Решение № 8555 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2009 г.

Решение № 8555 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 73 от 4.02.2009 год., постановено по адм. д. № 428/07 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., е отменил съобщение изх. № 2700901279/20.05.2005 год. до "Антарес" - ООД, с което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.04.2005 год. - 30.04.2005 год. - ДДС за внасяне в размер на 8 443,68 лв. дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4 869,24 лв. от декларирания данък за внасяне в размер на 13 312,92 лв. и потвърдително решение № 27-10-04/006 от 11.07.2005 год. на директора на ТДД - гр. Шумен. С решението съдът е осъдил ТД на НАП - гр. Шумен да заплати на "Антарес" - ООД разноски по делото в размер на 630 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД на НАП - гр. Шумен чрез пълномощника му юрисконсулт Валентин Минков. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Антарес" - ООД - гр. Шумен чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отменил съобщение изх. № 2700901279/20.05.2005 год. на данъчен орган при ТДД - гр. Шумен до "Антарес" - ООД, с което са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.04.2005 год. - 30.04.2005 год. - ДДС за внасяне в размер на 8 443,68 лв. дължащ се на извършено приспадане на данък за възстановяване в размер на 4 869,24 лв. от декларирания данък за внасяне в размер на 13 312, 92 лв., потвърдено с решение № 27-10-04/006 от 11.07.2005 год. на директора на ТДД - гр. Шумен. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по подаването на декларациите по ЗДДС (отм.) от страна на дружеството, както и е дал тълкуване на отделните хипотези на възстановяване и прихващане, регламентирани в чл. 77 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че предвид установената фактическа обстановка и тълкуването на закона жалбоподателят (сега ответник по касация) не следва да бъде възстановяван ДДС в размер на 20 083,16 лв., а същият следва да приспадне от декларирания ДДС за внасяне за следващите периоди, като от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че при изпълнение на процедурата по приспадане дружеството е дължи ДДС за внасяне, поради което не следва да му бъде определяно задължение за внасяне на ДДС в размер на 8 443,68 лв. и като незаконосъобразно съобщението следва да бъде отменено. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Всъщност в касационната жалба само се приповтаря установената фактическа обстановка, без да се посочва в какво точно се състои допуснатото нарушение на закона. Направеното оплакване за нарушение на материалния закон е основателно, като в тази насока при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна. Същият се свежда единствено и само до приложение на материалния закон, което обуславя необходимостта от даване на тълкуване на разпоредбите, регламентиращи прихващането и възстановяването на данъка. Правната регламентация на понятието "данък за възстановяване" е дадена в чл. 76 от ЗДДС (отм.), според който това е превишаване на общата сума на данъчния кредит в сравнение с начисления ДДС от регистрираното лице за определен данъчен период. В чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) са регламентирани отделните хипотези с оглед на това данъка за възстановяване надвишава данъка за внасяне и обратно, като употребените от закона изрази са "прихваща, приспада и възстановява". Прихващането винаги се извършва от данъчния орган, за разлика от приспадането, което се извършва от регистрираното лице. Първата регламентирана хипотеза е тази по чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), която регламентира прихващането на наличен данък за внасяне, възникнал до подаване на справка-декларация, задължение на регистрираното лице по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в определения в нормата срок, с посочения в същата справка-декларация данък за възстановяване. Друга възможна хипотеза е тази по чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - тогава когато няма наличен данък за внасяне или неговият размер е по-малък от данъка за възстановяване, деклариран в справката-декларация. При тази хипотеза регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни едномесечни данъчни периода. Тази хипотеза намира доразвитие в нормата на чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), която регламентира случаите, при които след изтичане на срока по чл. 77, ал. 1, т. 2 (три поредни едномесечни периода) остава остатък от данъка за възстановяване. В този случай (в редакцията към процесния период) законът повелява данъчният орган да прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановяване в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация, освен в случаите, когато лицето писмено е декларирало, че желае да приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода. Разпоредбата на чл. 77, ал. 1, т. 5 определя, че ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към датата на подаване на последната справка-декларация от трите едномесечни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някои от тези три едномесечни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4. От тълкуването на горните разпоредби следва изводът, че когато след изтичане на тримесечния срок по чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) лицето е подало декларация по чл. 77, ал. 1, т. 4 от закона, че желае да приспада данъка в следващите девет поредни едномесечни периода, то не може да прибавя и кумулира данъка от данъчни периоди, за които данъка подлежи на възстановяване или прихващане по реда на чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). В конкретния случай за данъчен период м. 10/04 год. с декларация вх. № 27006317/14.12.2004год. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 35 006,40 лв.;, от него е приспаднат декларирания ДДС за внасяне за данъчен период м. 11/04 год. в размер на 13 791,36 лв., след което остава ДДС за възстановяване 21 215,04 лв. За данъчен период м. 12/04 год. е подадена декларация вх. № 27001430/14.01.2005 год. с резултат ДДС за възстановяване 1 565, 64 лв. и започва нова процедура по възстановяване, като през м. февруари 2005 год. дружеството е подало декларация вх. № 27003119П (14.02.2005год., че желае да продължи приспадането при условията на чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС) (отм.) (по процедурата, започната за м. 10/04 год. За данъчен период м. януари) 05 год. е подадена справка-декларация с ДДС за внасяне в размер на 2 697,52 лв., след прихващането на която остават 18 517,52 лв. За данъчен период м. февруари (05 год. е деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 13 648,38 лв., като след приспадане на същата остават 4 869,24 лв. данък за възстановяване по процедурата от м. 10/04 год. За данъчен период м. март) 05 год. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 24 524,28 лв., като през този период приключва тримесечната процедура, започната от м. януари 2005 год. За данъчен период м. април 2005 год. е подадена справка-декларация вх. № 2700901279/16.05.2005 год., с която е деклариран ДДС за внасяне в размер на 13 312,92 лв. След приспадане на останалия ДДС за възстановяване в размер на 4 869,24 лв. остават дължими 8 443,68 лв., за които са определени задълженията с процесното съобщение. По изложените по-горе мотиви към подлежащия на възстановяване данък по процедурата по чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) не може да бъде добавян друг данък за възстановяване, поради което към него не може да се добавя подлежащия на възстановяване данък за данъчен период м. 12/04 и м. 03/05 год., поради което законосъобразно данъчният орган е определил въпросните задължения. Като е приел друго и е отменил съобщението като незаконосъобразно, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата против съобщение изх. № 2700901279/20.05.2005 год. до "Антарес" - ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,