Решение № 3551 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2009 г.

Решение № 3551 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Мирчев Вълчев от гр. Стара Загора чрез процесуален представител адв. Пенев, против решение № 146 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 172/2009 г. от Административен съд - гр. Стара Загора. В жалбата с доводи за неправилност се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник група "ТП02 " РПУ гр. Стара Загора, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 73 от 27.02.2009 г., издадена от началник група "ТП 02" РПУ гр. Стара Загора, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 225, ал. 1, от ППЗМВР на жалбоподателя Живко Вълчев - полицейски инспектор VI степен, категория "Г" е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. Съдът е счел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е нарушил чл. 18, ал. 2 от Инструкция на МВР, като е прекратил прием на гражданите при установен в посочения акт времеви период. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е установена извънредна ситуация, която да налага жалбоподателя да не изпълни задълженията си по инструкцията докрай. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. В случая от събраните в протеклото дисциплинарно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на касатора, може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "мъмрене" за определен срок. Процедурата по налагане на този вид наказания е подробно уредена в ЗМВР и ППЗМВР. Видно от доказателствата по делото, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както е приел първостепенният съд. Възраженията на жалбоподателя и в това производство са свързани основно с доводи, че нарушението не е извършено. Следва да се отбележи, че дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка и изслушване на жалбоподателя съобразно чл. 229 и сл. от ЗМВР, като са събрани необходимите доказателства. Правилен е извода на съда, че в заповедта са посочени фактическите основания за издаването й, където са инкорпорирани изводите от извършила проверка, при която обстоятелствено в справката е са посочени всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган. Съдът е допуснал и приел всички искани от страните доказателства. Изяснил е релевантните за предмета на съдебния контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗМВР. С доказателствата по делото фактическите констатации, обосновали приложеното основание за дисциплинарно наказание по заповедта не са оборени. Установено е, че жалбоподателя е извършил действието, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по определението в чл. 3, ал. 2 на Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, утвърдена със заповед № I-з-1015/4.07.2006 г, за което правилно е определено и наложено съответното наказание. При която недоказаност на отменителни по чл. 146 от АПК за заповедта основания за процесното съдебно решение се обективира липса на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правните квалификации на деянията, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е правилен извода на съда за липса на нарушение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед обосновано са приети за неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяните от него факти. Неговите твърдения обосновано са опровергани от събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина, е правилен. Върховният административен съд не споделя направените възражения с касационната жалба за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност. Безспорно основание за нищожност на един административен акт са липса на компетентност на издалият го орган, неспазване на установената форма и при наличие на пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма, когато актът е лишен изцяло от законово основание, когато такъв със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай нито едно от тези условия не е налице. Твърдението за нищожност, сочено от жалбоподателя произтича от това, че междувременно е извършена структурна промяна в системата на МВР и е променено наименованието на отделни структури, но не е отнета компетентността им. С оглед изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението. Същото е постановено при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, което налага оставянето му в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,