Решение № 8283 от 3.8.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Хелио-тур-с АД, гр. Елхово, чрез адвокат М. Стойков обжалва решение 418/29.03.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1112/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) РА000476/12.11.2019 г. на старши инспектор в отдел Приходи от местни данъци, такси и услуги при община Созопол, потвърден с решение 013/23.12.2019 г. на началник отдел Приходи от местни данъци, такси и услуги (ПМДТУ) при община Созопол. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл.209, т. 3 АПК противоречие на решението с процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради несъобразяването му със събраните по делото доказателства и с експертизата на вещото лице. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на първоинстанционния съд, че дружеството е задължено лице за таксата за битови отпадъци и че имотът попада в обхвата на чл.10, ал.1 ЗМДТ. Касаторът счита, че не е задължено лице за ТБО за 2019 г., по съображения, че в периода от 19.06.2017 г. до м. април 2022 година не е владял имота, тъй като владението му върху този имот е било насилствено отнето от Джи енд Джи - 90 ЕООД, съгласно представените съдебни решения за уважен иск по чл. 76 ЗС. На това основание поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 9 от ЗМДТ и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол, която предвижда, че таксата се заплаща от наемателя. В тази връзка е направено искане делото да бъде спряно и председателят на Върховния административен съд да инициира тълкувателно дело по въпроса кой следва да заплати ДНИ и ТБО за насилствено отнет имот собственикът или нарушителят на владението, който е ползвал имота за периода на отнетото владение? По оплакването за нарушение на чл.10, ал. 1 ЗМДТ в касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е приел, че записаният начин на трайно ползване на имота има отношение към таксата за битови отпадъци. Счита, че определеният начин на трайно ползване на имота не променя земеделския характер на земята. В тази връзка са изложени подробни съображения, че земеделските земи са освободени от данък върху недвижимите имоти, независимо от тяхното предназначение. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът началник отдел Приходи от местни данъци, такси и услуги при община Созопол, чрез адвокат Л. Ангелова моли да се остави без уважение касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) РА000476/12.11.2019 г. на старши инспектор в отдел Приходи от местни данъци, такси и услуги при община Созопол, потвърден с решение 013/23.12.2019 г. на началник отдел ПМДТУ при община Созопол, с който на Хелио-тур-с АД, гр. Елхово са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 2 367.64 лева и лихви от 48.01 лева и такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 6 764.68 и лихви 137.17 лева за 2019 г. за поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, с площ 30 092 кв.м., находящ се в местност Каваците, гр. Созопол, деклариран с декларация вх. ДК14-1149/25.07.2017 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 5865/14.05.2021 г., постановено по адм. дело 689/2021 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение 916/22.07.2020 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 530/2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд с указания за назначаване на съдебно техническа експертиза за изясняване на статута на процесния поземлен имот. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 и 3 и чл. 9б от ЗМДТ старши инспектор в отдел ПМДТУ при община Созопол, оправомощен като орган по приходите със заповед 8-Z-1586/12.11.2015 г. Актът е издаден по реда по чл.107, ал. 3 ДОПК, тъй като е установено и не е спорно по делото, че дружеството не е платило ДНИ и ТБО за 2019 г. за притежавания имот на територията на община Созопол. Според съда при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Липсата на конкретизация в размера на таксите за всяка от услугите, е определил като несъществено нарушение, доколкото от доказателства по делото се установява начинът на определянето й. Съдът е преценил, че задълженията са определени в съответствие с материалния закон. Относно статута на имота са изложени мотиви, че чл.10, ал. 1 ЗМДТ урежда две хипотези на облагане с данък върху недвижимите имоти, които се прилагат алтернативно: 1. поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образования и 2. поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които според подробен устройствен план (ПУП) имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съдът е посочил, че съгласно чл. 8, т. 1 и чл.103, ал. 3 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и е приел, че в случая тези хипотези не са налице. Възраженията на дружеството жалбоподател, че имотът представлява земеделска земя, поради което за него не се дължат ДНИ и ТБО, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка е посочил условията за приложение на изключението по чл.10, ал. 3 ЗМДТ необлагаеми с ДНИ са земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи за действително застроената площ и прилежащия терен. Поради липсата на легална дефиниция на понятието земеделски земи за целите на облагането по ЗМДТ, съдът го е тълкувал според определението на земеделски земи по чл.2 от ЗСПЗЗ и земи, предназначени за земеделско производство, които не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образования), определени с ПУП или с околовръстен полигон. Понятието земеделско производство, съдът на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е тълкувал с оглед легалната дефиниция на понятието земеделска дейност по § 1, т. 25 от ЗПЗП производство на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. С тези съображения е обосновал извод, че процесният имот не се използва за земеделско производство и не може да бъде определен като земеделска земя. Поради това въпреки констатациите на вещото лице, че имотът представлява земеделска земя, с непроменен статут, който принадлежи към селскостопански фонд, съдът е приел, че следва да се държи сметка, че той е с трайно предназначение за къмпинг, мотел, както и че в имота има изградена сграда за обществено хранене, с площ от 1445 кв.м. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че процесният имот не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ и не е освободен от задължение за данък. Приел е, че Хелио-тур-с АД като собственик на имота е задължено лице за данъка върху недвижимите имоти, данъчната оценка е определена в съответствие с чл.19, ал.1 ЗМДТ, а размерът на данъка съответства на ставката от 3.5 промила по чл. 18а от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Созопол. По отношение на задължението за такса битови отпадъци, съдът е приел, че дружеството е задължено лице по чл. 64 ЗМДТ и че е доказано реалното изпълнение на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. В мотивите си съдът е посочил, че недвижимият имот на Хелио-тур-с АД попада в границите на районите, в които е организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране за 2019 година съгласно заповед 8-Z-1241/22.10.2018 г. От представената по делото Схема за разполагане на контейнери за битови отпадъци тип "Бобър - 1100 л" на територията на местност "Каваците"- град Созопол към Заповед 8-Z-1607/31.10.2016 г., съдът е установил, че няма изменение във връзка със Заповед 8-Z-1241/22.10.2018 г. Поставянето на контейнери до процесния имот е установено и от вещото лице по съдебно - техническата експертиза. С Решение 1277, обективирано в протокол 46/21.12.2018 г., Общинският съвет - Созопол е одобрил план-сметка във връзка с приходите и разходите за дейности, свързани с елементите, включени в ТБО за 2019 г. От представените по делото актове за извършена работа и месечно сведение за транспорт на отпадъци за всеки от месеците през календарната 2019 г., съдът е приел, че услугата се представя от общината и таксата е дължима. За периода не е подавана декларация, че имотът няма да се ползва. Твърдението, че дружеството само е организирало дейността по сметоизвозване, съдът е приел за недоказано. По отношение на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че е дължима, тъй като общината осигурява поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Този извод е мотивиран с представените по делото заповеди на кмета на Община Созопол за определяне на районите на територията на община Созопол, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и посочените актове за извършена работа от изпълнителя по договора за обществена поръчка "РТК" ООД. За доказано по делото е приел и че покрай имота са разположени територии за обществено ползване - второстепенен асфалтиран път. Отчел е обстоятелството, че имотът, макар и разположен извън строителните граници на населеното място, се намира в курорт с национално значение, а предназначението му е "къмпинг, мотел". Поради това и поради обстоятелството, че същият е включен в границите, определени със Заповед 8-Z-1241/22.10.2018 г. на кмета на Община Созопол, следва да се приеме, че са налице територии за обществено ползване, чиято чистота следва да бъде поддържана. Решението е неправилно постановено. Основният спор по делото е относно статута на поземления имот, за който е издаден оспорения акт по чл.107, ал. 3 ДОПК и облагаем ли е този имот с данък върху недвижимите имоти съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ. За изясняването на този въпрос делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за назначаване на съдебно техническа експертиза. Нормата на чл.10, ал. 1 ЗМДТ определя обектите на облагане с данък върху недвижимите имоти и в приложимата й за 2019 г. редакция от ДВ бр. 98/2018, в сила от 01.01.2019 г. гласи: с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. От тази разпоредба следва, че за да бъдат обект на облагане с данък върху недвижимите имоти, поземлените имоти извън строителните граници на населените места, следва предназначението им по чл. 8, т.1 ЗУТ да е установено с подробен устройствен план (ПУП). Това може да бъде както ПУП, приет по смисъла на ЗУТ, (ДВ бр.1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), така и подробен градоустройствен план одобрен по реда на ЗТСУ (отм., ДВ бр. 29/ 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.), който съгласно § 6 от ПР на ЗУТ е запазил действието си, респективно актове, определящи предназначението на поземлените имоти/терени, издадени съгласно нормативната уредба, действаща преди влизане в сила на ЗТСУ, като ЗПИНМ (отм.) и други. (В този смисъл решение 3204/10.03.2021 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 9658/2020 г.). В конкретния случай в оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК не са посочени конкретни данни за статута на поземления имот. В акта имотът е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, с площ 30 092 кв.м., находящ се в местност Каваците, гр. Созопол съгласно данните от декларацията по чл.14 ЗМДТ на Хелио-тур-с АД, подадена на 25.07.2017 г. От заключението на съдебно техническата експертиза по делото е установено, че процесният поземлен имот с идентификатор 67800.54.246, собственост на Хелио-тур-с АД се намира в землището на гр. Созопол, попада изцяло в къмпинг Каваци, който е част от местността Мапи, гр. Созопол и е извън строителните граници на населеното място. Вещото лице е посочило, че за имота няма действащ подробен устройствен план (ПУП). При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е констатирал, че конкретното предназначение на имота не е определено съгласно чл. 8, т. 1 и чл.103 от ЗУТ с подробен устройствен план, но е приел, че е облагаем с данък върху недвижимите имоти и за него е дължима ТБО, като е съобразил начина на трайно ползване (НТП) за къмпинг, мотел на имота, установен от вещото лице съгласно КК на гр. Созопол, одобрена със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК и е изключил приложението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, по съображения, че имотът не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСППЗ, тъй като не се използва за земеделско производство по смисъла на §1, т. 25 от ДР на ЗСПЗЗ. Поземлените имоти, предназначени за къмпинг, попадат в определеното в чл. 8, т.1 ЗУТ предназначение за курортни функции. Град Созопол е обявен за климатичен морски курорт от национално значение с решение на МС 89/1967 г., обн. ДВ бр. 35/1967 г. По делото е останало неизяснено обстоятелството с какъв акт е определено предназначението на процесния поземлен имот като къмпинг. Начинът на трайно ползване (НТП), за къмпинг, мотел, определен в КК на гр. Созопол, който съдът е взел предвид, не е релевантен, тъй като нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ изисква предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ на поземлените имоти, извън строителните граници на населените места да бъде определено според подробен устройствен план, разбиран в смисъла, посочен по-горе, според действащата към момента на определянето му нормативна уредба. В случая от съществено значение за преценката относно предназначението на процесния имот и качеството му на облагаем обект по чл.10, ал.1 ЗМДТ, е обстоятелството, че този имот попада изцяло в къмпинг Каваците, целият с площ от 217.40 дка. Това е установено и от заключението на съдебно техническата експертиза. Къмпинг Каваците е бил държавен имот съгласно АДС 226/11.09.1996 г. на областния управител на област Бургас. Къмпингът е придобит от Хелио-тур-с АД от държавата чрез включването му в капитала на Хелио-тур-с ЕАД, въз основа на решение за регистрация от 28.02.1995 г. От тези доказателства е видно, че процесният имот, като част от къмпинг Каваците е бил държавен имот с предназначение за курортни функции. Имотът е придобит от дружеството - касатор с определеното от държавата предназначение по смисъла на чл. 8, т.1 ЗУТ, което не е променено към процесния период на 2019 г. Ето защо настоящият касационен състав счита, че от значение за определянето на процесния имот като облагаем с данък върху недвижимите имоти съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, е изследването на актовете, определящи статута и предназначението на къмпинг Каваците. При издаването на оспорения акт и при изготвянето на съдебно техническата експертиза в съдебното производство по оспорването му не е изследван статута на къмпинг Каваците към момента на създаването му от държавата и към момента на придобиването му от Хелио-тур-с ЕАД преобразувано в последствие в Хелио-тур-с АД и не е установено въз основа на какви актове е определено предназначението на процесния поземлен имот като къмпинг. Вещото лице е проверило статута на имот с идентификатор 67800.54.246 в КК на град Созопол, одобрена със заповед РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед за одобрение на КККР РД-18-4479/22.06.2017 г. на началник на СГКК Бургас, посочило е, че за имота няма действащ ПУП според ЗУТ, но не е извършило проверка на заповедите на председателя на ОНС - Бургас, въз основа на които терените на земеделските земи в землището на град Созопол, местност Мапи са одобрени и предназначени за изграждането на къмпинг Каваците и на всички други актове относно статута на къмпинг "Каваците". Липсват констатации относно устройствената зона и статута на къмпинг "Каваците" и на процесния поземлен имот, като част от него, според общия устройствен план на община Созопол, одобрен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство РД-02-14-539/13.07.2016 г. достъпна на интернет страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (www.mrrb.bg). От изложеното се налага извод, че по делото не е изяснен статутът на поземления имот, за който с оспорения акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. и по-конкретно не е установено, предназначението на имота за курортни функции по чл. 8, т.1 ЗУТ, как е определено според приложимата нормативна уредба. Предвид забраната по чл. 220 АПК, тези факти не могат да бъдат установявани за първи път в касационното производство, при повторното разглеждане на делото от касационната инстанция. Статутът на имота по чл.10, ал. 1 ЗМДТ е от значение за законосъобразността на определените задължения както за ДНИ, така и за ТБО съгласно чл. 64, ал.1 във връзка с чл. 11 ЗМДТ. Съгласно чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест да установи, че имотът е облагаем по смисъла на чл.10, ал. 1 ЗМДТ, е на органът по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ и в случая не е изпълнена. Поради това и предвид липсата на мотиви в оспорения акт относно релевантните факти за определяне предназначението на имота по чл.8, т.1 ЗУТ, неправилно съдът е приел, че при издаването на акта са спазени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постави друго за отмяна на оспорения акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК. Предвид естеството на акта, спорът не може да бъде решен по същество от съда. На основание чл.160, ал. 3 ДОПК преписката следва да се върне на компетентния орган по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ при община Созопол с указания при определяне задълженията за ДНИ и ТБО по ЗМДТ за 2019 г. за имот с идентификатор 67800.54.246, с площ 30092 кв.м., собственост на Хелио-тур-с АД да се изяснят всички релевантни факти за определяне предназначението на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ, като се извърши проверка на всички актове определящи статута и предназначението на къмпинг Каваците като държавен имот, към момента на създаването на къмпинга от държавата и към момента на придобиването му от Хелио-тур-с ЕАД, преобразувано в последствие в Хелио-тур-с АД, включително на заповедите на председателя на ОНС - Бургас, въз основа на които терените на земеделските земи в землището на град Созопол, местност Мапи са одобрени и предназначени за изграждането на къмпинг Каваците и на общия устройствен план на община Созопол, одобрен със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство РД-02-14-539/13.07.2016 г. и да установи въз основа на какви актове според действащото по време законодателство е определено предназначението на процесния имот като къмпинг. При изясняването на фактите по случая органът по приходите следва да съобрази и данните за застрояване на имота, посочени в декларацията по чл. 14 ЗМДТ и тези установени от приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза. Предвид установеното по делото, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което засяга и качеството задължено лице по чл. 64, ал.1 ЗМДТ, е безпредметно да се обсъждат останалите възражения в касационната жалба, че дружеството не е задължено лице за ТБО за 2019 г., както и искането му за спиране на делото. В тази връзка е необходимо да се посочи, че нормата на чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол, (в редакцията й от решение 1050/ 23.12.2010 г.), която предвижда, че таксата за битови отпадъци, при сключен договор за наем се заплаща от наемателя и на която се позовава касаторът, противоречи на чл. 64 във връзка с чл. 11 ЗМДТ. На основание чл. 15, ал. 3 ЗНА се прилага по-високият по степен нормативен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на община Созопол разноски. На касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса за касационно обжалване в размер на 75 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 350 лева, направени пред Административен съд Бургас по адм. дело 1112/2021 г. общо 425 лева. Доказателства за направени разходи за адвокатска защита не са представени по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,