Решение № 2402 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2014 г.

Решение № 2402 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8657/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от инж. Венцислав Велков Василев - Областен управител на Област Враца, гр. Враца, бул. "Демокрация" № 1, срещу решение № 236 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 166/2014 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова Заповед № ПО - 073 от 31.01.2014 г. и е осъдена Областна администрация - Враца да заплати разноските по делото, съответно на Община Бяла Слатина и "Клас П. Д. " ЕООД. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се твърди, че неправилно в съдебното решение е прието, че областният управител няма правомощия да отмени заповед № 7 от 02.01.2014 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която е определен спечелилия участник в тръжна процедура за отдаване под наем на имот - общинска собственост, тъй като не е сезиран от заинтересовано лице по смисъла на АПК и е следвало да разгледа подадения сигнал по реда на Глава осма от АПК. По подробно развити съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и оставена в сила Заповед № ПО-073 от 31.01.2014 г. От ответника - Кмета на Община Бяла Слатина е постъпила Писмена защита, в която се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. От заинтересованата страна "Клас - П. Д. " ЕООД, гр. Враца, чрез процесуален представител адв. Румен Антов, е постъпило Писмено становище, в което се моли касационната жалба да бъде приета за неоснователна и да не бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски. Останалите заинтересовани страни: "Агроселект - 21" ЕООД, гр. Враца и "Зета" ООД, гр. Бяла Слатина, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, като по същество е основателна. Налице са касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Областния управител на Област Враца е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 236 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 166/2014 г., в производство по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 32, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА), Административен съд - Враца, IV-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 146, т. 3 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № ПО-073/31.01.2014 г. на Областния управител на област Враца, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 7/02.01.2014 г. на Кмета на Община Бяла Слатина и като логическа последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Областна администрация гр. Враца да заплати на Община Бяла Слатина разноски по делото - адвокатски хонорар в размер на 300 лева, като отхвърля искането за присъждане на разноски в останалата част, за разликата до 1400 лева и ОСЪЖДА Областна администрация гр. Враца да заплати на "КЛАС П. Д. " ЕООД, гр. Враца разноски по делото - адвокатски хонорар в размер на 300 лева, като отхвърля искането за присъждане на разноски в останалата част, за разликата до 3870 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал. 2, т. 2 от Закона за администрацията. При издаването й обаче областният управител е нарушил изискванията на чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, защото подателят на сигналното писмо не е измежду лицата по чл. 15, ал. 1 АПК и тъй като заповедта на кмета не засяга негови права и законни интереси и за него не поражда задължения, е следвало жалбата да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалването. Съдът е посочил, че сигналното писмо е следвало да се разгледа от областния управител по реда на Глава на осма "Предложения и сигнали", което производство приключва с решение по чл. 122, ал. 1 АПК, а не по реда на глава шеста "Обжалване на административни актове по административен ред" с издаване на акт на основание чл. 97, ал. 1 от АПК. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила обуславят наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Заповедта е издадена по реда на друго производство, с оглед сезирането на областния управител от лице - общински съветник, което не е било страна в административното производство по издаване на отменената заповед. При този изход на спора съдът се е произнесъл по исканията за разноски и е уважил частично същите в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е приел, че оспорената заповед няма оценяем интерес. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Враца е образувано по постъпила жалба от инж. Иво Цеков Цветков в качеството му на Кмет на Община Бяла Слатина, против Заповед № ПО-073 от 31.01.2014 г. на Областния управител на област Враца, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 7 от 02.01.2014 г. на Кмета на Община Бяла Слатина. С тази заповед кметът на общината, въз основа на Протокол на комисия от 30.12.2013 г. за проведен публично оповестен търг с явно наддаване за отдаване под наем на общински имот, ОПРЕДЕЛЯ ЗА СПЕЧЕЛИЛ участника "КЛАС - П. Д. " ЕООД, със седалище гр. Мездра, обл. Враца за имот: ПИ 000512, представляващ нива, земя III-та категория с площ 517,676 дка в м. "Заробена могила" в землището на гр. Бяла Слатина, за срок от 5 години, при годишен наем достигнат на търга в размер на 52,00 лв. на декар. Взаимоотношенията между кмет на община и областен управител се регламентират от няколко нормативни акта: Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Закона за администрацията (ЗА), Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Закона за общинската собственост (ЗОС). Преди всичко следва да се посочи, че тези взаимоотношения не са в класическата форма на подчинение на един административен орган на друг. И това е така, защото в разпоредбата на чл. 93 от АПК е посочен административния орган, който е компетентен да разгледа жалба, респ. протест, подадени по реда на Глава шеста от АПК (чл. 81 - чл. 98), като общият принцип е, че това е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. В ал. 4 обаче изрично е посочено, че административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Тази компетентност е законово определена и е изключение от правилото за субординация. Областният управител не е горестоящ административен орган на кмета на общината. Те не са в йерархическа зависимост помежду си. И областните управители и кметовете на общини са териториални органи на изпълнителната власт, но не са в една и съща структура. Съгласно чл. 143 от Конституцията на Република България (КРБ) областният управител се назначава от Министерския съвет (ал. 2) и осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол (ал. 3). Според чл. 29, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) - областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика и се определя с решение на Министерския съвет (ал. 3). Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината (чл. 139, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 1 от ЗА) и се избира от населението на съответната община (чл. 139, ал. 1 от КРБ и чл. 33, ал. 2 от ЗА), а общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление (чл. 136, ал. 1 КРБ и чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - (ЗМСМА). В чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е регламентирано, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА регламентира, че "актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго". Съгласно чл. 32, ал. 2, изречение 2 от ЗА, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. В конкретния случай оспорената пред Административен съд - Враца заповед е издадена на основание чл. 32, ал. 2, изр. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 97, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. Изрично в ал. 3 на чл. 32 от ЗА е регламентирано заповедите на областния управител да се обжалват пред съответния административен съд. Оспорване пред административния съд е предвидено и за решението на административния орган, постановено в административно производство по оспорване на административен акт по административен ред - чл. 98 от АПК. Във всички случаи оспорването пред съда е в 14-дневен срок от съобщаването на акта. В случая обаче Областният управител на Област Враца е смесил две процедури - по ЗА и по АПК. След като е бил сезиран със сигнално писмо от общински съветник при Общински съвет Бяла Слатина, безспорно е, че произнасянето по реда на Глава шеста от АПК, наименована "Оспорване на административните актове по административен ред" е неприложимо. По този ред право на жалба има само участник в търга с явно наддаване за отдаване под наем на общинския имот, каквато хипотеза не е налице. Редът за произнасяне е бил този по ЗА, а не по АПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че цитираната разпоредба на чл. 97, ал. 1 от АПК е с цел да бъде обозначено, че административният орган се е произнесъл в 14-дневния срок от получаване на административния акт и преписката към него. И това е така, защото в разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изречение 2 от ЗА също е определен 14-дневен срок за отмяната на актове на кметове на общини и не е било необходимо областният управител да се позовава на срок, посочен в друг нормативен акт. С оглед тези допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Враца следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските съдът не дължи произнасяне, той като от страна на "Клас - П. Д. " ЕООД гр. Враца, въпреки, че са поискани, не са направени такива в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,