Решение № 38 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2009 г.

Решение № 38 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 560/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. З. П., П. И. П., И. П. П. и Н. П. П. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 10.12.2008 г. по в. гр. дело № 598/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 34 от 4.01.2008 г. по гр. дело № 88/2005 г. на Варненския районен съд, 30-ти състав. С последното е бил уважен предявения срещу молителите отрицателен установителен иск, че не са собственици на реална част от недвижим имот в гр. В., землището на кв. Виница, представляващ имот № 338 по плана на м. "А", с площ на реалната част от 379 кв. м. и граници: имоти № № 3* и останалата част от имот № 3* молба вх. № 6582/20.07.2009 г. молителите представят и се позовават на преписи от: протокол № 4 от заседание на ИК на ОНС В., състояло се на 12.04.1985 г.; личен регистрационен картон на името на Н. М. П.; удостоверение № 3/22.05.2008 г. на община А. за идентичност на лице с различни имена; удостоверение за раждане № 54 от 25.06.1957 г. на Н. З. В.; удостоверение за граждански брак от 30.11.1980 г.; лична карта на името на В. Л. З.; удостоверение за раждане от 23.04.1934 г. Поддържат, че с представените с молбата за отмяна писмени доказателства се установява идентичността на предоставения по ПМС № 11/02.03.1982 г. имот по граници, с този, който ползват и по отношение на който твърдят да е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост. Ответниците по молбата за отмяна П. Л. Д. и Н. Н. И. са на становище, че същата е недопустима, а разгледана по същество - неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна К. К. К., Т. К. В., Я. А. Т., К. Г. К., Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., М. Д. А., Р. Н. Б., И. Н. П., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. не са ангажирали становища. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение е прието, че не е доказано по категоричен начин да е било учредено право на ползване върху процесния имот пл. № 3*въззивният съд приел, че съобразно заключението на тройната техническа експертиза, не е налице идентичност между имота по удостоверение № 304 от 22.01.1986 г. на ОбНС В. /при граници: Н. М., път и Ив. И. / с процесния имот пл. № 3* Подобна идентичност според окръжния съд не се установява не само поради намерените от него за неубедителни свидетелски показания и обективираното в удостоверението за идентичност на имена /л. 86 от в. гр. дело № 598/2008 г./, а и въпреки неуспешно оспорените от ответната страна в производство по чл. 154 ГПК (отм.) удостоверения № № 49/28.03.1983 г. и 67/28.03.1983 г./л. л. 181 и 182 от гр. дело № 88/2005 г. на ВРС, 30-ти състав/. Два от представените с молбата за отмяна документи, а именно: удостоверение № 3 от 22.05.2008 г. за идентичност на лице с различни имена, касаещо И. Н. Я. /Илиева/ и личен регистрационен картон на Н. М. П., са били представени и приети като доказателства във въззивното производство /съответно на л. 85 и на л. 97 от делото/ и изобщо не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се касае до останалите документи, представени с молбата за отмяна и допълнителната молба с вх. № № 6704/24.07.2009 г., а именно: препис от протокол № 4 за заседание на ИК на ОНС - В., състояло се на 12.04.1985 г./за преименуване на обекти с имена от чужд произход, в т. ч. м. "М" в м. "Д"/; удостоверение за раждане на В. Л. Р. № 20 от 23.04.1934 г. /с родители: Николина П. и Л. Р. И. /; удостоверение за раждане на Н. З. В. № 54 от 3.07.1957 г./с родители З. В. З. и В. Л. Р. /; удостоверение за граждански брак между П. И. П. и Н. З. В. от 30.11.1980 г. и лична карта на името на В. Л. З., издадена на 19.05.2000 г., същите не притежават характеристиката на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителите не установяват обективна невъзможност да се снабдят с тях по време на висящността на процеса пред инстанциите по същество. Въпросът за идентичността на процесния имот № 338 по плана на м. "А" с имота в м. "Д", предоставен за ползване съгласно удостоверение № 304 от 22.01.1986 г. е бил предмет на обсъждане както в производството пред районния съд, така и във въззивното производство. Молителите, които са обжалвали и на това основание първоинстанционното решение не са доказали, че за тях са съществували пречки да издирят и представят въпросните документи най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Проявената от тях едва след влизане на атакуваното от тях решение в сила активност не може да компенсира липсата на нормално дължимата от страната грижа за своевременно попълване на делото с необходимите факти и доказателства. Ето защо, не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна, както и молба вх. № 6* от 20.07.2008 г. съдържат и оплаквания за нарушение на материалния закон относно изводите на въззивната инстанция, че не са събрани доказателства до 1.03.1991 г. в процесния имот да е била налице "сграда" по смисъла на ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно пригодена за постоянно, временно или сезонно обитаване по смисъла на чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ с обособена кухня или кухненски бокс, както и електрическа и ВиК инсталация. Посочените оплаквания обаче касаят съществото на материалноправния спор и не могат да бъдат разглеждани в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. Основанията за отмяна са изброени лимитативно и не могат да се прилагат разширително. В производството за отмяна не се преразглежда правилността на съдебния акт на съответната инстанция, тъй като би се посегнало на силата на пресъдено нещо, формирана с решението, а се проверява само дали е налице някое от изрично предвидените основания, които да оправдаят необходимост от повторно разглеждане на делото. В случая, липсва основание за отмяна на влязлото в сила решение и молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителите да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Н. Н. И. и П. Л. Д. сумата 500/петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.