Решение № 14327 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2009 г.

Решение № 14327 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 във вр. чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Руслан Елдарович Гапаев от София, срещу решение № 1190 от 05.12.2008 г., постановено по адм. дело № 5451/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и за необоснованост - отменително основание на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство образувано за оспорване законосъобразността на заповед № З - 927-5 от 28.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност", и последваща такава № 3-1095-2/23.09.2008 г., на същия орган, допускаща поправка на явна фактическа грешка- постановени на основание чл. 44, ал. 6 - 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) съдът е приел, че жалбата е неоснователна. С оспорената заповед административният орган е разпоредил Гапаев да бъде настанен принудително в СДВНЧ гр. София, до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна мярка - "експулсиране". Необходимостта от това лицето да бъде настанено е продиктувана от факта, че същото не притежава редовен документ за задгранично пътуване. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основание предмета на съдебната проверка, посочен в чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел, че административната заповед е законосъобразна, с оглед основанията по чл. 146 АПК, за оспорване на административния акт. Обжалваното съдебно решение е неправилно. С оспорената административна заповед № З - 927-5 от 28.08.2008 година- председателя на Държавната агенция "Национална сигурност"-е разпоредил принудително настаняване на Руслан Елдарович Гапаев в СДВНЧ - гр. София. Издаването на заповедта е мотивирано с наложената със заповед № З-235-2/29.05.2008 г. на касатора - принудителна административна мярка - експулсиране. Оспореното решение е неправилно- постановено при не точно приложение на материалния закон. По делото безспорно е установено, че Гапаев е с установени самоличност и местоживеене в страната ни; живее в България със съпругата и трите си деца. Първоинстанционният съд обаче не е обсъждал тези доказателства. Ако бе сторил това несъмнено би приел, че обезпечаването на другата наложена ПАМ би могло да се постигне с по-малко вреди за касатора. Такъв е и смисълът на законодателя предвиден в чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е. да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от налагане на административната мярка е въпрос за законосъобразността на акта, поради което първоинстанционния съд е следвало задълбочено да го изследва. Въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал необосновано е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че срещу лицето е издадена заповед за експулсирането му. Липсват доказателства обаче как липсата на задграничен паспорт ще затрудни изпълнението на тази принудителна мярка. Напротив, събраните по преписката и ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства сочат липсата на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за постановяване на заповедта за прилагане на превантивната мярка. Съдебният контрол не може да обхване и целесъобразността на тези административни актове и се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 във вр. с чл. 4, ал. 3 АПК, която преценка е извършена неправилно от първоинстанционния съд, като извода за незаконосъобразност е необоснован. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да се уважи, като бъде отменено решението и вместо него бъде постановено друго по същество, с което оспорените заповеди бъдат отменени. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,