Решение № 3476 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2016 г.

Решение № 3476 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Ман строй 2009" ЕООД, гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г. против решение № 5663/16.08.2016 г. на Административен съд, С.-град, постановено по адм. дело № 8682/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2051400602/14.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1211/10.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че според заключението на вещото лице, налице е печалба от реализацията на спорните доставки - надлежно отразена в счетоводството на дружеството от където прави извод, че реалността на осъществените продажби е доказана.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", С. оспорва касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. М. и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно писмено становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С решението в обжалваната част, административният съд е отхвърлил жалбата на "Ман строй 2009" ЕООД против ревизионен акт № 2051400602/14.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 1211/10.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП с който за данъчен период от 01.04.2013 г. до 31. 08.2013 г. не се признава право на данъчен кредит на стойност 12 907 лв. ведно със съответната лихва от 1092,75 лв.

За да отхвърли жалбата на "Ман строй 2009" ЕООД за определените задължения за ДДС съдът е приел следното: С РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит както следва:

• За периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 000,00 лв. по три фактури, издадени от "Т. Б. салюшънс" ЕООД, с предмет на доставките - транспортни услуги.

• За периодите от 01.05.2013 г. до 31.07.2013 г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стеинор факт" ЕООД, с предмет на доставките -транспортни услуги, услуги с механизация, услуги по полагане на камък и направа обратен насип, от които през м. 05.2013 г. по една фактура - с ДДС 857,00 лв. за м. 06.2013 г. - по две фактури с ДДС общо 1550,00 лв. и за м. 07.2013 г. - по две фактури с ДДС общо 1558,00 лв.

• За периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 942,00 лв. по три фактури, издадени от "Урал лес" ЕООД, с предмет на доставките - транспортни услуги с тежка и строителна механизация, услуги със строителна механизация.

В мотивите на решението са обсъдени фактическите основания, посочени от органите по приходите за отказ на правото на приспадане по спорните доставки. Съдът изрично е указал тежестта на доказване на страните. Ревизиращите органи изрично са се позовали в решението си на данъчна измама по смисъла на правото на ЕС, осъществена чрез упражняването на право на приспадане на данъка по процесните фактури и представляваща основание да се откаже приспадане по смисъла на постановеното с Решение от 13 февруари 2014 г. по делото М. П., С-18/13 на Съда на ЕС. Р. съд е изложил подробни мотиви относно понятията злоупотреба с право и данъчна измама, като е обвързал преценката си с конкретните обстоятелства по делото е стигнал до извода, че законосъобразно е отказано правото на приспадане по всяка от процесните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 9 от същия закон. Правилно и законосъобразно с размера на посочения данък във фактурите, са установени допълнителни задължения за съответния данъчен период и съобразно това е променен декларирания резултат и начислени лихви за забава.

Решението е правилно постановено.

Съдът е обсъдил събраните по дело писмени доказателства и заключението на вещото лице, установил е релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон.

Изложените в решението мотиви относно материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, както и тези относно наличието на данъчна измама принципно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие. По силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, в която хипотеза попадат и спорните доставки на услуги, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. Поради това правилно съдът е съсредоточил проверката за материална законосъобразност на акта относно фактите по осъществяване на строителните услуги. В съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е възложил доказателствената тежест за установяване на тези факти на лицето, което претендира правото на данъчен кредит. Тези факти остават недоказани. Представените фактури, независимо, че са надлежно осчетоводени от ревизираното лице, не съдържат описание на доставка, която може да бъде свързана с каквито и да е било факти от обективната действителност и да се направи извод, че доставки от същия вид са реално извършени и е възникнало данъчно събитие.

Относно фактурите издадени от " Стейнор факт" ЕООД, доставките са описани по следния начин: транспортни услуги по договор; услуги с механизация; услуги по полагане на камък и направа на обратен изкоп съгласно протокол. Представените три пътни листове, издадени от този доставчик съдържат маршрут общо посочен - С. кв. Ботунец- С. кв. Б., който не позволява да се установи конкретен адрес от който са взети и на който са доставени товарите, също не дава яснота по въпроса и какъв товар е превозен. Поради това, представените пътни листове - не носят данни за данъчно събитие по доставка с предмет транспортни услуги, не могат да се свържат и с изпълнението на конкретните договорености между ревизираното лице и този доставчик до колкото и предмета на този договор е също общ - "услуги - вътрешен транспорт". Също представения приемо-предавателен протокол към фактура 241/11.07.29013 г. - за отчитане на услуги с механизация също не сочи конкретно място на извършване на услугата, имащо отношение с икономическата дейност на касатора, поради това е невъзможно да се провери и дали действително са се осъществили посочените в протокола факти, нито да бъдат свързани с изпълнението на конкретни договорености. Представените данни за плащане - фискален бон, свидетелството за регистрация на товарен автомобил Рено "Премиум", посочено в протокола, пътните листове и договорите между "Ман строй 2009" ЕООД и този доставчик, представената инвентарна книга за заведени 5 броя челни товарачи като закупени на 10.03.2013 г., също не сочат на извод за действително осъществяване на доставка, относима към фактурите от "Стейнор факт" ЕООД.

Относно доставчика "Т. Б. С." ЕООД; фактурите са с предмет транспортни услуги. В сключения с този доставчик договор и посочен конкретен строителен обект, а количествата се сочат като уточнени в приложение, което не е представено. Протокол обр. 19-1 с този доставчик, не може да се отнесе към този договор, тъй като не се основава на него, не е посочено и местонахождение на обекта, от който са извозвани земни маси, нито маршрут на транспортирането им. Липсата на тези данни в протокола прави невъзможно проверката, дали посочените в протокола данни, действително са осъществени.

При тези обстоятелства, от представените доказателства за изпълнението на доставките не може да се направи извод, че имат връзка с действително осъществени обективни факти и конкретно място на изпълнение на доставките. Поради това следва да бъдат приложени правните последици от обстоятелството, че фактурите не съдържат данни за действително осъществена стопанска операция и не съставляват годен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС, въз основа на който може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Правилни са изложените от първоинстанционния съд съображения, че не следва да бъде споделен извода за обратното на вещото лице, тъй като същият е основан само формално на съдържанието на фактурите - доколкото по принцип има посочен предмет. Това не съответства на цитираните в правните съображения на съда изисквания за съдържанието на фактурите по правото на ЕС и националното право, тъй като фактурата следва да носи данни за осъществено данъчно събитие, които да могат да бъдат проверени, респективно да има връзка с други документи, в които са посочени такива данни. Само въз основа на формалното съдържание на фактурите, без да се държи, дали има връзка с действителността, не може да се направи извод за съответствие на съдържанието на фактурите с изискванията на закона.

Относно доставчика - "У. Л." ЕООД: фактурите са с предмет транспортни услуги тежка механизация и услуги със строителна механизация. Представения протокол обр. 19-1 също не дава представа за това точно къде, на кой обект са извършени услуги транспорт на земни маси, поради това протокола не може да се свърже с договора между страните. В представения приемо-предавателен протокол към договора от 28.06.2013 г. с този доставчик за отработени и отчетени 9 броя машиносмени също не е посочено мястото на извършване на услугите, освен това не може да се свърже с предмета на договора, който е различен - превоз на товари. Видно от протокола се касае за предоставена от доставчика механизация. Констатирани са противоречия между приемо-предавателния протокол, заявката за превоз към договора и предмета на договора. Съществува неяснота и по договора от 01.07.2013 г. с този доставчик за какъв вид товари става въпрос и по какъв маршрут следва да бъдат превозени. Не става ясно на какви договорености между касатора и доставчика съответства предмета на издадените от него фактури. Извод за действително осъществена доставка не може да се направи и въз основа на представените свидетелства за регистрация на ремарке за товарен автомобил и полуремарке, собственост на този доставчик.

По тези съображения, настоящият състав преценява, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът по касация, на основание чл. 161 ДОПК, и чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се присъждат в размер на 950 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,