Решение № 420 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2017 г.

Решение № 420 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Съдебното производство по раздел първи от глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба от Д. С. К. с искане да се отмени на основание чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК влязлото в сила определение № 186/9.01.2017 г. по адм. д. № 12783/16 г. на тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд /ВАС/, с което е оставено в сила определение № 5993/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 9251/2016 г. по описа на Административен съд - гр. С. град, с което е прекратено производството по делото. В искането за отмяна се навеждат доводи за наличие на предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът- Управителят на НОИ не взема отношение по основателността на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на оспореният съдебен акт и анализ на приложените по делото доказателства и като съобрази доводите на страната намира, че молбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок, против влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, но разгледана по същество е неоснователна. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, следва определенията, на които то противоречи, да отговарят на три кумулативно осъществени условия-да са между същите страни, за същото искане и на същото основание, а в настоящият случай не е налице нито една от тези хипотези на закона. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила определение на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на първо отделение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия