Решение № 11002 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез адв. Ангелова, срещу Решение 3418 от 10.04.2025г., постановено по адм. дело 391/2025г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отменени негови заповеди НК-Н012/19.12.2023г. и ОСОС-Н084/ 19.12.2023г. като незаконосъобразни. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто и постановяване на друго, с което се отхвърлят жалбите срещу процесните заповеди. В съдебно заседание, чрез адв. Ангелова, поддържа касационната жалба. Ответникът М. К. И., лично и чрез адв. Петров, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство се е развило като втора първа инстанция, след като спорът е бил разгледан първоначално по административно дело 181/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, приключило с Решение 7137 от 12.08.2024г., с което били отменени процесните заповеди. Това решение е било оспорено пред ВАС и отменено с негово Решение 1564 от 19.02.2025г. по дело 10284/2024г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора, съдът изпълнил дадените от ВАС указания. С обжалваното решение е отменил, по жалба на М. К. И., заповед НК-Н012 от 19.12.2023г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и заповед ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. За да стигне до този резултат, съдът приел, че и двете заповеди са издадени от компетентния орган по смисъла на чл.92 във вр. с чл. 6 ал. 3 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, при спазване на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. и формалните изисквания на чл.97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Счел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. С подробно обсъждане на всички доказателства събрани по делото и съответен на материалния закон правен анализ, извел краен извод, че Заповед НК-Н012 от 19.12.2023г. е незаконосъобразна, тъй като не съдържа ясно описание на извършените от служителя И. нарушения, датата и място на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които потвърждават извършените нарушения и служебните задължения, които са виновно нарушени, както и съображения за формата на вината, тежестта на нарушенията и последиците от тях. Приел, че след като Заповед НК-Н012 от 19.12.2023г. е незаконосъобразна, то това като последица автоматично води и до незаконосъобразност на Заповед ОСОС-Н084 от 19.12.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на И.. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция и в условията на чл.221, ал.2, изр. второ, предл. второ от АПК не следва да се преповтарят в цялост. С първата от оспорените заповеди на служителя И. е наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за извършени нарушения по установена тенденциозност и системност на конкретни действия и поведение, както и системни нарушения на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, за които вече веднъж е наказан, а осъществените от него действия/бездействия при изпълнение на служебните му задължения и взетите управленски решения са извършени при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите са за държавната служба негативни последици. С втората процесна заповед, на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение. ДНО прави извод за наличие на неизпълнение на служебните задължения от страна на И., но в заповедта липсва ясно и недвусмислено посочване кои са деянията, извършени от него, които се приемат за нарушения на вменени задължения. В хода на дисциплинарното производство липсват събрани доказателства, от които да подкрепят обясненията, дадени от неиндивидуализирани в процесната заповед служители. ДНО е приел доказаност на виновно и умишлено неизпълнение на служебни задължения от страна на И., единствено въз основа обяснения на тези служители, станали повод за образуване на дисциплинарното производство. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, заповедта трябва да съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителя, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на служебните задължения, като с оглед направените констатации, да бъдат посочени и нарушените норми. В случая само бланкетно е посочено наличие на поведение и действия от страна на И., при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, сочещо на неефективно и некачествено изпълнение на служебните му задължения. Липсата на точно описание на вменените нарушения и на доказателства, които да подкрепят тезата на ДНО, води до извод за недоказаност на нарушението по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Такава липса е налице и по отношение на второто нарушение в процесната заповед липсват мотиви и относно соченото дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА. Следва да се отбележи и правилната констатация на съда, че е налице неяснота във волята на ДНО, за какво конкретно деяние се ангажира отговорността на И. - за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.89, ал.1, т.1 от ЗДСл, или за деяние по смисъла на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, предвид твърдяното неспазване на нормите на чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от КПСДА. Изброените множество деяния, без конкретизирането им по дата, място, както и с какво конкретно действие или бездействие са осъществени, води до смесване съставите на всички дисциплинарни нарушения, визирани в разпоредбата на чл.89, ал.2 от ЗДСл. За да се обуслови извод, че дадено действие на един служител не отговаря на вменените му задължения, то следва да се посочи кое точно е неизпълненото задължение, т.е. да се обоснове вмененото на служителя задължение и след това да се извърши преценка дали осъщественото от него действие или бездействие съответства или не на това задължение. В случая, в оспорената заповед това не е изпълнено. Допуснатите от ДНО нарушения при формулиране и доказване на вменените на И. нарушения, водят до неяснота на дисциплинарното обвинение до степен на невъзможност наказаният да упражни в пълен обем правото си на защита, съответно не може да се извърши проверка кои са конкретните неправомерни негови действия или бездействия и кои задължения по длъжностната му характеристика са нарушени с тях, както и с какви точно действия е нарушил нормите на чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от КПСДА. Горното води до невъзможност да се обоснове извод, че същите представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал. 2, т. 1 и т.5 от ЗДСл неизпълнение на служебни задължения. Коректното и точно излагане на фактическата обстановка е от съществено значение за прилагане и на материалния закон, доколкото за да е законосъобразно наложеното наказание е необходимо да се установи обвързаност между фактите и правните изводи, съответно и вмененото нарушение на служебната дисциплина по чл.89, ал.2 от ЗДСл. В случая такава обвързаност липсва в оспорената заповед, което прави същата незаконосъобразна, като издадена при нарушение на чл.97, ал.1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ЗДСл, съответно издадена при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон, съответно подлежи на отмяна като незаконосъобразен акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. На следващо място в дисциплинарното производство само формално е спазена нормата на чл.91 от ЗДСл. Процесната заповед не съдържа съображения и доказателства по чл.91, ал.1, т.1, т.2 и т.4 - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, а само голословно е отбелязано че И. е действал с ясното съзнаване на значението и свойството на извършеното, като е приета форма на вина умисъл. Липсва анализ на цялостното служебно поведение на служителя, и в този смисъл ДНО не е изпълнил задължението си по чл.97, ал.1, т.6 от ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание уволнение, което води до невъзможност то да се съпостави с вменените му нарушения, с оглед преценка какво по вид и тежест наказание следва да бъде наложено. Напротив - данните от служебното досие на И. сочат за поставена му оценка за изпълнение на служебните задължения за 2022г. в степен, отговаряща на изискванията, като това обстоятелство не е обсъдено от ДНО. Наказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите - налице ли е увреда за някой от тези субекти, и ако такава е налице какъв е нейният интензитет и степен. Липсват мотиви относно определяне вида на наказанието, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания се явява немотивирана. Правилен е изводът на съда, че след като Заповед НК-Н012 от 19.12.2023г. е незаконосъобразна, то това като последица автоматично води и до незаконосъобразност на Заповед ОСОС-Н084 от 19.12.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на И., тъй като втората е издадена на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл, т.е. служебното му правоотношение е прекратено поради наложеното наказание дисциплинарно уволнение. Налице е отпаднало основанието за прекратяване на служебното правоотношение и съответно издадената заповед следва също да бъде отменена. С оглед гореизложеното, и тъй като не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 от АПК, процесното решение, като валидно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане на ответника за присъждане разноските в настоящото касационно производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, следва да бъде уважено, като с тях се задължи касаторът. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав