Решение № 4944 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15831/2013 г.

Решение № 4944 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15831/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Тотев - кмет на община Пловдив, срещу решение № 2163 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2304/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив. Касаторът оспорва решението, като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че неправилно е конституиран като страна в хода на производството пред първоинстанционния съд. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Руслан Сашов Солаков, оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира атакуваното решение за недопустимо, като постановено при особено съществено нарушение на процесуалните правила. За този порок на съдебния акт съдът е длъжен да следи служебно, като условие за осъществяване на по-нататъшния контрол за правилността му по смисъла на 218, вр. с чл. 209 АПК. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на кмета на община Пловдив за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, по заявление с вх. № 13-ДОИ-41/19.06.2013 г., подадено от Руслан Сашов Солаков и преписката е върната за ново произнасяне. Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление за достъп до обществена информация с вх. № 13-ДОИ-41/19.06.2013 г., адресирано до кмета на община Пловдив, в което Солаков е поискал да получи информация относно "сумата, която лицата подали заявления за компенсация пред комисията по чл. 8 от Закона за лихвочислата към община Пловдив са заплатили за режийни разноски на тази комисия за периода от създаване на комисията до настоящия момент". Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е спазил изискването, визирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, като не е дал указания на заявителя да конкретизира искането, а е препратил заявлението до Комисията по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ). По същество съдът е счел, че е налице незаконосъобразен акт - мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, постановен при неизяснен характер и обем на исканата информация, с оглед което го е отменил. Изложените съображения не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местно самоуправление в Република България. Безспорно е в случая, че органът, до който жалбоподателят е адресирал заявлението си по чл. 24 ЗДОИ е задължен субект по смисъла на чл. 3 с. з. Предмет на заявлението може да бъде обществена информация, която по определението на чл. 9 ЗДОИ е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации - официална или служебна по своя характер. Следователно, за да се проведе успешно процедурата по предоставяне на търсената информация от заявителя, заявлението трябва да е адресирано до задължен субект по смисъла на 3 ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията по чл. 9, ал. 1 от закона и фактически да се намира при административния орган. В срока по чл. 28 ЗДОИ органът е длъжен да се запознае с искането и прецени налице ли са визираните в закона условия за предоставяне на търсената информация от заявителя. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В случая, от данните по административната преписка се установява, че с писмо с вх. № 13ДОИ41/19.06.2013 г. заявлението на Солаков на основание чл. 32 ЗДОИ е препратено до Комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ (Комисията), която не е част от общинската администрация, т. к. дейността й е свързана с функциите на Националния компенсационен жилищен фонд при Министерския съвет. Няма спор, че заявителят е уведомен за това, в същия смисъл са и твърденията му в първоначалната жалба. При това положение е налице хипотезата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ според която, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. След като търсената информация не се съхранява при ответника по жалбата, той не е компетентен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, независимо, че е задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Релевантно за определяне компетентността на административния орган, който следва да постанови решение по чл. 28 ЗДОИ, освен изискването да е от кръга задължени субекти по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, е исканата обществена информация от заявителя да се създава и съхранява от органа или неговата администрация, към който е адресирано заявлението по чл. 24 ЗДОИ. Ако при извършената проверка се установи, че административният орган не разполага с такава информация, той не е компетентен да се произнесе по заявлението по реда на чл. 28 ЗДОИ. В контекста на изложеното, липсата на нормативно установено задължение за произнасяне означава и липса на мълчалив отказ. Самото релевантно действие - препращането на заявлението на компетентния орган, от своя страна е проява на служебното начало в административния процес. С него сезираният орган служебно препраща искането на компетентния орган, като това негово действие запазва правата на заявителя. За да е налице мълчалив отказ по дефиницията на чл. 58 АПК, който съответно да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по аналогия с изричния административен акт, който трябва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, мълчаливият отказ също трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган. Според данните по делото, търсената от заявителя информация не се намира в община Пловдив и за това заявлението е препратено до Комисията. Следователно налице е хипотезата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ и в този смисъл не е налице мълчалив отказ на кмета на община Пловдив, т. к. той не е органът, разполагащ с исканата информация и съответно с компетентността да се произнесе. Видно от титулната част и петитума на подадената жалба, самият жалбоподател също е въвел като предмет на оспорване мълчалив отказ на Комисията, а не на кмета на община Пловдив. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, който е компетентен да се произнесе по заявлението, АС - Пловдив е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за произнасяне на съдебен акт с участие на надлежните страни по административното правоотношение - заявителят и задълженият да се произнесе орган. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК е особено съществено, т. к. има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. С оглед изложеното по-горе, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с участието на надлежните страни по спорното административното правоотношение. Водим от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение