Решение № 1227 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4772/2007 г.

Решение № 1227 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4772/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по реда на чл. 218и, във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П., М. Н. П. и А. А. Т., чрез процесуалния им пълномощник адв. М. К., срещу решение на Б. окръжен съд, постановено на 6.02.2007 г. по гр.д. № 492/2006 г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и се постанови ново, с което се остави в сила решението на районния съд. Ответницата по касация Е. И. Д., чрез адв. О, оспорва жалбата. Депозира писмени бележки. Ответниците по касация Н. С. М., С. Х. М. и Г. Х. М. не заявяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение, постановено на 6.02.2007 г. по гр.д. № 492/2006 г. Благоевградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция след връщане на делото за ново разглеждане от състав на ВКС, е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил ново, с което е признал за установено по отношение на Г. Х. М., А. А. Т., И. Б. М.,Н. Славчев М., С. Х. М., Г. Н. П. и М. Н. П., всички наследници на С. Н. М., че наследодателят на Е. И. Д. И. П. Л. към момента на колективизацията е бил собственик на нива от 0.700 кв.м. в местността "Я", землището на гр. Р., при граници: Максим Манзурски, Д. П., Г. Х. и А. К. По посочените от първия състав на ВКС неизяснени и спорни въпроси, въззивният съд е установил, че след продажбата през 1947 г. на наследодателя на ответниците на 1.1 дка от предоставения му за ползване и владение през 1938 г. имот от 1.8 дка в м."Я", във владение на наследодателя на ищцата е останала разликата от 0.700 дка /предмет на делото/. Поради липса на доказателства за разпореждане с процесната част, е прието, че същата е внесена в ТКЗС от наследодателя на ищцата. Тъй като владението върху имота се основава на писмен документ - Позволително за владение и ползване, то съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ владението не е прекъснато с включването му в ТКЗС, което обуславя извод за придобиването му по давност. Решение на въззивния съд е правилно. Всички събрани по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно- техническата експертиза, са преценени от съда в тяхната съвкупност и при спазване на установените в процесуалния закон правила. В съответствие с неоспореното от страните експертно заключение, съдът е приел за установено, че продаденият на наследодателя на ответниците през 1947 г. имот от 1.1 дка е част от предоставения на наследодателя на ищцата по реда на чл. 72 от ПП на Закона за ТКЗС имот от 1.8 дка. Неоснователно в тази връзка е възражението на касаторите, че предмет на договора за продажба от 1947 г. е целият имот, т.е. вкл. и процесните 0.700 дка, тъй като закупеният от С. М. имот е в границите, очертаващи целият имот на И. Л. и в случай на продажба на част от имота, то като съсед би следвало да е описан продавача Л. Неправилна в тази връзка е интерпретацията на експертното заключение, в което няма констатация за идентичност в границите на имота, предмет на Позволителното и този по договора от 47 г. Изводът на вещото лице, че продаденият на наследодателя на ответниците имот е част от имота на Л. е категоричен и неоспорен. Констатираното различие в съседите, дължащо се на правоприемства, касае границите на целия имот към 1938 г., съпоставени към момента на изготвяне на експертизата. Обстоятелството, чеЛ. не е посочен като съсед на продадената част не означава непременно, че е налице отчуждаване на целия имот в полза на М. Същото може да е индиция за продажба на друг имот на Л., за какъвто има данни, че е притежавал в същата местност. При тези данни законосъобразен е крайният извод на съда, че към внасянето му в ТКЗС наследодателят на ищцата е бил собственик на процесните 0.700 дка., при съобразяване на обстоятелството, че липсват данни за междувременното му отчуждаване. В тази връзка правилно е приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, като изложените мотиви за правното естество и значение на Позволителното за владение и ползване от 1938 г. споделя изцяло. В този смисъл оплакванията в касационната жалба за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства са неоснователни. Доводът за недопустимост на иска не следва да се обсъжда, тъй като съставът на ВКС при първата касация се е произнесъл по този въпрос. В заключение, касаторите не установяват отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което оплакванията за неправилност на въззивното решение, се явяват неоснователни. С оглед изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касационната жалба Е. И. Д. разноски за настоящото производство в размер на 800 лв.- възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение,