Решение № 4431 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. Артър, гражданин на Гана, чрез адв. В. Петков против решение 7916 от 21.12.2022 г. по адм. дело 9487/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на ДАБ, чрез юрк. Хаджиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира оспореното съдебно решение за постановено, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на Ч. Артър, гражданин на Гана, срещу решение 14104/21.09.2022 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че настоящото производство е второ по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С решение 16234/05.09.2017 г председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин, като е отхвърлил молбата му за закрила като неоснователна. Това решение е обжалвано пред Административен съд София-град, който с решение 7818/18.12.2017 г., постановено по административно дело 11517/2017 г. по описа на същия съд е отхвърлил жалбата на Ч. Артър. Решението на АССГ е потвърдено с Решение 14826/03.12.2018 г., постановено по административно дело 2324/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Втората молба на кандидата е подадена на 13.07.2021 г и по нея е постановен оспорвания отказ. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Ч. Артър не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е установил, че Ч. Артър не е обосновал наличие на страх от преследване от властите в Гана, поради своята сексуална принадлежност. Видно от изложеното в проведените интервюта, чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на преследване поради политически убеждения, раса или религиозна и етническа принадлежност. Първостепенният съд е установил, че при провеждането на интервютата с него и в двете производства чужденеца изрично е заявил, че е напуснал легално родината си с туристическа виза. На 18.11.2016 г. от гр. Акра, Република Гана заминал и пристигнал в Истанбул, Турция, след което пристигнал легално на територията на Република България. В предходното производство, чужденецът мотивирал молбата си за международна закрила заради лични проблеми. В настоящето производсто заявил, че има проблеми във връзка със сексуалната си ориентация, затова, че е [заличен текст]. Заявил, че е бил заплашван и върху него е оказвано насилие, но не от държавните власти, не е бил арестуван, съден или осъждан в Гана, както и не е членувал в партия. Отделно от това, видно от представената справка за положението на [заличен текст] в Гана, въпреки негативното отношение на обществото към тях, не се съобщава за случаи на насилие срещу такива лица, а в случаите, в които чужденецът е избрал да живее дискретно с цел избягване на обществения тормоз и неудобството за семейството и приятелите си, съдът е приел, че няма основателен страх от преследване и не следва да му се предоставя закрила. Според съда, изложените причини не попадат в обхвата на регламентираната закрила от нормата на чл. 8 от ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Не се установило, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне Гана поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Не е била налице и заплаха за молителя, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът приел, че не е налице и приложимост на решение по дело С - 465/07 на Съда на Европейския съюз относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/Е0. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Ч. Артър срещу решението на зам. - председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, които имат личен характер и които не са основание за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 от ЗУБ. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Гана с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установената фактическа обстановка не е променена и не дава основания да се приеме, че е възникнала реална опасност от тежки посегателства срещу живота на кандидата. В проведеното интервю чужденецът изрично е посочил, като нови факти и обстоятелства това, че има проблеми защото е [заличен текст]. В първоначалното производство, е заявил, че е общувал с общество от [заличен текст], но през 2012г. прекратил контактите и връзките си с тази група, поради обстоятелството, че в Република Гана не се толерира [заличен текст] е имал последващи лични проблеми. В протокола от проведеното интервю през 2017г. касаторът изрично е посочил, че не е подавал жалби в полицията относно своите проблеми, а настоящото производство е заявил противното. Съдът правилно е установил, че е налице непоследователност в обясненията му относно момента, в който е станал [заличен текст]. При проведеното интервю в предходното административно производство, чужденецът е изложил твърдения за получавани заплахи и обиди, които са осъществявани по телефона, а в хода на интервюто, проведено на 04.02.2022 г., е изложил твърдения, че заплахите спрямо него са съобщавани на родителите му. В тази връзка правилно първостепенния съд е приел, че налице редица противоречия в бежанската му история, от една страна в предходното административно производство молителя сам потвърждава, че е излязъл от тези среди, и че не е с [заличен текст], а впоследствие твърди обратното. Правилно административният съд е приел, за неоснователни, недоказани, противоречиви и разнопосочни твърденията на молителя в бежанската история. Дори да се приеме, че е с [заличен текст], то Ч. Артър не е бил арестуван, съден или преследван от официалните власти, напротив напуснал е страната си легално. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение. Правилно също така са преценени и относимите факти от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване не се установяват по делото. Следва да се добави, че жалбоподателят е напуснал законно страната по произход, няма проблеми с официалните власти, поради което не са налице предпоставките на посочената материална разпоредба на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Гана, не може да става дума за наличие на война. Доказателство за това са и данните от приложените по делото справки от ДАБ с вх. МД-733 от 10.11.2022 г. и вх. ЦУ-264 от 29.03.2023г. за Гана., от които се установява, положението на[ заличен текст], в страната. Съществуват няколко организации, които защитават правата на ЛГБТКИ + лицата в Гана. LGBT + Rights Ghana е една от най-големите. Създадена е на 13.07.2018 г., първоначално като блог за кибер активизъм платформа, която използва социалните медии, за да дава осведоменост относно проблемите на ЛГБТКИ + в Гaнa и по света. Сред приоритетите на организацията са: създаване на безопасно пространство за ЛГБТ + лицата в Гана, осигуряване на равни права за всички ЛГБТ + лица и гарантиране, че правата на всички ЛГБТ + лица се зачитата и защитават. Първостепенният съд е изяснял всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В решението си административният орган, макар да не се е позовал изрично на цитираната норма, е изложил обосновани мотиви касаещи приложението й. Установено е, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган и на първостепенния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Гана и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че обжалваният индивидуален административен акт е нищожен, тъй като не е обсъдено становището на психолога и по този начин не били изпълнени изричните указания на АСГГ по адм. д. 8101/2021. Представеното становище от психолог д-р М. Димитрова не съдържа белезите на официален документ, издаден от държавна институция. Същото е с характер на частна експертна оценка от лекар, който е установенил различни разстройства на психиката. Становището е представено едностранно от чужденеца, извън административното и съдебното производство и въпреки това административният орган при постановяването на решението си е обсъдил и съпоставил с всички годни доказателства по преписката с декларациите на чужденеца, като обосновано е мотивирал извода си за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В допълнение следва да бъде посочено, че по дело C-473/16 на СЕС е дадено тълкуване на член 4 от Директива 2011/95, разглеждан във връзка с член 7 от Хартата на основните права, че не допуска при преценката на действителната сексуална ориентация, твърдяна от лице, търсещо международна закрила, да се извършва и използва психологическа експертиза като разглежданата в главното производство, която има за предмет въз основа на проективни личностни тестове да се създаде представа за сексуалната ориентация на това лице. Съдебният акт е постановени при съобразяване на всички приобщени по делото доказателства и след изясняване на спора от фактическа страна. След като в решението са формирани изводи от правна страна, които мотивират законосъобразност на постановения от административния орган отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, то същото е в достатъчна степен обосновано. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд четвърто отделение,