Решение № 2819 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16322/2011 г.

ВАСПетчленен състав27.02.2012 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10524 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 9592/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2819 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16322/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Стойко Колев Стоев от гр. София срещу решение № 10524 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 9592/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Висшият съдебен съвет, моли решението да бъде оставено в сила. Поддържа становище за законосъобразност на обжалвания административен акт и правилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 10524 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 9592/2010 г. Върховният административен съд - седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Стойко Колев Стоев от гр. София против решение по протокол № 27 от 09.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет, постановено по дисциплинарно дело № 12/2010 г. по описа на Висшия съдебен съвет. Съдът е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 5 ЗСВ предпоставки са налице. Дисциплинарното наказание е определено съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ и съответства на тежестта на нарушението, формата на вината и изключителните обстоятелства, при които е извършено. Направен е окончателният правен извод за законосъобразност на обжалваното решение. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло, обосновал е решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, които кореспондират с доказателствата и обясненията на страните. Оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила се свеждат до това, че тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал доказателства, които да установят, че справката на "Мобилтел" ЕАД за проведените между него и Георгиев разговори е манипулирана с технически средства и не отразява действителния им брой. Посочените справки са били изпратени на Висшия съдебен съвет с писмо изх. № 4-2931/09 от 19.05.2010 г. от прокурор при СГП и в цитираното писмо изрично е посочено, че представляват част от материалите по досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на Софийската градска прокуратура. Същите са заверени от прокурор при СГП. Стоев се е запознал с тях по време на дисциплинарното производство пред Висшия съдебен съвет и не е направил доказателствени искания за изследване на тяхната достоверност. Не би могла да се сподели тезата на касатора, че "Мобилтел" ЕАД би си позволил да представи неверни данни на органите на прокуратурата. Едва с молба от 25.05.2011 г. Стойков е поискал от тричленния състав на Върховния административен съд да му издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди с друго такова от "Мобилтел" ЕАД за съдържанието на седем броя електронни съобщения и да се допусне до разпит експерт по технически съобщения, телекомуникационни връзки и съобщения. По тези искания съдът се е произнесъл с мотивирано определение от 06.06.2011 г., като се е позовал на чл. 250а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Справката за разговорите е за периода 01.01.2009 - 18.06.2009 г. Съгласно чл. 250а, ал. 1 от ЗЕС предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: проследяване и идентифициране на връзката; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство. Според чл. 250а, ал. 2 ЗЕС други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред. В чл. 250а, ал. 4 ЗЕС изрично е записано, че цитираните в ал. 1 предприятия са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1. Преди изтичане на едногодишния срок и без съдебно удостоверение, тъй като се касае до негови лични данни, Стоев е могъл да изиска от "Мобилтел" ЕАД необходимата за него информация при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, към който ЗЕС препраща. Що се касае до показанията на свидетелите Красимир Тодоров и Красимир Георгиев, то те основателно не са коментирани в мотивите към обжалваното съдебно решение, тъй като не е поискано те да бъдат разпитани и от съда, с оглед добиването на непосредствени впечатления. От казаното се налага извода, че тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Неоснователни са и оплакванията, че дисциплинарното дело е образувано след сроковете по чл. 310, ал. 1 във връзка с чл. 310, ал. 3 от Закона за съдебната власт. С решение на ВСС по протокол № 39 от 15.10.2009 г. е създадена Временна комисия за установяване на нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от членове на Висшия съдебен съвет. Цитирана комисия досежно Стоев е излязла с предложение за образуване на дисциплинарно производство и решение от 21.10.2009 г. Решението на Временната комисия е прието на заседание на Висшия съдебен съвет на 22.10.2009 г. На 22.04.2010 г. Висшият съдебен съвет е взел решение за образуване на дисциплинарно производство срещу Стойко Колев Стоев. Следователно предвиденият в чл. 310, ал. 1 ЗСВ 6-месечен срок е бил спазен. Действително в разпоредбата на чл. 310, ал. 3 от Закона за съдебната власт е посочено, че при нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ сроковете започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт. Но този текст несъмнено трябва да се тълкува съвместно с този на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, който изисква административнонаказващия орган да образува производство в срок от шест месеца от откриването на нарушението. Откриване на нарушението може да има едва след извършване на предварително разследване. Публикации в пресата, както и твърдения на други лица, независимо от ръководните им позиции в съдебната система, сами по себе си не доказват извършването на дисциплинарни нарушения. Тук несъмнено и във връзка с тезата на касатора относно момента на оповестяване трябва да се вземе предвид, че още към 15.10.2009 г. Висшият съдебен съвет е започнал процедура по установяване на фактите и обстоятелствата относно действията на членове на ВСС, за които са били оповестени данни за контакти с Красимир Георгиев. Но тези данни е следвало да бъдат проверени от нарочна комисия преди да бъде образувано дисциплинарно производство. Друго тълкуване на закона би довело образуване на дисциплинарни производства по непроверени данни, което е в противоречие с цялата процедура на ЗСВ по налагане на дисциплинарни наказания и целта на закона. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че с действията си Стойко Колев Стоев е накърнил престижа на съдебната власт, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 5 ЗСВ. Материалите, характеризиращи личността на Красимир Георгиев, са предоставени на Временната комисия на ВСС от Главния прокурор. Представените с настоящата касационна жалба писмени доказателства не налагат други изводи. Логично е лицето да има свидетелство, в което е посочено, че не е осъждано, след като няма влязла в сила присъда. Ревизионният акт за една от фирмите на Георгиев не може да даде представа за цялостната му търговска дейност. Възниква и въпроса защо е било необходимо Георгиев да установява по реда на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че стойността на придобитите от него имоти е по по-малка от посочената в нотариалните актове. Тезата на касатора, че контактите му с Георгиев са единствено по повод на една благотворителна цел - изграждане на специализиран център за деца с парези, трудно може да бъде защитена, като се има предвид, че представените проекти са още от 2007 г. Продължителните във времето контакти на Стоев с Красимир Георгиев, особено в периода от 18.03.2009 г. до 30.06.2009 г., когато са се провеждали избори за назначаване на административни ръководители на органи на съдебната власт, създават в обществото впечатление за неподобаващи външни влияния върху кариерното развитие на магистратите. Висшият съдебен съвет трябва да показва най-високо ниво на прозрачност по отношение на магистратите и обществото. Когато магистратите извършват и други дейности, освен официалните си функции, за да се избегнат действителни конфликти на интереси или спекулации за такива, тяхното участие следва да се ограничава до дейности, съвместими с концепцията за безпристрастност и независимост. Това е така, защото външната независимост на магистратите не е прерогатив или привилегия, предоставена в интерес на самите съдии, а в интерес на върховенството на закона и на хората, търсещи и очакващи справедливо правосъдие. Независимостта трябва да се възприема като гаранция за свобода, зачитане на човешките права и безпристрастно прилагане на закона. В тази връзка е Препоръка СМ/Rec (2010)12 на Комитета на министрите до държавите - членки на Европейския съюз, относно съдиите, приета от Комитета на министрите на 17.11.2010 г. В тази препоръка изрично е посочено, че проблемите са разгледани и тълкувани, като е съобразена разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, на който текст касаторът се позовава. В контекста на изложеното се налага извода, че Стоев със своите нерегламентирани контакти е накърнил престижа на съдебната власт, а строгостта на наложеното наказание е съобразена с високата отговорност, която той е носил като чл. на Висшия съдебен съвет, тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,

Цитирани разпоредби

4