Решение № 2363 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 846/2018 г.

Решение № 2363 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 846/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2006 от 24.11.2017 г., постановено по административно дело № 1893/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, е: 1) отхвърлена жалбата на С. Т. от [населено място] против решение № 1040-02-72 от 29.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Бургас, с което са потвърдени разпореждане № 021-00-1845-1/06.06.2017 г. и разпореждане № 021-00-1845-2/06.06.2017 г., издадени от главен експерт по осигуряването при ТП на НОИ - Бургас; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от С. Т., подадена от пълномощника й адвокат В. Видова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба. В проведеното по делото съдебно заседание другият касаторов повереник адвокат И. Симеонов поддържа касационната жалба на доверителката си и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон, като възвежда и претенция за присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Бургас, в писмено становище, подадено от процесуалния му представител главен юрисконсулт К. Вълкова, моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на платения от другата страна адвокатски хонорар и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка не е спорна между страните по делото. С. Т. е работила в България и в Чехия (19.09.2016 г. – 31.03.2017 г.), като последната й месторабота е в България при български работодател (03.04.2017 г. – 19.04.2017 г.), трудовото й правоотношение с който е прекратено на 19.04.2017 г. На 23.05.2017 г. Т. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. С разпореждане № 021-00-1845-1 от 06.06.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, й е отпуснато такова за периода от 19.04.2017 г. до 18.04.2018 г. в размер на 18. 34 лв. дневно. В същия ден ръководителят на осигуряването за безработица е издал и разпореждане № 021-00-1845-2 от 06.06.2017 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 19.04.2017 г., и е възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица за периода от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г. вкл., с мотиви, че е получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) за периода от 19.04.2017 г. до 18.05.2017 г. Заявителката е обжалвала разпорежданията пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който с атакуваното пред Бургаския административен съд решение № 1040-02-72 от 29.06.2017 г. ги е потвърдил, като в мотивите си е аргументирал тезата, че ръководителят на осигуряването за безработица правилно е определил спорния между страните дневен размер на паричното обезщетение, защото в случая е приложима разпоредбата на чл. 62, пар. 2 във връзка с пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. и осигурителният орган е определил дневния размер на дължимото на Т. само въз основа на трудовия доход, получаван от нея по последната й работа в България. Спорът между страните в производството пред Бургаския административен съд е бил концентриран върху размера на отпуснатото парично обезщетение и по-конкретно технологията на неговото изчисляване. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на административния орган първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основният спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отпуснал полагащото се на С. Т. парично обезщетение в правилен размер. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Бургаският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност при изчисляването на дължимото обезщетение за безработица. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е определил размера на полагащото се на Т. парично обезщетение за безработица при прякото приложение на разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. въз основа на трудовото й възнаграждение, получавано от същата при последната й месторабота в България, т. е. по трудовото й правоотношение със "Сезам трейд - 1" ООД. Съвместното тълкуване на двете разпоредби сочи на извод, че размерът на обезщетението при безработица следва да бъде определен при отчитане на трудовото възнаграждение, получавано от лицето при последната му работа по трудово правоотношение, която в случая е в България и съгласно българското законодателство, независимо че последното предвижда определен осигурителен период, през който се взима трудовото възнаграждение, служещо като база за определяне на съответното обезщетение. Пълният период от 24 месеца се прилага в хипотезата на чл. 54б от КСО. В хипотезата на цитираните разпоредби на Регламент № 883/2004 г. (ЕО), които имат примат пред националното законодателство, се отчита трудовото възнаграждение или професионален доход само при последния работодател, който в случая е в България, без оглед на продължителността на периода. По отношение на жалбоподателката, която, като българска гражданка, е гражданка на държава-членка на Европейския съюз, Регламент № 883/2004 г. намира пряко приложение. Правилно съдът е зачел принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004 г., предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да се уважи акцесорното касаторово искане за присъждане на направените деловодни разноски, а основателна се явява своевременно заявената претенция от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред касационната инстанция той е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който е дал писмено становище по съществото на спора, но пък не е взел участие в проведеното по делото съдебно заседание. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ – Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от С. Т.), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2006 от 24.11.2017 г., постановено по административно дело № 1893/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА С. Т., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на ТП на НОИ – Бургас, адрес гр. Бургас, бул. "Стефан Стамболов" № 126, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в съдебното производство пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.