Решение № 3016 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2013 г.

Решение № 3016 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Николай Давидков", ЕИК 109032616, със седалище и адрес на управление гр. Рила, ул. "Манастирска" № 11, представлявано от управителя Николай Давидков Давидков, против решение № 646 от 19.04.2013 г., постановено по адм. дело № 851/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. С касационната жалба и писмените бележки от 19.02.2014 г. са развити подробни съображения по съществото на спора и се релевират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закони, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решаващият съд не е съобразил решение № 14922 от 13.11.2013 г., постановено по адм. дело № 13767/2012 г. на Върховният административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 1416 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 227/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград с което е отхвърлена жалбата на Рилската света обител, против решение № ПО-01-05 от 13.01.2012 г. на директо на Басейнова дирекция Западнобеломорски район /БДЗБР/ гр. Благоевград за издаденото разрешително за водовземане № 41110049 от 13.01.2012 г., тъй като и то е издадено за водовземане от един и същи водосборен басейн на река "Рилска". Твърди се още, че Рилската света обител не е собственик на имота, за който се отнася оспореното разрешително за водоползване и няма правен интерес от оспорването. Иска се отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание, касаторът подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответникът- директорът на БДЗБР гр. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът- Рилска света обител, представлявана от игумена, Адрианополски епископ Евлогий, със светски имена Евлогий Стоянов Стамболджиев във възражение по касационната жалба от 11.06.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Приема, че презаверката на документи, които не са съставени и издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастъра /АГКК/, от службите на същата не може да доведе до нарушение обуславящо отмяната на административния акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във връзка с чл. 71 от ЗВ, решаващият съд е отменил решение № ПО-01-199 от 24.08.2012 год. на директора на БДЗБР гр. Благоевград, с което е взето решение да се издаде разрешително за водовземане № 41160031 от 24.08.2012 г., по заявление № РР-01-70 от 29.02.2012 г. на ЕТ "Николай Давидков" гр. Рила, за воден обект река "Рилска", ляв приток на река "Струма", с цел на водовземането-аквакултури. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че административното производство е започнало и е проведено по реда на чл. 50 - 71 от ЗВ по заявление № РР-01-70 от 29.02.2012 г. на ЕТ"Николай Давидков" гр. Рила. В резултат на проведеното производство е взето решение № ПО-01-199 от 24.08.2012 г. на директора на БДЗБР гр. Благоевград, с което е взето решение да се издаде разрешително за водовземане № 41160031 от 24.08.2012 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетеност, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да достигне до този извод, съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 2 от ЗВ, съгласно който към заявлението се прилага актуална скица или карта за имотите, в които ще се извършва дейността, заверена от компетентния орган. В конкретната хипотеза по административната преписка била представена скица № 05504 от 10.03.2003 г., издадена от председателя на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ гр. Кочериново, презаверена от АГКК гр. Кюстендил на 10.04.2012 г. При тази фактическа обстановка съдът е установил, че скицата е презаверена от некомпетентен орган, какъвто според него се явява АГКК гр. Кюстендил и с оглед на тази нередовност е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при издаване на крайния административен акт, без да са били изпълнени предпоставките за това. Решението е неправилно, поради необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК основанията за оспорване на административните актове са липсата на компетентност; неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. По смисъла на т. 3 от цитирания текст на АПК, административнопроизводствени са всички останали правила, извън материалноправните разпоредби, за действията на органа и страните в производството по издаване на акта. Това е съвкупност от обвързани и обусловени, визирани в правната норма действия от решаващия орган и на страните, които следва да обезпечат постигането на управленските цели на органа, т. е. да доведат до издаването на законосъобразен административен акт. Тези правила може да са както правноустановени, така и общоизвестни и общоприети опитни правила или правила на логическото мислене. Основание за отмяна, обаче, е не всяко, а само същественото нарушение на такова правило. Съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказаното субективно право. Практиката на Върховният административен съд, основавайки се на административноправната наука е изградила трайно в годините критерий за същественост на нарушението. Съгласно този критерий, нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не беше допуснато-би могло да се стигне и до друго решение на поставеният пред административния орган въпрос. В конкретния случай, приетата и приложена по административната преписка скица № 05504 от 10.03.2003 г., издадена от председателя на Общинска служба по земеделие гр. Кочериново, презаверена от АГКК гр. Кюстендил на 10.04.2012 г. нито води до вероятност за неистинност на фактите които административният орган е счел за установени, нито би могло да доведе до друго решение на поставения пред него въпрос. И това е така, защото не се оспорва истинността на скицата на имота, както и компетентността на издалия е административен орган. Спори се относно компетентността на органа извършил презаверката на документа, което обаче не е недопустимо съгласно разпоредбата на Закона за кадастъра и имотния регистър и неговия чл. 56. Ако страните спорят относно собствеността на процесния имот, то би следвало да сторят това в друго производство и по друг ред. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че оспореното съдебно решение е необосновано, тъй като не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изводите на съда относно правнозначимите факти са направени в нарушение на правилата на логическото мислене и на общоприети и общоизвестни опитни правила. Нещо повече, въз основа на същата скица, на същия имот, но на името на "Рилалес" АД гр. Дупница, което е наемодател на касатора за същия имот е издадено разрешително за водовземане № 41110049 от 13.01.2012 г. за питейни нужди, чиято законосъобразност е установена с посоченото по-горе съдебно решение. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора досежно липсата на правен интерес на Рилската света обител. Съдът е изложил подробни мотиви по този въпрос, които се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. " При така очерталият се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,