Решение № 3165 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2019 г.

Решение № 3165 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6282/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 1, подадена чрез юрисконсулт В. Мечкова против решение № 2539 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 483/2019 г. на Административен съд-София- град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че за дата на издаване на административния акт следва да се приеме 17.12.2018 г., към който момент е разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /Наредбата/ е изменен. По подробно изложените съображения в жалбата и в допълнителната молба се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Комисията по прозрачност към Министерски съвет чрез старши юрисконсулт Б. Стоименова изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че момента на взимане решението от административния орган е 17.10.2018 г. и към този момент е съобразена действащата редакцията на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2539 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 483/2019 г. Административен съд-София- град е отхвърлил жалбата на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД срещу решение № КП-106/17.12.2018 г. на Комисията по прозрачност при Министерски съвет/Комисията/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № НСР-16801/20.09.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти/НСЦРЛП/, с което е утвърдена промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ в Приложение № 1 и Приложение № 2 към позитивния лекарствен списък/ПЛС/ за лекарствения продукт Irbesso film coated tablet 300 mg x 30. За да постанови решението си съдът е приел, че към момента на вземане на решението си Комисията не е следвало да съобразява последвалото изменение на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Решението е правилно. Цена на лекарствен продукт, включван в ПЛС и заплащан с публични средства, според дефиницията на чл. 2, ал. 1 НУПРРРЦЛП, в редакцията, действаща към датата на постановяване на оспорения акт – ДВ, бр. 94/13.11.2018 г., е цената в български левове, утвърдена от НСЦРЛП, като начинът на образуването й е регламентиран в Глава втора на НУПРРРЦЛП – чл. 8 и чл. 9. Съгласно чл. 8, ал. 2 цената на лекарствен продукт, включван в ПЛС, се изчислява като сбор от елементите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и данък добавена стойност, а това са: 1. цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена на производител за същия лекарствен продукт в страните, посочени в справката по чл. 33, ал. 2; 2. надценка за търговец на едро в размер 7, 6 и 4 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно критерия, определен в чл. 9; 3. надценка за търговец на дребно в размер 20, 18 и 16 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно критерия, определен в чл. 9. Съгласно чл. 8, ал. 3 НУПРРРЦЛП, когато няма цена на производител в страните, посочени в чл. 33, ал. 2 / Румъния, Франция, Латвия, Гърция, Словакия, Литва, Португалия, Италия, Словения и Испания/, цената на производител не може да бъде по-висока от най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни фондове на Белгия, Чехия, Полша, Унгария, Дания, Финландия и Естония, а съгласно ал. 4 когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт в страните, посочени в чл. 33, ал. 2, и в страните по ал. 3, цената на производител не може да бъде по-висока от най-ниската цена на производител/производители, вписан/вписани в разрешението за употреба/решението на Европейската комисия, издадено по реда на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ, L 136 от 30 април 2004 г.), на лекарствен продукт в същата лекарствена и дозова форма и в окончателна опаковка, най-близка до заявената, заплащан в страните по ал. 3 и страните по чл. 33, ал. 2. Според ал. 5 на с. р. /нова - ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.09.2016 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 2 от 2017 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2017 г. / в редакцията й преди изменението, обн. ДВ, бр. 94 от 2018 г. и действащо към датата на постановяване на решението на НСЦРЛП, когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт по реда на този член, заявената цена на производител не може да бъде по-висока от два пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД/терапевтичен курс, определена по реда на раздел III от глава шеста към момента на подаване на заявлението по чл. 33, ал. 1. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая поради липса на установена цена в референтните страни по чл. 33, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 от Наредбата, както и цена на производител за окончателна опаковка, най-близка до заявената, съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата, приложение следва да намери именно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 НУПРРРЦЛП и НСЦРЛП правилно е определил цената на процесния лекарствен продукт на 12, 90 лева в Решение № НСР-16801/20.09.2018 г. Съответна на тази разпоредба е преценката на Комисията за правилно приложение на материалния закон и съответно за неоснователност на подадената срещу решението на НСЦРЛП жалба. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за несъответствие изводите на съда с приложимия материален закон предвид последвалото нормативно изменение. Действително след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 94/13.11.2018 г. разпоредбата на чл. 8, ал. 5 НУПРРРЦЛП предвижда в посочената хипотеза увеличаване на цената четири пъти. Тази разпоредба обаче е влязла в сила на 17.11.2018 г., т. е. след приемане на оспореното решение на 17.10.2018 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че на тази дата е взето оспореното решение, а мотивите към него са изложени в последвалото Решение № КП-106/17.12.2018 г. Този извод се налага от тълкуване разпоредбите на чл. 266 ЗЛПХМ и чл. 14 и чл. 15 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ/ Правилника/. В чл. 14, ал. 1 от Правилника е посочено, че Комисията разглежда постъпилите жалби, изслушва докладчиците и се произнася с решения, които съгласно ал. 2 се вземат с мнозинство от две трети от състава й. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилника Комисията се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите. Решенията се подписват съгласно ал. 2, и същите се връчват на заявителя по реда на АПК/ал. 3/, и могат да бъдат обжалвани по реда на АПК /чл. 16/. Така установената процедура налага извода, че за дата на издаване на административния акт следва да се приеме датата на гласуване и приемане на решението от Комисията, като колективния орган. Това решение се обективира в изготвения протокол от комисията, и се подписва от всички членове на Комисията. Последващото решение се изготвя от съответния докладчик-член на Комисията, като освен решението на Комисията съдържа и мотиви. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган да издаде съответния акт в един или друг смисъл. Описаната по-горе процедура не задължава административния орган да обяви мотивите в деня на вземане на решението. Поради това не съществува пречка мотивите да се изложат отделно от самия административен акт след неговото издаване, както е в настоящия случай. Последващото решение се подписва само от председателя на комисията, а в негово отсъствие- от заместник-председателя или друг член на Комисията, определен по реда на чл. 5 от Правилника. Към 17.10.2018 г., когато е взето решението от Комисията, както бе посочено по-горе, нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата не е изменена, и същата не допуска заявената цена на производител да бъде по-висока от два пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД. Нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата е изменена по-късно- с Постановление № 241 на Министерския съвет от 8.11.2018 г. за изменение на Наредбата /обн. ДВ бр. 94/2018 г. от 13.11.2018 г., в сила от 17.11.2018 г. /. С това изменение не е придадено обратно действие на нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Редакцията на § 9а от ПЗР на Наредбата-"чл. 8, ал. 5 се прилага от 1 януари 2018 г." касае изменението на Наредбата-ДВ, бр. 8 от 2017 г., а не изменението от 13.11.2018 г. Цитираното по-горе ПМС № 241/8.11.2018 г. не е придало обратно действие на изменението на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, и разпоредбата правилно е съобразена от административния орган- редакцията към момента на постановяване на решението 17.10.2018 г. С оглед на изложеното обжалваното решение на Административен съд-София-град следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора следва да се присъди исканото от ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът определя на 100, 00/сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение