на доставчика е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Ревизираното лице е представило международни товарителници, удостоверяващи изпращането и получаването на стоките от получателя на територията на Полша и на Италия. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г. Представените ЧМР съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г) в товарителницата задължително следва да се посочат мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й. Следователно дори непосочването на дата на доставяне не представлява липса на съществен реквизит от товарителницата. Представените международни товарителници за тези доставки са подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията. От своя страна органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. За да мотивират изводи за липса на ВОД по издадените фактури към DRINAX SPOLKA Z ORGANICZONA ODPOWIE, VIN PL9691638559, органите по приходите заключават, че не се доказва стоките да са напуснали територията на страната, като се позовават на извършените справки в информационния масив на НАП ИС Митници - ПТРР. Липсва обосновка обаче, каква е доказателствената сила на тези справки и защо на тях се дава вяра преимуществено, вместо на справките от МВР за преминаване на границата на съответните дати на превозните средства, с които е осъществен превозът, съгласно ЧМР и представените от превозвачите доказателства, които се подкрепят от справките от АПИ за преминаването на съответните МПС по републиканската пътна мрежа на съответните дати и по маршрут от гр. Пловдив където се намира базата на ревизираното дружество, до гр. Видин където е осъществено премиването на река Дунав и напускането на страната. Следователно, при преценка на коментираните доказателства в тяхната съвкупност се достига до извод за доказан ВОД на стоки, поради което незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС за процесните доставки. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което РА като незаконосъобразен бъде отменен в оспорената част. При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в претендирания размер от 57 350,00 лева. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като надвишава незначително размера на предвидения минимум в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,