Решение № 13765 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2018 г.
ВАСII отделение16.10.2019 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1593/11.09.2018 г., постановено по адм. дело № 2348/2017 г. по описа на Административен съд – Б. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13765 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез юрк. Конакчиева против решение № 1593/11.09.2018 г., постановено по адм. дело № 2348/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка и се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът РДНСК-Б. /РДНСК-ЮИР-Б./, чрез юрк. Дончева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила като правилно и законосъобразно. Ответниците главен архитект на Община С. и ОП-Б. не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК – 10 - ЮИР – 36/16.06.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР, с която по протест на прокурор при ОП – Б. е прогласена нищожността на разрешение за строеж /РС/ № 127/30.05.2008 г., издадено от главния архитект на Община С. за строеж "Трафопост БКТП 20/0, 4 kV, кабелно захранване 20 кV за трафопоста и кабелна мрежа НН", в УПИ I-438, местността "Ачмалъци" в землището на град С., ведно с одобрените на 19.05.2008 г. инвестиционни проекти по части "Конструкции", "Електротехническа", "Пожарна безопасност и здраве" и "Геодезия", издадени на на "Прибор строй" ЕООД. Прието е за безспорно установено, че "Електроразпределение Юг" ЕАД, като собственик на изградения трафопост по процесното РС разполага с процесуална легитимация да оспорва заповедта, с която РС е прогласено за нищожно, а по отношение на адресата на РС "Прибор строй" ЕООД съдебното производство е прекратено с влязло в сила на 16.01.2018 г. определение № 2541 от 14.11.2017 г. по по адм. дело № 2348/2017 г. по описа на Административен съд – Б. /оставено в сила с определение № 590 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 14527/2017 г. на ВАС/. От правна страна обжалваното решение е мотивирано с частична законосъобразност на оспорената № ДК – 10 - ЮИР – 36/16.06.2017 г. на началника на РДНСК – ЮИР досежно изводите за издаване на РС № 127/30.05.2008 г. на главния архитект на Община С. при толкова съществени нарушения на изискванията на ЗУТ, водещи до невъзможен предмет и нетърпимост на разпоредените правни последици. Прието е, че РС е за изграждане на трафопоста в УПИ I-438, за който няма такова предвиждане по действащия ПУП, а цялата проектна документация визира изграждане на трафопоста в съседен имот – ПИ 000406, който е извън урбанизираната територия и попада в защитена зона – природна забележителност "Нос Агалина", съгласно заповед №РД-152/21.02.2003 г. и констативен протокол от 22.04.2004 г. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще, вкл. при невъзможен предмет. Именно последната хипотеза е налице в случая, тъй като с процесното РС № 127/30.05.2008 г. на главния архитект на Община С. е разрешено изграждането на "Трафопост БКТП 20/0, 4 kV, кабелно захранване 20 кV за трафопоста и кабелна мрежа НН", в УПИ I-438, съгласно одобрените на 19.05.2008 г. проекти, които са за изграждане на същия обект /трафопоста и кабелни мрежи и захранване/, но не в УПИ I-438, а в съседен ПИ 000406. Това драстично разминаване в местонахождението на разрешения строеж, между одобрените проекти и РС сочи на невъзможен предмет, тъй като РС и одобрените проекти са неделимо цяло - обема и точните показатели на разрешеното с РС строителство се съдържа в одобрените проекти. Обоснован е и извода на административният съд, че РС се явява нищожно и поради пълна липса на предпоставките на приложимите правна норми, в случая - чл. 91, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 4, чл. 142, ал. 1 и чл. 144 от ЗУТ. Освен това е безспорно установено по делото, че в УПИ I-438, в който е разрешено изграждането на трафопоста няма такова предвиждане по действащия ПУП. Изначално, както в проектната документация, така и в ПЗ трафопоста не е предвиден за изграждане в обема на УПИ I-438, а в съседния ПИ 000406, който към момента на издаване на РС и одобряване на проектите е в процедура по "приобщаване" към УПИ I-438, с промяна предназначението му на земеделска земя и обособяване на нов УПИ I-438, 406, 10575 – заповед № Z – 1397/23.10.2008 г. на кмета на Община С.. В съответствие с изложеното, се явява обоснован решаващият правен извод на административния съд, че оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮИР е законосъобразна, тъй като РС и одобрените проекти за трафопоста страдат от толкова тежък порок във формата и съдържанието, който обосновават нетърпимостта им в правния мир и води до невъзможен предмет, т. е. налице е основание за прогласяване на нищожността им. Предвид горното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответниците и не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,