Решение № 4641 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2013 г.

Решение № 4641 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика", град Бургас против решение № 1065 от 15.05.2013 г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 14/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 021200980/13.09.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 426/04.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са свързани с твърдения за неправилно приложение на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС, въз основа на която норма първоинстанционният съд е формирал крайния си извод, че неподаването в срок на регистрационен опис на наличните активи и отказът на правото на данъчен кредит на праводателя с издаден ревизионен акт на това основание имат за последица неупражняване на правото на приспадане по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ППЗДДС. Искането е за отмяна на решението изцяло, включително и в частта на присъдените разноски и да се постанови друго, с което жалбата на "Марси къмпани" ЕООД да се отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Марси къмпани" ЕООД, гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт № 021200980/13.09.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 426/04.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП, в частта на установените на Марси Къмпани ЕООД задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2012 г., произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в размер на 27 990.56 лева, на основание чл. 74 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от ППЗДДС. Органите по приходите са приели, че не са налице предвидените в чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, при които правото на приспадане да бъде признато в полза на ревизираното дружество в качеството му на правоприемник по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съдът е отменил ревизионния акт, като е приел, че отказът на правото на данъчен кредит е издаден в нарушение на материалния закон. Този извод е мотивиран с аргументи, че при действието на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки в случаите на чл. 10 от закона при наличието на визираните в тези норми две възможни хипотези. В решението е прието, че спорът се свежда до това дали апортиращият в процесния случай не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, като предвидено в чл. 60, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС условие, или апортиращият изначално не е имал право на приспадане на данъчен кредит съобразно изискването по чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС. Първоинстанционният съд е отхвърлил тезата на ревизираното дружество, че в случая правото на данъчен кредит не е възникнало, но на основание чл. 75, ал. 3 във връзка с чл. 74 от ЗДДС е приел, че то не е упражнено от прехвърлителя, поради което е изпълнено условието по чл. 60, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС. Обосновал е краен извод, че съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗДДС и при изпълнение условията на чл. 60, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане за правоприемника е възникнало на 28.02.2012 г., датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър и законосъобразно е упражнено в този период. Решението е правилно като краен резултат. Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт се подкрепя от събраните по делото доказателства и съответства на материалния закон. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Фактическата обстановка не е била спорна между страните по делото и е установена от съда съобразно приетите по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че спорът е правен и касае материалната законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и по-конкретно наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС за признаване правото на данъчен кредит в полза на Марси Къмпани ЕООД, възникнало по силата на правоприемство по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС при правоприемство чрез непарична вноска в капитала на търговско дружество, лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. По силата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗДДС, в случаите на чл. 10 от закона, правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия: 1. преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит; 2. не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона, в който преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият е следвало да упражнява правото на приспадане на данъчен кредит; 3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и 4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата. Нормата на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС /приложимата за 2012 г. редакция/ предвижда хипотеза, при която в случаите на чл. 10 от закона правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които преобразуващият се, отчуждителят или апортиращият не е имал право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия: 1. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона и доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и 2. стоките и услугите са придобити от преобразуващия, отчуждителя или апортиращия до 5 години, а за недвижими вещи - до 20 години, преди датата на вписването на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър. В конкретния случай при ревизията е установено, че ревизираното дружество в данъчен период м. 02.2012 г. като правоприемник по силата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС на стоки и услуги от регистрирано лице е подало заявление за регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано е по ЗДДС на това основание и е упражнило право на данъчен кредит по подаден в срок опис на наличните активи съгласно приложение № 7 към чл. 60, ал. 5 от ППЗДДС за недвижимите имоти, придобити по силата на непарична вноска в капитала /апорт/ от "ИТ Къмпани" ЕООД. За прехвърлителят е установено, че е придобил активите - два апартамента, находящи се в гр. Бургас, ул. Ивайло № 61-63, като нерегистрирано по ЗДДС лице съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93/17.03.2011 г. от "Ира трейд" ЕООД, за което са издадени фактури № 204/07.03.2011 г., № 206/08.03.2011 г., № 208/09.03.2011 г., № 210/10.03.2011 г. и № 212/17.03.2011 г., с начислен ДДС общо в размер на 27 990,56 лв. Праводателят - "ИТ къмпани" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 3.05.2011 г., но не е подало регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съставен към датата на регистрация по ЗДДС в срок, а е декларирало посочените фактури в дневника си за покупки и справката - декларация за м. 05.2011 г. с право на данъчен кредит, поради което с ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012 г. на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 75, ал. 3, във връзка с чл. 74 от ЗДДС. При тези фактически данни неправилно съдът е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 60, ал. 1, от ППЗДДС, при която правото на данъчен кредит следва да бъде признато в полза на правоприемника, тъй като не е упражнено от страна на апортиращия. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. Тази теза не кореспондира с доказателствата по делото, според които ИТ Къмпани ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактурите, издадени му от "Ира трейд" ЕООД съгласно чл. 72, ал. 2 и чл. 74 от ЗДДС, като ги е включило в отчетните си регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период м. 05.2011 г., но това право му е отказано с издаден ревизионен акт, на основание чл. 75, ал. 3 от ЗДДС - поради неподаден в срок опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма, в приложимата й по време редакция, когато регистрационният опис е подаден след 7-дневния срок, какъвто е и процесният случай, правото на данъчен кредит по чл. 74 от ЗДДС не възниква и не може да се упражни. Правото на приспадане е отказано на апортиращия именно като невъзникнало, поради неизпълнение на всички елементи от фактическия състав по чл. 74, ал. 2 от ЗДДС. При това положение неправилно съдът е отхвърлил тезата на ревизираното лице за приложение на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС. Основателно съдът е разграничил двете хипотези на чл. 60, ал. 1 и на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС, но при липсата на право на приспадане, неправилно е приел, че се касае до неупражнено такова. Действително нормата на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС има предвид случаите, в които за праводателя не съществува обективно материалното право на приспадане. По силата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС, неизпълнението на всички предпоставки по чл. 74, ал. 2 от същия закон, в това число и липсата на опис на наличните активи в предвидения от закона срок, препятства пораждането на правото на данъчен кредит в полза на праводателя, в случая апортиращия и обуславя приложението на чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС при преценката на условията за упражняването на това право от правоприемника по чл. 10 от ЗДДС. От доказателствата по делото е видно, че за ревизираното лице "Марси Къмпани" ЕООД са изпълнени и двете кумулативни предпоставки по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, поради което крайният извод на първоинстанционния съд, че за ревизирания субект в качеството му на правоприемник по чл. 10, ал. 2 от ЗДДС е възникнало право на данъчен кредит, което е упражнено своевременно в данъчен период м. 02.2012, съгласно чл. 74 от ЗДДС, чрез подаването на опис по чл. 60, ал. 7 от ППЗДДС съответства на материалния закон. По изложените съображения решението, с което ревизионният акт в обжалваната част е отменен като незаконосъобразен е правилно, като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски за касационната инстанция има ответникът Марси Къмпани ЕООД, но поради липса на своевременно направено искане по чл. 161 от ДОПК, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,