Решение № 7311 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 745/2024 г.

ВАСШесто отделение13.06.2024 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7385 от 29.11.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 5276/2023г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. К. Н. и Л. Т. Ч., в качеството на изпълнителни директори и представляващи Проучване и добив на нефт и газ АД, ЕИК824033568q чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 7385 от 29.11.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 5276/2023г. С него се отхвърля жалба на представляващите дружеството срещу т. 11 от Предписание, основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на инспектори в Дирекция Инспекция по труда, в протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023г. Поддържа доводи, че решението е неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Дирекция Инспекция по труда Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е проверка по спазването на трудовото законодателство в обект-база [адрес], сервиз ТИР по повод станал на 9.03.2023г. трудов инцидент със смъртен изход с лицето Т. М. Д. на длъжност Шофьор специален автомобил-тампонажник и организатор ТИР , стопанисван от Проучване и добив на нефт и газ АД гр. София със седалище и адрес на управление в град София. При проверката е констатирано, че работодателят е организирал провеждането на периодични медицински прегледи на работниците и служителите в дружеството, извършени в периода 1.09.-7.10.2022г. в медицински център, като от представения протокол от 7.10.2022г. на медицинските карти е установено, че част от работещите в дружеството лица, в това число и пострадалото лице Т. Д. не са се явили на периодичен медицински преглед. С оглед задълженията си по чл. 287, ал. 1 КТ и във връзка с 12 от Наредба 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите, работодателят не е съобщил на работещите срещу подпис за явяването им на периодични медицински прегледи. При тези констатации е дадено предписанието по т. 11 работодателят да съобщава на работещите срещу подпис за явяването на периодични медицински прегледи. Възраженията са за незаконосъобразност на предписанието с искане за отмяната му, тъй като до работниците и служителите е сведена информацията за провеждането на медицинските прегледи, но те не могат да бъдат задължени да се явяват, както и, че писменото уведомяване не е задължително за работодателя. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от представената преписка и от доказателствата по делото, че уведомяване срещу подпис за извършване на медицински прегледи не е било извършено за пострадалия. Установил такова задължение от Наредба 3 от 26.02.1987г., в която изрично не е посочено това действие, но то следва от §12 от заключителните й разпоредби, предвиждащи, че работник, който не се яви на периодичен медицински преглед и изследване след като му е било съобщено срещу подпис за това, носи административно наказателна отговорност. Решението е правилно. Съдът е установил фактите от фактите от фактическия състав на нарушението на трудовото законодателство, свързано с осигуряването на медицински прегледи на работниците и служителите като проявление на задължението му да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. Обемът от законови и подзаконови норми са насочени към опазване на живота и здравето на работниците и служителите и обосноваване на действията на работодателя с формално изпълнение на задълженията му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е достатъчно за да се приеме, че е освободен от задължението си. Още повече такъв извод е основателен, когато е настъпил инцидент на работното място, по време на работа при изпълнение на трудовата функция на работника и служителя. Или, грижата за здравословни и безопасни условия на труд, чрез предварителна и редовна периодична медицинска профилактика и спазване на трудовата дисциплина и правила за работа на конкретното работно място са непрекъснати задължения на работодателя, в който процес са много малко хипотезите в които той е освободен от задължения, когато е направил всичко необходимо от фактическа и правна страна. В случая направеното от работодателя по осигуряване на възможността за извършване на медицинските прегледи е следвало да бъде свързано и с уведомяване на работниците и служителите по всички начини с цел ефективността на организацията, включително и с уведомяване срещу подпис, както и по всички други начини. Предвид изложеното, мотивите на съда се споделят изцяло и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение