Решение № 4273 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15990/2013 г.

Решение № 4273 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15990/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ралица Веселинова Койчева от гр. Плевен срещу решение № 590 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 418 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 24 от 26.03.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - град Плевен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване с предложение за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 24 от 26.03.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 141-00-81-4 от 6.02.2013 г., издадено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО от определеното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО (началник сектор ПОБВГ съгласно заповед № РД-11-23/23.01.2013 г.), с което изплащането на отпуснатото на Ралица Веселинова Койчева от гр. Плевен парично обезщетение за безработица е прекратено, считано от 2.01.2013 г., поради започната трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Плевен обосновано е приел, че жалбоподателката се е явила в Община Плевен в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл (Закона за държавния служител) и от 2.01.2013 г. служебното й правоотношение е било възстановено. Този извод се основава на подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че органът по назначаването е издал заповед № 58/2.01.2013 г. за възстановяване на жалбоподателката на длъжност като държавен служител и на 05.02.2013 г. тя е подала заявление - декларация до Бюрото по труда за прекратяване на регистрацията й от 2.01.2013 г. поради започване на работа. Заплатата й за месец януари 2013 г. е била изплатена съгласно извънсъдебно споразумение с Община Плевен, постигнато на 1.02.2013 г. във връзка с предложеното от органа по назначаване прекратяване на служебното правоотношение. В информационната система на НОИ са подадени данни за отработен пълен месец и осигурителен доход за месец януари 2013 г. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО са неоснователни. С решение № 16175 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 9144/2012 г. Върховният административен съд е отменил заповед № 58/03.01.2012 г. на кмета на Община Плевен за прекратяване на служебното правоотношение с Ралица Веселинова Койчева на длъжност "директор" на Дирекция "Образование и култура" в Община Плевен. Със заповед № 58 от 2.01.2013 г. кметът на Община Плевен е разпоредил възстановяване на държавния служител на заеманата длъжност. Видно от представеното извлечение от ведомостта за заплати за месец януари 2013 г., на жалбоподателката е била изплатена месечна заплата, върху която са били начислени и внесени осигурителни вноски за ДОО. Гореустановените обстоятелства сочат, че жалбоподателката е встъпила в длъжност и е упражнявала трудова дейност по възстановеното служебно правоотношение, за което е получила заплата и е била осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО. Без значение е начинът, по който държавният служител е изпълнявал служебните си задължения и преките му служебни занимания. При изплатена заплата за пълен отработен месец на възстановен държавен служител по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не е налице хипотезата на ал. 3, създаваща право на държавния служител на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Неиздаването на електронна карта за достъп, отчитаща явяването на работа, не е аргумент в подкрепа на твърдението на жалбоподателката, че не е била допускана до работа, след като по делото липсват данни за отправени от нея искания за издаване на такава карта от органа по назначаването, за допускането й до изпълнение на длъжността през времето от 2.01.2013 г. до 1.02.2013 г. или за заявени претенции за заплащане на обезщетение на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. Следва да се има предвид, че на основание чл. 54е, ал. 3 от КСО отпуснатите парични обезщетения за безработица не могат да се кумулират и получават едновременно с обезщетенията за оставане без работа, определени съгласно нормативен акт (чл. 122, ал. 3 от ЗДСл). Оспорените административни актове за прекратяване изплащането на паричното обезщетение за безработица са издадени при наличие на материалноправното основание по чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,