Решение № 4116 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 492/2010 г.

Решение № 4116 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 492/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, срещу Решение № 13 141/5.11.2009 г. по адм. д. № 4498/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 229, ал. 4 от ЗМВР и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 1 от АПК, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по делото Тони Попов в писмените си бележки от 18.01.2010 г. и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура също изразява заключение за неоснователност на касационната жалба, по изложените в нея доводи. Счита, че са налице противоречие в събраните към административната преписка доказателства, които не могат да обяснят поведението както на семейство Димови, така и тези на дисциплинарно уволнения служител във връзка с твърдяното от тях неправомерно поведение от негова страна. В продължение на близо година служителя е оказвал помощ и съдействие на семейството на непълнолетната Димова относно наркотичното й повлияване и възникналите по този повод проблеми със среди от криминалния контингент. Счита, че основни и съществени моменти около твърдяното дисциплинарно нарушение са останали неизяснени в хода на дисциплинарното производство, които хвърлят сериозни съмнения в обясненията на лицата, послужили като основание както за образуване на дисциплинарното производство, така и за налагане на дисциплинарното наказания на ответника по делото. Отделно от това, с оглед образуваното досъдебно производство от общ характер срещу ответника Попов по чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от НК, безсмислено е в средата на месец декември той да притиска бащата да оттегли депозираната от него жалба пред органите на МВР във връзка с отвличането на дъщеря им. Деянието е от общ характер и е без значение поведението на бащата в тази насока. С оглед изложеното намира, че касационната жалба с изложените в нея доводи за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 4498/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на Тони Владов Попов от София, срещу Заповед № К-741/16.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 245, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че в началото на месец декември 2008 г., в нарушение изискванията на т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона като дава личен пример с поведението си, е отправил заплахи срещу гражданско лице да оттегли жалбата си за противозаконно лишаване от свобода, за което деяние срещу служителя е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 143, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК и му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", деяние несъвместимо с етичната правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, като му е наложено дисциплинарно наказание уволнение от длъжност и прекратяване на служебното правоотношение като инспектор, разузнавач V степен в 04 сектор на отдел "Криминална полиция" към СДВР, категория Г- III степен. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповедта на министъра на вътрешните работи. Съображенията на съда за това са, че дисциплинарно-наказващият орган при издаване на заповедта, не е съобразил и оценил всички относими и необходими факти и обстоятелства за цялостното изясняване на случая, което е възприел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Един от моментите в тази насока е обстоятелството, че пострадалата Димова и нейните родители сочат като момент на отвличането й месец октомври 2008 г., докато от данните по административната преписка по категоричен начин е установено, че бащата е депозирал жалба за това пред 9 РПУ София на 25.09.2008 г. Вторият момент е, че жалбоподателят с поведението си активно е съдействал за освобождаването на Димова и предаването й на патрул към горното полицейско управление, извикан лично от него. И третия аргумент е неправилното разчитане от семейство Димови думите на жалбоподателя в началото на месец декември казани в домът им, които същите възприели като отправена от него заплаха към тях да си оттеглят жалбата срещу лица, извършили отвличането на Таня Димова, вместо като съвет към бъдещото поведение на Таня Димова. Решението на съда е правилно и обосновано. Установено е при извършена специализирана полицейска операция в началото на 2008 г. в ЖК "Люлин- 7", в която са участвали жалбоподателя и колегата му Таушанов, че непълнолетната Таня Димова се занимавала с разпространение на наркотични вещества, открити и в дома на родителите й. В резултат на това и съседското съжителство на жалбоподателя Попов със семейството на Димова (Попов и Димови живеят в два съдени блока в ЖК "Люлин-7") помежду им се установили по-близки отношения, с цел подпомагане семейството на непълнолетната с нейния проблем. По различни поводи след този момент родителите на Димова са търсели неговото съдействие. По-сериозен е бил случаят с отвличането на Таня Димова в края на месец септември, за което родителите й незабавно потърсили съдействието Попов и колегата му Таушанов. След сигнала Попов предприел действия по оказване на съдействие. Чрез близка приятелка на отвлечената, присъствала на отвличането е установил самоличността на един от участниците, негов съсед. По телефона даден от близката на отвлечената, Попов е установил контакт с този участник и не след дълго той и отвлечената Димова са се появили пред блока на семейство Димови. В изпълнение на служебните си задължения Попов е извикал патрул на 09 РПУ, които отвели отвлечената Димова в полицейското управление. Междувременно Попов уведомил родителите на Димова за случая да сигнализират служителите на МВР, за което 25. 09. 2008 г. Димо Димов в с качеството си на родител е депозирал писмена молба в 09 РУ-СДВР за отвличане на дъщеря му Таня Димова. По повод отвличането и сигнала за това е образувано прокурорска преписка № 9443/2008 г. на СГП за престъпление по чл. 142 от НК, в което като обвиняеми са привлечени Иво Истилиянов Андонов и Васил Иванов Георгиев. При така създалите се отношения между жалбоподателя Попов и семейство Димови в един сравнително продължителен период от време, обосновани са изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на мотиви за промяната в поведението на полицейския служител Попов към семейство Димови през месец декември 2008 г. когато, както те твърдят, той ги е принудил да оттеглят жалбата си срещу извършителите на отвличането. В тази насока административно-наказващия орган, не е изяснил мотива за тази промяна в неговото поведение. Необяснимо е как жалбоподателят в продължение на около година оказва активно съдействие на семейството при разрешаването проблемите с дъщеря им а в един по-късен момент без основателна причина се обръща срещу тях, а по този начин и срещу всичко извършеното от него до момента, като ги принуждава да оттеглят жалбата си и променят показанията си. Обосновани са и доводите на съда за разминаване в съществени по делото обстоятелства. Твърдението в писмените обяснения на семейство Димови-баща, майка и дъщеря е, че отвличането на Таня Димова е извършено през месец октомври 2008 г., докато по безспорен начин от писмените доказателства към преписката се установява, че бащата е депозирал жалбата си в 09 РУ-СДВР по този повод на 25.09. 2008 г. Обосновани са доводите, че е невъзможно към 25.09.2008 г. той да се жали за нещо, което още не се е случило. Тези противоречия между обясненията и фактите хвърлят сериозно съмнение въобще върху достоверността на обясненията на семейството Димови. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че тези различия по този толкова съществен въпрос няма как да не предизвика съмнение и по отношение на основния въпрос- дали правилно е разчетено посланието в думите на полицейския служител Попов при посещението му в домът им в началото на месец декември, в смисъл дали той директно е въздействал върху волята им да оттеглят жалбата си и променят показанията си срещу извършителите на отвличането или се касае до невярна представя у Таня Димова и нейните родители за посещението на Попов. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС, че не са били изяснени и обсъдени в пълнота всички относими за спора факти и обстоятелства по делото, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР и е основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение. По тези с съображения, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав