Решение № 13289 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11261/2023 г.

ВАСШесто отделение06.12.2024 г.докладчик Бойка Табакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5932/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 6093/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Ю. Л. Д. [ЕГН] от гр. София да заплати на Висшия съдебен съвет сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ю. Л. Д. от гр. София чрез пълномощника адвокат П. Велчева срещу решение 5932/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 6093/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена негова искова молба/жалба с правно основание чл. 256, ал.1 от АПК с искане Пленумът на Висшия съдебен съвет да бъде осъден в едномесечен срок от влизане в сила на решението да публикува в актуален вид на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) регистър по чл. 3 от Наредба 6 от 3 август 2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет (Наредба 6 на ВСС); информация за извършваните процесуални действия и удостоверителни изявления със съдържание, посочено от т. 1 до т. 10 на чл. 12, ал. 1 от Наредба 6 на ВСС, както и информацията по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 4 от Наредба 6 на ВСС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест и при погрешно тълкуване на закона е приел, че за ответника не съществува задължение за публикуване/поддържане на посочената от него информация на ЕПЕП. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да осъди Пленума на Висшия съдебен съвет да изпълни пряко произтичащото от нормативен акт задължение да публикува на ЕПЕП регистър по чл. 3 от Наредба 6 на ВСС и информация за извършваните процесуални действия и удостоверителни изявления със съдържание, посочено от т. 1 до т. 10 на чл. 12, ал. 1 от Наредба 6 на ВСС, както и информацията по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 4 от Наредба 6 на ВСС. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Пленум на Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Антова в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение 5932/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 6093/2023 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена исковата молба/жалба на Ю. Л. Д. с правно основание чл. 256, ал.1 от АПК с искане Пленумът на Висшия съдебен съвет да бъде осъден в едномесечен срок от влизане в сила на решението да публикува в актуален вид на ЕПЕП регистър по чл. 3 от Наредба 6 на ВСС, информация за извършваните процесуални действия и удостоверителни изявления със съдържание, посочено от т. 1 до т. 10 на чл. 12, ал. 1 от Наредба 6 на ВСС и информацията по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 4 от Наредба 6 на ВСС. За да отхвърли претенцията на Д., съдът приема, че не съществува правна норма, която да задължава Пленума на ВСС да публикува на самия ЕПЕП цитираната в исковата молба информация. Счита, че такава дейност не произтича от визирано в подзаконовия нормативен акт задължение, а от друга страна воденето, поддържането и актуализацията на регистъра по чл. 3 от Наредба 6 на ВСС, разгласяването на извършваните процесуални действия и удостоверителни изявления, поддържането на конкретни данни във връзка с тези действия и изявления, описани подробно от т. 1 до т. 10 на чл. 12, ал. 1 от Наредба 6 на ВСС, както и предоставянето на информацията по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 4 от Наредба 6 на ВСС е извършено и не е налице бездействие. Решението е мотивирано и с неизпълнение от страна на ищеца Д. да докаже наличието на всички предпоставки по чл.256 от АПК като намира за недоказана първата от тях - незаконосъобразно бездействие на Пленума на ВСС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси по чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на Ю. Д., предявена с правно основание чл.256, ал.1 от АПК. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. Нормата съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 визира неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Първоинстанционният съд е определил правилно елементите от фактическия състав на предявения иск и правилно е разпределил и доказателствената тежест за установяване на твърдените релевантни факти в производството по чл. 256 от АПК. Доказателствената тежест е на ищеца и следва да докаже по делото бездействие на ответния орган по задължението му за фактически действия, установено в закон, което е налично към датата на сезиране на съда. Анализът на чл. 3, ал.1 от Наредба 6 на ВСС във връзка с ал.2 и ал.3 обуславя извод за липса на нормативно задължение на Пленума на ВСС в аспекта, поискан от Д., произтичащо пряко от нормативния акт, което същият да не е изпълнил чрез фактически действия по смисъла на чл. 256, ал.1 от АПК. В обжалваното съдебно решение подробно и обосновано е посочено защо се приема, че разгласяването на извършваните процесуални действия и удостоверителни изявления, поддържането на конкретни данни във връзка с тези действия и изявления, описани подробно от т. 1 до т. 10 на чл. 12, ал. 1 от Наредба 6, както и предоставянето на информацията по чл. 12, ал. 2, т. 1 т. 4 от Наредба 6, е извършено. Настоящата инстанция не счита за необходимо да повтаря мотивите на съда, с които изцяло е съгласна и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. С оглед на настоящото изложение следва да се посочи само, че регистърът по чл.3, ал.1 касае процесуалните действия и удостоверителните изявления, извършвани от органите на съдебната власт по електронен път, които те са длъжни по силата на чл. 13, ал.1 от Наредба 6 на ВСС да отразяват на интернет страниците си. А разпоредбата на чл.12 от Наредба 6 на ВСС задължава Пленума на ВСС да поддържа цитираната в нея информация без да определя начина за това. Всички компоненти на тази информация се съдържат в поддържаните от органите на съдебна власт техни интернет страници, към които ЕПЕП предоставя пряк достъп. При тези съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател е неоснователна. Заявената такава от ответника следва да бъде уважена като в полза на ВСС бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,