Решение № 6658 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. В. В. против решение 5/07.01.2021 г. по адм. д. 493/2019 г. на Административен съд - Смолян в отхвърлителната му част. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за началната дата на дължимост на законната лихва върху присъдената главница, като излага доводи, че тя се дължи от момента на издаване на първия незаконосъобразен административен акт. Оспорва и размера на присъденото обезщетение. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде уважен предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва от момента, от който е поискана от жалбоподателя. Претендира заплащане на разноски по делото. Касационна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Табакова. Твърди, че в тази част решението е недопустимо, а при условията на евентуалност - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че обезщетение се дължи поради три отменени като незаконосъобразни административни акта, и сочи, че отменените заповеди на министъра на вътрешните работи са само две. Възразява относно размера на присъденото обезщетение като прекомерно, като не приема доводите на съда, че отменените заповеди са причина за семейните проблеми на ищеца - смъртта на сина му и заболяването на съпругата му. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Не са налице касационните основания по чл. 209 АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, с която от Е. В. В. от гр. Стара Загора срещу МВР са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, причинени от незаконосъобразни заповеди 8121 К-3000/16.12.2014 г.; 8121 К-6847/01.09.2017 г. и 8121К-11194/12.07.2019 г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на първия незаконосъобразен акт на ръководителя на министерството до изплащане на главницата. Съдът е осъдил МВР да заплати на ищеца сумата от 350 000 лв. за причинени неимуществени вреди от отменените като незаконосъобразни заповеди 8121 К-3000/16.12.2014 г., 8121 К-6847/01.09.2017 г. и 3121К-11194/12.07.2019 г., издадени от министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски в размер на 10 560 лв. Отхвърлил е предявения иск за обезщетение в частта над 350 000 лв., както и за искането за присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 16.12.2014 г. до 17.12.2019 г. Приел е, че искът е допустим и по същество е частично основателен. Коментирал е, че вредите се претендират като последица от три незаконосъобразни заповеди. Според съда, отменените като незаконосъобразни три заповеди водят до извод, че съвременното общество страда от дефицит на доверие към държавното управление. Като причина за това съдът е посочил, че министърът на вътрешните работи е действал злонамерено, на всяка цена да не допусне жалбоподателят да бъде върнат на заеманата от него преди уволнението длъжност. Приел е, че заповедите са причинили дълбока психологическа драма, опетняване на репутацията и доброто име на ищеца, влошаване на неговото здравословно състояние и това на съпругата му. Приел е за несъмнено, че суицидният акт на сина е провокиран и от незаконосъобразните действия на МВР, поради това че синът С. В. бил привързан към баща си и изживявал тежко драмите в семейството. Същата връзка съдът е направил и със заболяването на съпругата, при която е формирано високо ниво на стрес и свързаните с него заболявания. Посочил е, че между незаконосъобразните актове на министъра на вътрешните актове и причинените неимуществени вреди на ищеца е налице пряка причинна връзка. За да определи размера на обезщетението съдът е посочил, че вместо да бъде изпратен с почести за дългогодишна самоотвержена служба в МВР, ищецът е изхвърлен от МВР; незаслужено е опетнена репутацията му в обществото; здравословното състояние-неговото и на съпругата му е било увредено и семейството му е претърпяло загубата на малкия му син. Отчетен е от съда и периода, в който ищецът е търпял действието на незаконосъобразните заповеди - от 2014 г. до 2019 г. Касационната жалба на МВР е частично основателна, а касационната жалба на Е. В. В. е неоснователна. По делото е установено, че ищецът е [заличен текст], който на 20.10.2014 г. е бил отстранен от работа. Със заповед 8121 К-3000/16.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е било прекратено служебното му правоотношение с МВР. С решение 13207/07.12.2015 г. по адм. д. 1307/2015 г. на ВАС, пето отделение, потвърдено с решение 10205/02.08.2017 г. по адм. д. 3627/2017 г. на петчленен състав, заповедта е била отменена като незаконосъобразна. С последваща заповед 8121 К-6847/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение отново е било прекратено. И тази заповед е била отменена с решение 212/08.01.2019 г. по адм. д. 12334/2017 г. на ВАС, пето отделение. Решението е оставено в сила с решение по адм. д. 2512/2019 г. на петчленен състав. С последваща заповед 8121К-11194/12.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на Е. В. отново е било прекратено, но тази заповед не е отменена от съда. Установено е по делото, че съпругата на ищеца е претърпяла операция през 2018 г. от злокачествено заболяване. А на 19.04.2018 г. синът му С. Е. В. е [заличет текст] /суициден акт/. Неправилно административният съд се е позовал в мотивите си на третата заповед на министъра на вътрешните работи, за която е посочил, че също е била отменена от съда. Решението на АС - Смолян 373/22.10.2019 г. по адм. д. 359/2019 г., с което заповедта е била отменена, е отменено с решение 8566/01.07.2020 г. по адм. д. 14783/2019 г. на ВАС, Пето отделение. В резултат на това служебното правоотношение на ищеца е било окончателно прекратено. Неоснователни са и изводите на съда,че суицидният акт на сина на ищеца е свързан с процесните незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Е. В. с МВР. Безспорни са данните в приложеното досие относно личните отношения на сина и неговата приятелка и в разпитите никъде не се споменава за отражението на отменените заповеди върху личността на сина С. В.. А преценката дали тези разпити са водени тенденциозно, не е от компетентността на административния съд, който в решението си е формирал такива изводи. Разпитаните свидетели са посочили, че момчето е употребявало алкохол и наркотици, а и следи от такива вещества са открити в кръвта му при извършените изследвания след смъртта му. Действително периодът от издаване на първата заповед до окончателната отмяна на втората заповед е дълъг и съдът правилно е отчел този факт. Периодът от 2014 г. до 2019 г. е значителен и по делото е установено, че през този период ищецът е изживял стрес, негативни емоции, уронване на престижа му, който той е бил изградил сред колегите си и сред обществеността на града, в който живее. Напрежението и изживеният стрес са довели до увреждане на здравословното състояние на ищеца, в подкрепа на което има представени много писмени доказателства. В този смисъл административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Но настоящият състав счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди от двете незаконосъобразни заповеди на министъра на вътрешните работи, е значително завишен. Такъв размер на неимуществени вреди се определя от съдебната практика за наследниците при смърт на пострадало лице. Но като вреди от незаконосъобразни актове, с които се прекратява служебно правоотношение, присъдените суми са неоправдано високи. Решението следва да бъде отменено в частта на присъденото обезщетение за сумата над 50 000 лв. и за разликата от 50 000 лв. до 350 000лв. искът следва да бъде отхвърлен. Неоснователна е касационната жалба в частта на определената начална дата за присъждане на законната лихва върху главницата. Самата главница е изискуема едва след отмяна на незаконосъобразния административен акт по съдебен ред, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК. А законната лихва върху нея се дължи от датата на поискването й, която е датата на предявяване на исковата молба. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в осъдителната му част за сумата над 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за присъдените разноски на Е. В. размер над 2114 лв. В тези части претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. В отхвърлителната част решението следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,