Решение № 6441 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Железов срещу решение 26/22.02.2022 г., постановено по адм. д. 267/2021 г. по описа на Административен съд - [населено място] (АС-[населено място]), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РД-ЧР-25-11 от 17.09.2021 г. на директора на Областна дирекция Земеделие [населено място] (ОДЗ-[населено място]) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции Земеделие . Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията си излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция Земеделие [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, молба, писмена защита и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 26/22.02.2022 г., постановено по адм. д. 267/2021 г. по описа на АС-[населено място], е отхвърлена жалбата на Железов против Заповед РД-ЧР-25-11 от 17.09.2021 г. на директора на ОДЗ-[населено място], с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на Общинската служба по земеделие [населено място] на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции Земеделие поради съкращение на длъжността. Административният съд е приел за установено, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Настоящият касационен състав намира за основателно касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на произнасяне на съда по основния довод в жалбата - проява на пряка дискриминация и такава по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) при прекратяване на служебното правоотношение. Допълнително доводи за дискриминационно отношение са наведени от жалбоподателя в открити съдебни заседания, проведени на 25.10.2021 г. и 31.01.2021 г. и в писмени бележки от 01.02.2022 г. Изложени са твърдения, че след като със Заповед РД-ЧР-24-11 от 11.08.2021 г. на директора на ОДЗ-[населено място] Железов е бил възстановен на работа в изпълнение на влязло в сила решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение за тази длъжност, органът по назначаването е извършил редица действия и бездействия с цел отстраняване на служителя от заеманата от него длъжност заради политическата принадлежност и убеждения на Железов. От тези твърдяни факти държавният служител аргументира становището си, че е дискриминиран. Твърди също, че не са приложени еднакви и обективни критерии спрямо него и други служители при прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращение на длъжността. Ответната страна е оспорила тези твърдения и на основание чл. 9 от ЗЗДискр е ангажирала гласни доказателства. Съдът е приел множество писмени доказателства в хода на съдебното дирене, а по въпроса за наличието на дискриминация е допуснал до разпит общо трима свидетели. В мотивите на съдебния акт обаче АС-[населено място] напълно е игнорирал довода на жалбоподателя за извършена дискриминация и не е направил никакви фактически и правни изводи относно тази част от оспорването, с което е сезиран. Не е извършен какъвто и да е анализ на представените от страните доказателства относно твърдяната дискриминация, в т.ч. на свидетелските показания. Така АС-[населено място] е достигнал до извода за законосъобразност на прекратяването на служебното правоотношение, като е анализирал единствено писмени доказателства, които служат за установяване дали са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ за реално съкращаване на длъжността началник на Общинската служба по земеделие [населено място] , но не и за наличие на дискриминация на посочените основания. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АС-[населено място] процесуални нарушения по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК, и чл. 172а, ал. 2 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. Решаващият съд не само не е обсъдил всички аргументи на оспорващия, но и е установил фактическата обстановка по спора след обсъждане само на част от събраните по делото доказателства. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя за извършена дискриминация спрямо него и всички събрани по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение