Решение № 5335 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2014 г.

Решение № 5335 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9141/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез ст. юрисконсулт Мария Димитрова, против решение № 3501/23.05.2014 г. по адм. дело № 7681/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, 24-ти състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на съда, че в действащата към момента на издаването на административния акт Наредба № 11/2008 г. не е предвиден ред за "прекратяване на ангажимента" по мярка 212, не съответства на закона. Наредбата предвижда изключване от подпомагане, с което по същество се постигат същите цели - лицето не се подпомага занапред по реда на тази наредба и трябва да възстанови получените суми. Фактът, че в следващото изменение на наредбата изрично е вписано, че ангажиментът се прекратява, е показателен за волята на законодателя. Иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Кис-Кина Стоянова", редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена защита, представена от пълномощника му адв. Драгомир Димитров - АК - Ямбол, оспорва касационната жалба. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден без правно основание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните. Анализът на съдържанието на административния акт води до извод, че същият е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. в редакцията му съгласно ДВ, бр. 17/2011 г., която е възпроизведена в обстоятелствената част. Отразяването в заглавната част и в диспозитива на "акт за прекратяване на многогодишен ангажимент", което кореспондира с последващата редакция на текста, не се явява съществено нарушение. Като правна последица изключването от подпомагане не се различава от прекратяването на многогодишния ангажимент. Съдът е следвало да обсъди изложените в жалбата доводи по чл. 15 от Наредба № 11/2008 г. и представените медицински свидетелства във вр. с § 1, т. 3, б. "б" от ДР на наредбата, което е от съществено значение за законосъобразността на административния акт. Обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъда отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Пред административния съд е обжалван от ЕТ "Кис-Кина Стоянова" със седалище и адрес на управление с. Каменец, община Стралджа, акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.) изх. № 02-280-2600/838 от 27.06.2013 на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Основание за прекратяването на многогодишния ангажимент е незаявяването на участие от страна на търговеца по мярка 212 за 2011 г., което е нарушение на чл. 4, т. 2 и 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт. Приел е за безспорно установено, че едноличният търговец не е подал заявление за подпомагане за 2011 г. Но съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. в редакцията й от ДВ, бр. 17/2011 г. земеделският стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба. Видно от разпоредбата, нито в цитирания текст, нито в Регламент (ЕС) № 65 от 27.01.2011 г. на Комисията е предвидено прекратяване на ангажимента. Едва с последващата редакция на разпоредбата с ДВ, бр. 71/13.08.2013 г. - два месеца след издаването на оспорения акт, законодателят е регламентирал, че при неподаване на заявление през петгодишния период ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент. Решението е неправилно поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. с УИН 28/020507/02154 ЕТ "Кис-Кина Стоянова" е кандидатствал по схемата за подпомагане "Необлагодетелствани райони", подвид НР2 - "Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" (НР2). Подавал е заявление за подпомагане по мярката и през 2008, 2009 и 2010 г., а през 2011 г. не е подал заявление за подпомагане. Поради неизпълнение на поетия петгодишен ангажимент заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал на 27.06.2013 г. оспорения по делото акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г) изх. № 02-280-2600/838. Основание за издаването му е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 за периода 2007-2013г (наредбата), както и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65/27.01.2011 г. на Комисията. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд, че административният орган се е позовал на редакция на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г., която съдържа различно правно основание от посоченото в административния акт. Действително текстовото изражение на разпоредбата в редакцията й към ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г., постановява, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания, а в редакцията на разпоредбата съгласно ДВ, бр. 71/2013 г. ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Наименованието на акта и формулировката в диспозитива съответстват на последващата редакция на разпоредбата, но и двете редакции имат едни и същи смисъл и правни последици. Поради това използването на терминологията от следващата редакция на разпоредбата не представлява съществено нарушение на закона. Съдът следва да прилага и тълкува правните норми съобразно точния им смисъл. И в двете редакции на разпоредбата се съдържа санкция за неспазване на поетия ангажимент да се подават заявления за пет последователни години и това е забраната да бъде подпомаган земеделският стопанин по тази мярка и да бъдат възстановени получените суми в съответен размер. Дали тази санкция ще се определи като "изключване от подпомагане", или "прекратяване на ангажимента", е без значение, поради това че различията са само терминологични. В този смисъл не е налице порок на оспорения по делото административен акт. В същото време в решението не са изложени мотиви относно наведените в жалбата доводи за наличието на основания по чл. 15 от Наредба № 11/03.04.2008 г., изключващи прилагането на разпоредбата на чл. 14 от наредбата, както и относно представените в подкрепа на тези доводи писмени доказателства. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК мотивите на решението не съдържат произнасяне по основно възражение в жалбата, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение е пречка за решаване на спора по същество от касационната инстанция. Съгласно чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 209, т. 3 АПК решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени направеното възражение по чл. 15 от Наредба № 11/2008 г., както и връзката му с чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11/2008 г. и § 1, т. 3 от ДР на наредбата. Поради тези съображения съдът намира подадената касационна жалба за основателна. Оспореният административен акт не противоречи на материалноправни разпоредби. При постановяването на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението му следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при спазване на указанията на касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,