Решение № 78 от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 803/2010 г.

Решение № 78 от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 803/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Т. К. К. -подсъдим по н.о.х.д. № 10 464/2008 г. на Софийския районен съд и в.н.о.х.д. № 3124/2010 г. на Софийския градски съд-изготвено от адвокат като негов защитник, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по посочените дела присъда и решение, и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането за възобновяване са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание защитникът на К. поддържа искането най-вече поради липсата на психиатрично и психологично освидетелстване на осъдения. Становището на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение поради липсата на претендираните с него неправилности на първоинстанционния и въззивен съдебни актове. Върховният касационен съд намира за неоснователно искането за възобновяване на наказателното дело. С присъда № 7 от 12.II.2010 г. по н.о.х.д. № 10 464/2008 г. на Софийския районен съд Т. К. К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. ХII.2004 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Ж. Д. К. заблуждението, че има право да достави за нуждите на Министерството на отбраната 5 228 кг трупно месо, с което е причинил на [фирма] - Пловдив, представлявано от К. В. Г., имотна вреда в големи размери от 25 094,40 лева, за което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 НК е наказан с 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено К. да изтърпи и наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 105/2000 г. на Старозагорския окръжен съд, за което наказание са определени общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Обвиненият А. Т. П. да е извършил горното престъпление в съучастие като помагач с Т. К. е оправдан. С решение № 929 от 27.VII.2010 г. по в.н.о.х.д. № 3124/2010 г. на Софийския градски съд присъдата е изменена като наказанието на Т. К. е намалено на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода и е постановено да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на Т. К. за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. От показанията на Ж. К., в чиято обективност съдилищата не са имали основание да се съмняват, са установени измамливите действия на Т. К.: осъществяването на връзка [населено място] като представител на месодобивното дружество; създаването у свидетеля на невярната представа, че К. и "неговия съдружник имат договор за доставка на военните", наличието на какъвто договор потвърждава в сградата на Министерството на отбраната и лица, представило се за "главен юрист" на същото министерство; "закупуване" за нуждите на това министерство на инкриминираното свинско месо, за да бъде закарано в "поделението в Б. ", което поделение никога не е разполагало с помещения за складиране и съхраняване на количества като натоварените; даването на лъжлива информация за местонахождението на "купувача", от когото К. следва да получи уговорената цена за доставката. От обективна и субективна страна измамата по чл. 209, ал. 1 НК се осъществява тогава, когато с цел да се набави имотна облага се възбуди и/или поддържа у някого заблуждение и с това съпричини на заблудения или на другиго имотна вреда. Не е необходимо целта да бъде постигната, но че тя е била такава следва от показанията на Ал. С., на когото месото е било "докарано с цел продажба", а двете съдебни инстанции не са били длъжни да установяват кой, кога и с колко се е материално облагодетелствал от измамливите действия на Т. К.. Не е допуснато процесуално нарушение при досъдебното разследване с неуважаване направеното от страна на обвиняемия А. Т. П. искане за освидетелстване от психиатър на Т. К., подкрепено с довода, че "преди около 15 години" К. "имал...тежка катастрофа... и от тогава е освидетелстван", след като не е имало повод за съмнения по въпросите, поставени в чл. 144, ал. 2, т. 3 и 4 НПК, а и сам Т. К. е декларирал липсата на здравословни проблеми от каквото и да било естество, налагащи медицински преглед или консултация с лекар /декларация на л. 249 от досъд. разсл./. Противното не следва и от процесуалното поведение на Т. К. при първоинстанционното разглеждане на делото и, в частност, от репликата му "тая простотия", счетена сега като проява на липса на адекватна оценка на ситуацията, в която К. се е намирал при проведеното на 12.III.2009 г. с. з., когато делото е било отложено за трети път по искане на подсъдимия Ас. П.. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение