Решение № 6738 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 266/2010 г.

Решение № 6738 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 266/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева, двамата от гр. Карлово за отмяна на влязло в сила решение № 14714/03.12.2009 г., постановено по адм. д. № 8562/09 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение. С цитираното решение, чиято отмяна се иска, съдът е отменил решение № 462/30.04.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1741/2008 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева, двамата от гр. Карлово срещу заповед № РД-01-711/28.10.2008 г. на кмета на община Царево. В процесното искане се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК - новооткрито обстоятелство - разрешение за извършване на теренно археологическо проучване на имота в гр. Ахтопол от 08.05.2009 г., което не им било връчено. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно по следните съображения: За да бъде основателно искане за отмяна за отмяна на влязло в сила съдебно решение, основано на чл. 239, т. 1 от АПК, е необходимо писмените доказателства, на които се основава искането, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото. В конкретния случай процесната заповед № РД-01-711 на кмета на община Царево е издадена на 28.10.2008 г., а приложеното към искането разрешение за извършване на теренно археологическо проучване на имота на молителите в гр. Ахтопол е от 08.05.2009 г., т. е. след издаване на оспорения административен акт. В съдебната практика се приема, че новосъздадените доказателства не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. В атакуваното решение на тричленния състав на ВАС обосновано е прието, че процесният строеж е разрешен към 20.05.2005 г., когато ЗУТ е действал в редакцията си с измененията и допълненията, обнародвани в ДВ, бр. 28/01.04.2005 г. и нормата на чл. 125, ал. 5 гласи: "Заданието по ал. 1 за защитени територии на културно-историческото наследство се съгласува с Националния институт за паметниците на културата с писмено становище в едномесечен срок от внасянето му... В случай на непроизнасяне в този срок се смята, че заданието се съгласува без забележки". Следователно към датата на разрешаване на строежа изискването за съгласуване е установено в закона и не е било изпълнено. С новосъздаденото писмено доказателство не се променя фактическата обстановка по спора, тъй като документът няма съществено значение за изхода на спора, доколкото не може да санира порочния административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав