Решение № 7086 от 27.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 238 и сл. от АПК. Образувано е по искане на А. Алиева за отмяна на определение 978/ 30.01.2023 г. по адм.д. 168/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение от 16.12.2022 г. по описа на Административен съд -Хасково, с което е върната касационна жалба против решение по адм.д. 667/2022 г. на Административен съд-Хасково. Като правно основание е посочено чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК. Искателката твърди, че "вследствие на нарушаване на съответните правила " лишена от справедливостта на правосъдието. Твърди, че е направила отвод по адм.д. 667/2022 г. на АС-Хасково на съдията докладчик, поради постановено от него неблагоприятно решение по друго адм.д. 377/2016 г., който отвод е трябвало да бъде приет. Не е доволна от непроизнасяне от АС-Хасково по иск за обезщетение, ведно с жалба срещу оспорения административен акт, въпреки заведения иск по ЗОДОВ, ведно с жалбата. Развива съображения относно искането й за освобождаване от държавна такса. Ответната страна директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Хасково изразява становище за неоснователност на искането, като развива съображения, че и решение 806/ 28.11.2022 г. на АС-Хасково и определение 978/ 30.01.2023 г. на същия съд за благоприятни за искателката. Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че определението, чиято отмяна се иска е от 30.01.2023 г., а искането е подадено на 13.03.2023 г., намира същото за подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решение 806/ 28.11.2022 г. по адм.д. 667/ 2022 г. по описа на Административен съд-Хасково по жалбата на А. Алиева е отменена заповед ЗСП/Д-Х/510 от 9.06.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Хасково, потвърдена с решение 26-РД06-0014/ 5.07.2022 г. на директора на РДСП-Хасково в частта, относно размера на отпусната еднократна помощ по чл.16 от ППЗСПД и преписката е върната за ново произнасяне. След постановяване на решението и получаване на съобщение за изготвен съдебен акт е подадена искова молба от А. Алиева по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв. за съвместно разглеждане с жалбата по приключилото адм.д. 667/2022 г. С определение 933/ 2.12.2022 г. съдът е посочил, че с подадената до съда жалба е обективно е съединен с иск за обезщетение, приел, че на този етап от съдебното производство исковата претенция вече не може да се отдели в отделно дело по чл. 206 от АПК, не се произнесъл по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а е спрял производството по адм.д. 667/ 2022 г. в частта относно предявения иск до приключване на оспорването на заповед ЗСП/Д-Х/510 от 9.06.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Хасково. Като резултат решението, с което е отменен оспорен индивидиуален административен акт е обжалвано с касационна жалба и спорът е пренесен пред касационната инстанция, а по отношение на иска делото е останало висящо като последица от определение 933/ 2.12. 2022 г. Определението е съобщено на А. Алиева на 5.12.2022 г., която с молба от 6.12.2022 г. е поискала допълване на решението и произнасяне по предявения иск, като искането е оставено без движение с указания да бъде уточнено дали молбата е е частна жалба. Това указание е съобщено на 8.12.2022 г. и няма постъпило уточнение. По искането съдът не се произнесъл със съдебен акт. Срещу отменителното решение е подадена касационна жалба от А. Алиева срещу решение 806/ 28.11.2022 г., като всички оплаквания се развиват около неприетия отвод, изразено е несъгласие със спирането на съдебното производство относно иска. Развива съображения, че съдът неправилно не се е произнесъл с допълнително решение и че не е съгласна да обжалва с частна жалба определението за спиране. С определение от 16.12.2022 г. първоинстанционният съд на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК оставя без разглеждане касационната жалба срещу решение 806/ 28.11.2022 г. с мотиви за процесуална недопустимост поради липса на правен интерес, тъй като решението е благоприятно. Срещу това определение е подадена частна жалба на 4.01.2023 г., образувано е адм.д. 168/2023 г. по описа на ВАС, шесто отд., и с определение 978/30.01.2023 г. определение от 16.12.2022 г. е оставено в сила. Касационната инстанция е посочила, че мотивите на съда са неправилни, защото релевантно за спора е обстоятелството, че съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане съдебното производство е едноистанционно и решението на съда не подлежи на касационен контрол като изключение от принципа за двуинстанционност по чл. 131 от АПК. Налагат се правен извод за неоснователност на искането за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК по реда на извънинстанционния съдебен контрол подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т.е. изискването на закона е да има съвпадение в обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо между двата съдебни акта. В случая се иска отмяна на определение, с което е оставено в сила определение по чл. 213а, ал. 2 от АПК. Искателката не е посочила конкретно друго определение, което да е постановено между същите страни, по същото дело и да е с друг правен резултат. Поради това искането следва да се остави без уважение. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В искането не се развиват никакви конкретни оплаквания, относими към приложението на посочената разпоредба. Отказът на съдията на докладчик по първоинстанционното съдебно производство да се отведе от разглеждане на делото не е сред основанията по чл. 239, т. 5 от АПК, защото нито лишава от възможност за участие по делото, нито е препятствие за процесуална защита. Определението за спиране не е оспорено, влязло е в сила, а касационна жалба е подадена само срещу решението по съществото на спора. Определението за оставяне на касационна жалба без разглеждане на касационна жалба се провежда в закрито заседание, поради което също няма основание за отмяна. Разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗСП е относима за настоящия случай / в определението на тричленния съдебен състав е посочено неправилно правно основание чл.13, ал. 6 от ЗСП, което не променя правилността на правните изводи/, която предвижда едноистанционно съдебно производство, в хипотезата когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" е решил въпроса по същество. Следователно не съдебен акт на съда, а законът е този, който не предвижда двуинстанцинност на съдебното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Втора колегия, петчленен състав