Решение № 5854 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2011 г.

Решение № 5854 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "РП - Инвест" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Димитър Балкански срещу решение № 1368/7.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1185/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 181000307/27.08.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 1043/28.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 870,40 лв. по фактура № 0000050002/25.03.2008 г., издадена от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД във връзка с договор за лизинг на лек автомобил "Санг Йонг Кайрон". Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС е неприложима, както и процесния договор за финансов лизинг предвижда прехвърляне на лизинговия автомобил, а не е такъв само с опция за прехвърляне. Подробни съображения, обосноваващи оплакването се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Балкански. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като с договора за финансов лизинг собствеността върху автомобила не е била прехвърлена, а с него се съдържа само опция и затова правилно съдът е приел, че не е налице доставка на стока. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че финансовият договор за лизинг, какъвто е процесния не прехвърля собствеността върху автомобила на лизингополучателя, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Според съда в процесния договор за финансов лизинг се съдържа само опция за прехвърляне на собствеността, поради което не може да се приеме, че е налице прехвърляне собствеността на стоката. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор, че "РП - Инвест" ЕООД е сключило договор за финансов лизинг № 006852-001/21.03.2008 г. с "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, като последният е предоставил на лизингополучателя (касационен жалбоподател) лек автомобил, марка "Санг Йонг Кайрон" с доставна цена 21 954,87 евро. Изрично в процесния договор страните по него са приели, че неразделна част от договора са общите условия на договор за финансов лизинг на "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД. В тези общи условия в т. 13.5 се предвижда, че собствеността върху активи, които са МПС, какъвто е процесния автомобил ще се прехвърли, след изтичане срока на лизинговия договор и при условие, че са спазени всичките му условия. В този смисъл правилни са доводите на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че с лизинговия договор не се прехвърля собствеността върху автомобила, тъй като законодателят е предвидил специална форма за действителност при прехвърляне на автомобили - договор с нотариална заверка на подписите. Лизинговите договори за целите на данъчното облагане и съгласно СС - 17 "Лизинг" се разделят на финансов лизинг и експлоатационен или още познат като оперативен лизинг. При финансовия лизинг счетоводният стандарт предвижда, че се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на договора, като наетия актив се записва в неговото счетоводство по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания. Пак в този стандарт се предвижда, че лизингодателят/наемодател отписва същия този актив по неговата балансова стойност. В съдебната практика на СЕС в Люксембург се приема, че трябва да се прави разлика между оперативен и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността или че стойността от вноските е практически е идентична с пазарната стойност на стоката - виж решение по дело С-118/2011 г. ("ЕОН Асет срещу директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна"). В същото решение съдът в Люксембург уточнява, че понятието доставка на стока не се отнася само до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Затова е прието, че в хипотезата, при която в договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя, то сделката трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. В този смисъл е и цитираната т. 13.5 от общите условия, които са неразделна част от процесния лизингов договор. В този смисъл без значение е анекса към договор от 2011 г., представен за целите на съдебното производство пред първоинстанционния съд, който не носи и достоверна дата. След като в общите условия на договора е предвидено прехвърляне на собствеността върху автомобила в края на лизинговия договор, то следва да се приеме, че е изпълнен хипотезисът на правната норма на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, която приравнява на доставка на стока, когато е фактически предоставена стока по лизингов договор, в който изрично е предвидено прехвърляне собствеността върху нея. По делото са налице доказателства - счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план за 2008 г., че процесният автомобил е заприходен с доставната стойност по договора за лизинг, а и не се спори между страните за това обстоятелство. Представени са и последващите такива планове за 2009 и 2010 г., откъдето се установява, че са начислявани и амортизации за автомобила. Освен това е налице по делото и приемателно-предавателен протокол, от който се установява фактическото предоставяне на автомобила на лизингополучателя. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено на посоченото от касатора отменително основание и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по спора, с което ревизионният акт в посочената по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,