Решение № 7921 от 19.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ноли норд" ЕООД, представено от юрисконсулт Чолаков, срещу решение 5280/26.08.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 11468 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22002218003471-091-001/26.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства за спорния факт на действителното осъществяване на доставките на стоки авточасти и консумативи. Възпроизвежда доводите от първоинстанционната жалба. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ РА е извършена корекция на декларираните от задълженото лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 08 и м. 09.2017 г. в корелация с отказа на органите по приходите да признаят упражнено от ДЗЛ в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по издадени от КТМ 33 ЕООД и Милдън ЕООД фактури с предмет на доставките стоки авточасти и консумативи. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му. Признал е компетентността на издателите на РА и е отрекъл при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях от четвъртия до третия абзац на стр. 11 представляват компилативен цитат на съобразителната част и на решаващите мотиви на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част и в частта отразяваща приемането на ССЕ. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП или посочването на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства без с това да са свързани направени от съда фактически констатации. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение