Решение № 219 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение13.01.2020 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1823/13.07.2018 г. по гр. д. № 4106/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен над сумата 10 120. 85 лв. до сумата 50 326. 79 лв. и в частта по разноските. ОСЪЖДА Т. Ф. В. ЕГН [ЕГН] и Х. Н. В. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Г. Д. Г. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 59 ЗЗД за периода 23.02.2012 г. – 23.02.2015 г. сума над 10 120. 85 лв. до сумата 48 332. 85 лв. – обезщетение за неоснователното ползване на дворно място с площ от 459 кв. м., застроено с масивна двуетажна жилищна сграда с Р. 233. 20 кв. м., съставляващо парцел Х. -1756, в кв. 32 по плана на [населено място], местност "К. вада", ведно със законната лихва от 23.02.2015 г. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 ЗЗД на Г. Д. Г. срещу Т. Ф. В. и Х. Н. В. над сумата 48 332. 85 лв. до сумата 50 326. 79 лв. като погасен чрез прихващане с насрещни вземания по чл. 59 ЗЗД на Т. Ф. В. и Х. Н. В. срещу Г. Д. Г., както следва: · за сумата 1 136. 83 лв. – платените административни такси за узаконяването и въвеждането на сградата в експлоатация и · за сумата 867. 11 лв. – платените данъци за имота в периода 2005 – 2014 г. (до пълния размер над сумата 867. 11 лв. до сумата 1 977. 32 лв. това възражение за прихващане е уважено с влязлата в сила част на първоинстанционното решение). ОСЪЖДА Т. Ф. В. и Х. Н. В. да заплатят на Г. Т. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 762. 14 лв. ОСЪЖДА Г. Т. Г. да заплати на Т. Ф. В. и на Х. Н. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 64. 64 лв.
Мотиви
Решение № 219 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 1823/13.07.2018 г. по гр. д. № 4106/2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд изменяйки решение № 3257/12.05.2017 г. по гр. д. № 2534/2015 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на Г. Д. Г. срещу Т. Ф. В. и Х. Н. В. по чл. 59 ЗЗД над сумата 10 120. 85 лв. до сумата 50 326. 79 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материално-правен въпрос: Когато лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, претендира обезщетение за неоснователното му ползване от лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, а след описа и оценката по изпълнителното дело го е подобрявало, кое състояние на имота е от значение за размера на вземането по чл. 59 ЗЗД - към описа и оценката или към периода, за който обезщетението се претендира? По въпроса настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че когато искът по чл. 59 ЗЗД за обезщетение поради неоснователно ползване на собствен имот е предявен от лицето, на което съдебният изпълнител е възложил имота, срещу лицето, което го е купило от длъжника след учредената ипотека в обезпечение на дълга, състоянието на имота в периода, зададен с иска, е база за определяне размера на вземането от неоснователно обогатяване. Съдът определя размер според пазарния наем за имот в такова състояние. Ответникът не е материално легитимиран да направи прихващане с вземане за възстановяване на необходими разноски и/ или за увеличената стойност на имота поради полезни разноски, които е извършил след договора с учредителя на ипотеката. Не купувачът от публичната продан, на когото имотът е възложен, а длъжникът по изпълнението, който е учредил ипотеката в обезпечение на дълга, е длъжник по вземането по чл. 177 ЗЗД. Разноските, които ответникът е направил за имота след договора с длъжника по изпълнението, учредил ипотеката, респ. състоянието, което имотът е имал към описа и оценката по изпълнителното дело, не задават различна база за определяне размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД. Мотиви към отговора: Практиката на Върховния съд, а и на Върховния касационен съд, еднозначно признава вземането по чл. 59 ЗЗД за собственика срещу лицето, което неоснователно ползва неговия имот. Правомощието на ползване е част от съдържанието на вещното право на собственост. Когато собственикът е лишен от това правомощие от другиго, настъпва неоснователно разместване на блага в двата патримониума.