Решение № 6570 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2009 г.

Решение № 6570 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по идентични като обстоятелствена и петитумна част жалби на "Тракия Крошет" ЕООД и "Спед-консулт" ЕООД, с които се оспорва законосъобразността на решение № 35 на Министерски съвет, постановено на 23.01.2009 г., с което се прехвърля безвъзмездно на община Варна правото на собственост върху част от имот - частна държавна собственост, включваща 3185 м2 от поземлен имот № 451 с площ от 29 000 кв. м, кв. 27 по плана на 26 микрорайон на град Варна, ограничена от границите на уличната регулация на бул. "Христо Смирненски" в участъка от бул. "Владислав Варненчик" до бул. "Сливница", съгласно скица № 514 от 25.03.2008 г. на община Варна. Жалбоподателите твърдят на първо място, че при издаване на своето решение МС не се е съобразил с влязлото в сила съдебно Решение № 5667/15.05.2008 г. на Върховният административен съд по адм. дело № 1799/2008 г. и на съдебните указания, съдържащи се в Решение № 12511/20.11.2008 г. на петчленен състав на Върховен административен съд по адм. дело № 9512/2008 г., и въз основа на това искат решението на МС да бъде обявено за нищожно. Алтернативно се излагат твърдения за наличие на основания за неговата отмяна, които в хода на производството не са развити с подробни аргументи. Ответната страна - Министерски съвет на Република Българи, представляван от юрк. Василев, пледира за оставяне на жалбите без уважение като неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав приема така предявените жалби за процесуално допустими като редовно подадени от надлежни страни - организации, чиито имуществени интереси са застрашени, против годен за оспорване индивидуален административен акт. С оглед на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Община Варна е предявила чрез областния управител на Варненска област искане с вх. № РД-06-0801-150/11.07.2006 г. да й бъде прехвърлена от страна на държавата безвъзмездно собствеността върху 2954 кв. м. идеална част от поземлен имот № 451 с обща площ от 29 000 кв. м. и попадаща в под предстоящото за изграждане второ пътно платно на бул. "Христо Смирненски". Процесния имот с посочената по горе обща площ е частна държавна собственост, находящ се в квартал 27, район 26 на град Варна и като такъв е актуван с АДС № 3325/23.02.2001 г., като към момента на издаване на оспорваното решение целият имот е предоставен за управление на Държавно предприятие "Фонд затворно дело", Министерство на правосъдието. С Решение № 12511/20.11.2008 г. на петчленен състав на Върховен административен съд, по адм. дело № 9512/2008 г. съдът, с изключение на съдебните указания дадени от първоинстанционният съд, е оставил в сила Решение № 5667/15.05.2008 г. на тричленен състав, постановено по адм. дело № 1799/2008 г., с което се отменя Заповед № ЛС-04-919/03.12.2007 г. на министъра на правосъдието. Със заповедта се отменят редица заповеди на същия орган, между които и Заповед № ЛС-04-828/02.11.2007 г. с която е наредено на изпълнителния директор на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" да обяви търг с явно наддаване за продажба на процесния имот при определени в същата заповед условия. Съобразно дадените от съда указания в Решение № 12511/20.11.2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, министъра на правосъдието следва да продължи започналата тръжна процедура за продажба на процесния имот с участието единствено на настоящите жалбоподатели и при същите тръжни условия. Министерски съвет е уведомен на 7.01.2009 г. от страна на "Тракия-Крошет" ЕООД за постановените съдебни решения с нарочно писмо - уведомление, придружено с преписи на решенията. Въз основа на искането на община Варна, министърът на регионалното развитие и благоустройството е направил предложение от 13.01.2009 г. до Министерския съвет, същото да бъде уважено като е представил и проект на решение, придружено от своя страна с доклад и финансова обосновка за вземане на решението, както и становищата на отделните министри. На заседание на 22.01.2009 г., МС е приел без забележки предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, субективните предели на едно влязло в сила съдебно решение са обусловени от изхода на делото, по което е постановено решението. В настоящия случай е налице влязло в сила съдебно решение, с което се отменя административен акт на министъра на правосъдието, поради което и по силата на изр. второ, пред. първо на цитираната разпоредба, решението със своята установяваща, разпореждаща и задължаваща сила, относно незаконосъобразността на Заповед № ЛС-04-919/03.12.2007 г. на министъра на правосъдието ще се прояви респ. ще действа по отношение на всички правни субекти. Поради казаното следва, че МС също е задължен да съобразява своето поведение съобразно постановеното съдебно решение, като отчете, че процесния имот е обект на продажба в една вече започнала, но не приключила тръжна процедура, която съобразно указанията на съда, следва да намери своето продължение при ясно поставени условия - относно участниците и параметрите на търга. Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 54 от ЗДС, е безспорна компетентността на МС в качеството му на централен колективен административен орган в условията на оперативна самостоятелност да прецени дали и при какви условия ще удовлетвори дадено искане за безвъзмездно прехвърляне право на собственост на трети лица. Но тези си правомощия органа следва да упражни при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона, което в случая не е налице, тъй като с действията си административния орган е постигнал заобикаляна на закона чрез иначе правомерни правни действия. Това е така, тъй като с извършеното разпореждане с процесния имот се прекратяват и правата на Държавно предприятие "фонд затворно дело" върху целия имот от 29 000 кв. м, което от своя страна води до обективна невъзможност за продължаване на започналата тръжна процедура по продажбата му, в каквато насока са дадените съдебни указания с Решение № 12511/20.11.2008 г. на петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 9512/2008 г. Ефектът на правните последици от влизането в сила на оспорваното административно решение е обективно в противоречие с влязлото в сила решение на съда. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни. От тук и извода, че Решение № 35 от 23.01.2009 г. на Министерски съвет на Република България следва да бъде обявено за нищожно като противоречащо на Решение № 5667/15.05.2008 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1799/2008 г. и съдебните указания по приложението на закона, съдържащи се в Решение № 12511/20.11.2008 г. на петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 9512/2008 г. Същият извод навежда и разпоредбата на чл. 297 ГПК относно зачитане силата на пресъдено нещо на съдебно решение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение