Решение № 12918 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2017 г.

Решение № 12918 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. И. С., подадена чрез пълномощник адв. Барбова, срещу решение № 12430 от 16.11.2016 г. по адм. дело № 14310/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 648 от 06.11.2015 г. по адм. дело № 479/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Иска се отмяна на касационното решение като незаконосъобразно постановено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. П., не е изразил становище. Настоящата инстанция счита, че предвид разпоредбата на чл. 223 от АПК за окончателност на касационното решение, жалбата се явява недопустима за разглеждане по същество. При образуване на делото съдът обаче е дал указания на адв. Барбова да уточни дали не се касае за молба за отмяна и ако е така, същата да посочи конкретно отменително основание от изброените в чл. 239 от АПК и да мотивира същото. С уточняваща молба е заявено, че жалбата всъщност е искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК - открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложени са план за производството на стоки по ширпотреба през 1982 г. на цеха към ОЗ "В. Мулетаров" - П.; плана на ширпотреба по асортименти ФЗЦ за 1-во полугодие на 1982 г.; нормативна себестойност - ширпотреба 1982 г.; обобщаваща таблица с показателите по насрещния план за 1982 г.; молба за преместване от 1983 г. и молба за преназначаване от 1991 г. и карта за оценка на работника без дата. Искането за отмяна е от страна по делото и е в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, тъй като е подадено на 18.01.2017 г. срещу постановено на 16.11.2016 г. съдебно решение. Разгледано по същество искането е неснователно, поради следното: Касае се за отказ на ТП на НОИ да бъде отпусната на С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В мотивите на разпореждане от 2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е прието, че лицето няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст от 94 точки. При съдебното обжалване на административния акт същият е потвърден, като и двете инстанции са изложили съображения, че за определен спорен период от трудовия стаж на С. в цех "Ширпотреба" в обувния завод в П. не е установено тя да е заемала някоя от длъжностите, изрично посочени в разпоредбата на т. 31 "б" от ПКТП (отм.), на който трудът се признава за такъв от втора категория. Следователно оспорният спор по делото е свързан с характера на работа на молителката през периода 1981-82 г. и 1983-91 г. на длъжност работник в цех "Ширпотреба" и конкретно дали за този период придобитият стаж следва да бъде категоризиран като стаж от трета категория и като стаж от втора категория труд. Както се посочи, с влязло в сила съдебно решение е прието, че С. не е доказала твърденията си за положен от нея труд от втора категория в определен период на стажа си в обувния завод като работник, осъществяващ труд при вредни въздействия. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, изброени по-горе, също не съдържат информация, която да има съществено значение за правния спор. Поради това искането по чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,