Решение № 9019 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2014 г.

Решение № 9019 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2598/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], с управител К. Г., подадена чрез упълномощен адвокат С., против решение № 16313 от 09.12.2013г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм.д. № 5289/2013 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Касаторът твърди неправилно приложение на закона и оспорва извода на първоинстанционния съд за допуснати от Комисията за защита на конкуренцията две нарушения на административнопроцесуалните правила, като съдът без основание е приел, че Комисията е сезирана с искане по чл. 36 от З.. Относно неназначаването на експертиза заявява, че тя не е необходима за решаване на спорните въпроси в административното и съдебното производство и с писмена молба се отказва от искането си за експертно заключение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отхвърляне на жалбата на [фирма]. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /К./ не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], с управител М. Д., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. К., който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставянето й без разглеждане, като недопустима и за оставяне в сила обжалваното решение. При отмяна на решението на К. претендира присъждане на направените разноски в производството пред този орган. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно тричленният състав на съда е приел, че оспореното решение № 269 от 21.03.2013 г. на К. е незаконосъобразно и е върнал делото като преписка на К. за ново произнасяне по молбата на [фирма], [населено място]. Според участващия по делото прокурор от анализа на доказателствата по делото е установено, че рекламните послания на [фирма] съдържат елементи със заблуждаващ характер, които могат да повлияят на икономическото поведение на лицата, до които достигат или да нанесат вреди на конкурент. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника [фирма] за липса на упълномощаване на адв. К. Г. за подаване на касационната жалба, защото от приложеното в преписката пред К. адвокатско пълномощно /стр. 164 от папка № 1/ е видно, че в него изрично е отразено, че е за подаване на жалби пред ВАС - всички инстанции, което е в съответствие с изискванията на чл. 34, ал.4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съобразно който текст пълномощното има сила до завършването на делото пред всички съдебни инстанции, ако не е уговорено друго. В случая не само, че не е уговорено друго, но и е налице вписване в пълномощното, че се отнася за всички инстанции. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и твърдението, че в касационната жалба не се съдържа ясно посочване на конкретни пороци от съдебното решение, защото от съдържанието й се установяват касационни основания, които са предмет на разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 16313 от 09.12.2013г. е отменено решение № 269 от 21.03.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК - 853/2012 г. и делото е върнато като преписка на К. за ново произнасяне по молба с вх. № ВХР – 1645 / 10.08.2012 г., подадена от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място]. За да достигне до този резултат състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е приел, че при произнасяне на оспореното пред съда решение от страна на К. са допуснати две съществени нарушения, изразяващи се в това, че специализираният орган по конкуренцията не е обсъдил приложението на чл. 36 от З. към изложените твърдения в молбата на [фирма], както и, че поради разнообразието на възприятието на процесните рекламни послания “най-добри цени” и “най-изгодни финансови условия” и нееднаквото разбиране дали те са обобщаващи понятия и включват в себе си и други елементи или не, се налага мнението на специалисти. С оглед на това е изведено заключение, че направеният от Комисията извод, че рекламните послания на [фирма] не съдържат елементи със заблуждаващ характер, са прибързани и едва след пълното изясняване на спора от фактическа страна следва да се прецени, дали е налице заблуждаваща реклама, която да може да повлияе на икономическото поведение на лицата, до които достига или да може да нанесе вреди на конкурент. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. П. съдебен състав счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен, защото при постановяването му са осъществени нарушения, съставляващи касационни осонвания, които изискват неговата отмяна. В мотивите на обжалваното решение точно е отразена фактическата обстановка, която не е спорна между страните, а именно: К. е сезирана с молба вх. № ВХР – 1645 /10.08.2012 г., подадена от [фирма], в която се съдържат оплаквания, че в медийното пространство и на интернет-страницата на [фирма] е разпространявана заблуждаваща реклама под формата на телевизионна реклама и рекламни брошури, като по този начин са извършени действия, представляващи нарушение на разпоредбата на чл. 32 , във връзка с чл. 33 от З.. Искателят е заявил, че в рекламните брошури на [фирма] се съдържат рекламни послания, според които са налице "най-добри цени", а в няколко конкретно посочени брошури, на последната страница на всяка от тях е изписан текст: "Всички мебели А. може да закупите и на изплащане при най-изгодни финансови условия". Освен това в рекламна брошура на [фирма], валидна в периода 01.12.2011 - 30.12.2011 г., е изписан текст: "Световно качество и най-добри цени". В същата молба е посочено, че е разпространявана и телевизионна реклама с текст: "За децата мебелите носят радост, на другите дават и наслада, но за всички те създават уют и комфорт. Ние от А. знаем това и Ви предоставяме мебели на най-добра цена". Искателят счита, че вложеният смисъл в този израз и цялото рекламно послание, е че мебелите на А. са с най-добра цена на пазара и се предлагат при най- изгодни условия и развива тезата, че посланията не отговарят на истината. Настоящият съдебен не споделя становището на първоинстанционният съд за липса на произнасяне от страна на К. по искане за установяване на нарушение по чл. 36 от З.. От текста на гореописаната молба е видно, че в петитума й [фирма] ясно и недвусмислено е вписало, че иска да се извърши необходимото разследване и проучване на обстоятелствата и да се установи извършени нарушения на З.: 1. стопанска дейност, в противоречие с добросъвестната търговска практика при увреждане интересите на това дружество; 2. осъществяване на заблуждаваща реклама в нарушение на забраната, съгласно чл. 32 във връзка с чл. 33 от З.. Следователно молителят е претендирал от К. искане за установяване на нарушения по чл. 29 и по чл. 32, във връзка с чл. 33 от З.. В този смисъл са и изложените в молба вх. № ВХР – 1645 /10.08.2012 г. на [фирма] обстоятелства и искания в раздел ІІІ - фактическа и правна страна, от които се установява, че във фактическата част на изложението няма позоваване на чл. 36 от З., а при формулиране на правната страна в т. 3.2. искателят е развил подробни аргументи за наличие на заблуждаваща реклама и изложение "относно общия състав на нелоялна конкуренция". При това положение специализираният орган по конкуренцията законосъобразно е преценил, че е сезиран с твърдения за извършени от [фирма] нарушения по чл. 29, чл. 32 във връзка с чл. 33 от З., поради което се е произнесъл в съответствие с релевираното пред него искане. По отношение на второто основание за отмяна на К., петчленинят съдебен състав счита, че също не е осъществено, защото за Комисията в случая не са необходими специални знания за дефиниране на понятията "най - добри цени" и "най - изгодни финансови условия" и за установяване доколко в конкретния случай рекламните послания, съдържащи тези изрази са заблуждаващи. В хода на производството пред К. безспорно е установено, че [фирма] е провело рекламна кампания на територията на страната за популяризиране на стоките, предлагани в магазини А. и Комисията подробно е обсъдила съдържащите се в рекламните послания твърдения, тяхната достоверност и дали те биха заблудили потенциалния потребител или повлияли върху неговия избор. В конкретния случай касационният жалбоподател е ползвал определен начин на промотиране на продуктите си, като вниманието на потребителите е насочено върху намаления на цените и послания "мебели на най-добра цена", "на изплащане при най-изгодни финансови условия" и "световно качество на най-добра цена" /относно матраците "С."/, които са изписани в приложените в преписката рекламни брошури. В мотивите на процесното решение на К. точно е констатирано, че идентични послания намират широко приложение в търговската практика при предлагането на подобни стоки или услуги, включително и от страна на [фирма] /приложени са снимки в този смисъл/. От съществено значение е обстоятелството, че не е налице еднозначност на изразите "най- добри" и "най-ниски" цени" и тъй като предлаганите стоки са за дълготрайна употреба, при покупката им потребителят прави комплексна преценка не само относно на нейната цена, но и по отношение на качеството на изработката, използвания материал, предлаганата гаранция и др. фактори. По този начин К. правилно е тълкувала и израза "най-изгодни финансови условия", който не е идентичен с израза "най-ниски лихви". Ето защо настоящият съдебен състав възприема тезата, че визираните рекламни изрази са използвани в широк смисъл и в тях се включват: размера на предлагания лихвен процент при закупуванена мебели на кредит, размера на първоначалната вноска, срок на отпускане на кредита, срок за погасяването му, размер на погасителните вноски и др., които всеки отделен потребител съобразява индивидуално, преди да вземе решение да закупи избраните от него мебели на изплащане. При това положение К. обосновано се е мотивирала, че предложените от касатора финансови условия, включват освен нисък размер на лихвения процент /в някои случаи и безлихвен кредит/, и други съществени за вземането на решение за закупуване на изплащане условия, като различни видове такси, годишен процент оскъпяване, брой вноски и др. П. съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза К. вярно е преценила спорните рекламни послания и без да ползва експертно становище на специалисти е установила, че изразите "най- добри цени" и "най- изгодни условия", включват комплексна оценка, която прави евентуалният средно интелигентен и информиран потребител, както на обявената цена, така и на множество други фактори - качество на стоката, гаранционен срок и др. В случая следва да се има предвид и факта, че [фирма] не е поискало в производството пред Комисията изслушване на експертиза, а такова искане е било заявено само от страна на [фирма], което дружество категорично се е отказало впоследствие от това си искане. По отношение на твърдението на молителя за допуснато нарушение по чл. 29 от З., визиращ общата забрана за нелоялна конкуренция, настоящият съдебен състав намира, че К. е осъществила правилно прилагане на този нормативен текст, поради което не е необходимо връщане на Комисията за повторно обсъждане на това възражение. В случая специализираният орган по конкуренцията точно е установил, че не е налице действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Нормата на чл. 29 от З. е тълкувана законосъобразно във връзка с § 1, т. 2 от ДР на З., според която разпоредба поведението на стопанския субект би влязло в противоречие с добросъвестната търговска практика тогава, когато е в противоречие с нормативно установените правила, уреждащи дадена стопанска дейност или противоречи на обичайната търговска практика, а когато и такава не е наложена - на добрите нрави. Във връзка с това възражение на искателя К. е формирала верни правни изводи, че разпространяването от страна на [фирма] на брошура, рекламираща разпродажба на складови наличности до изчерпване на ограничени количества, не съставлява нарушение на чл. 29 от З.. Като е достигнал до обратния резултат, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне жалбата на [фирма]. С оглед изхода на спора претенцията на [фирма] за присъждане на разноски се оставя без уважение. Останалите страни не са заявили искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия