Решение № 10673 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2010 г.

Решение № 10673 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Асен Панев Петров от гр. София срещу заповед № РД-10-1206/09.07.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа оплаквания, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, не са обсъдени писмените му обяснения и не е взето предвид становището на дисциплинарния съвет. Твърди също, че заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения, нито доказателствата, които да ги установяват и в този смисъл е издадена в нарушение на изискванията за форма, а наказанието е наложено, без да са налице основанията, предвидени в закона за това, тъй като не е осъществил посочените в акта нарушения на служебните задължения. Моли заповедта да бъде отменена, като й се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. От събраните по делото доказателства Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установено следното: Жалбоподателят е изпълнявал длъжността "държавен експерт" в отдел "Достъп до образование" в дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" на МОМН, с ранг IV старши. Със заповед № РД09-300/18.03.2010 г. министърът на образованието е определил комисия за организиране и провеждане на дейности по провеждане на държавните зрелостни изпити през майската сесия на учебната 2009/2010 г., като жалбоподателят Петров е включен като чл. на тази комисия под номер 4 и е отговарял за провеждането на държавните зрелостни изпити на ученици със специални образователни потребности. С последваща заповед № РД-09-515/30.04.2010 г. министърът на образованието е определил дейностите по организиране на зрелостните изпити на учениците със специални образователни потребности и е определил жалбоподателя за ръководител на работната група. На 02.07.2010 г. Асен Петров е предоставил на министъра на образованието, младежта и науката информация относно дейностите по изготвяне на изпитните материали за на брайлов шрифт за държавните зрелостни изпити по български език и литература през месец май 2010 г., което писмо има характер и на обяснения относно предприетите от него мерки за сигурност за непредоставяне на изпитните материали преди проведения изпит. На заседание, проведено на 02.07.2010 г., дисциплинарният съвет е приел, че въз основа на писмените доказателства, представени от органа по назначаването, писмените обяснения на жалбоподателя и доклад от МВР са допуснати нарушения от страна Петров, изразяващи се в ненадлежно съхраняване на информацията за изпитните материали, липса на сигнал от негова страна до МОНМ за съмнения в надеждността на системата за опазване на информацията и непосочване на причини за негативния резултат на специализираната проверка на МВР с технически средства. Излага съображения, че нарушенията са тежки, както и че са предизвикали са обществен скандал и са настъпили крайно неблагоприятни последици за държавната служба и достига до единодушното решение, че на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен да даде писмени обяснения и да е поканен за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Въпреки това Асен Петров е депозирал "Информация", която може да бъде тълкувана като писмени обяснения, в която твърди, че му е поискана устно от министъра. По делото е разпитан свидетелят Станоев - председател на Дисциплинарния съвет при МОМН, който твърди, че изслушването на жалбоподателя е станало броени дни преди заседанието на ДС, извършено е от министъра в негово присъствие, но не си спомня точната дата. Разговорът е бил устен. На 09.07.2010 г. г. министърът на образованието, младежта и науката издава заповед № РД 10-1206, предмет на оспорване, с която налага на Петров дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Дисциплинарнонаказващият орган приема, че държавния служител е извършил нарушенията на служебните задължения, изразяващи се неизпълнение на задълженията на Петров, възложени му със заповеди № РД09-300/18.03.2010 и № РД-09-515/30.04.2010 г. на министъра на образованието. Изложени са мотиви, че на 14.05.2010 г. в 8 часа сутринта е бил проведен държавен зрелостен изпит по български език за всички зрелостници, като първият изтеглен вариант е бил вариант № 2. Във форума на интернет на 13.05.2010 г. е имало информация за вариантите, които могат да се паднат на зрелостниците. По повод на изтичането на тази информация МОМН е образувало проверка и е сезирало МВР. В справката на МВР е било посочено, че на 25.06.2010 г. в Института по психология към МВР Асен Петров е бил подложен на полиграф и положителният резултат на полиграфа установява, че Петров е отговорен за изтичане на темата за ДЗИ. При тези факти министърът на образованието, младежта и науката приема, че с описаните действия жалбоподателят не е изпълнила задълженията си съгласно посочените заповеди и Наредба № 3/2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити по поради това приема, че е осъществен съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 налага на Петров най-тежкото дисциплинарно наказание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Жалбата е основателна. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване не е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Петров от 02.07.2010 г., като липсват доказателства същия да е поканен както да бъде изслушан на определена дата и час, така и да представи писмени обяснения на дисциплинарнонаказващия орган. Показанията на разпитания свидетел Станоев установяват наличието на разговор между жалбоподателя и министъра на образованието, но той не посочва конкретна дата на този разговор, липсва и протокол за изслушването, поради което същият не може да се приеме за изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. При това положение, административнонаказващият орган не е изпълнил кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия, което е основание за отмяна на заповедта, без да бъде разглеждан спора по същество. Въпреки това съдът намира, че към административната преписка не са налице доказателства, такива не са представени и в хода на съдебното производство, обосноваващи по същество налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Основателни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че не в заповедта не са конкретизирани извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения и в оспорената заповед няма конкретна формулировка кои от задълженията си по длъжностна характеристика е нарушил. Липсват и конкретни задължения в заповеди № РД09-300/18.03.2010 и № РД-09-515/30.04.2010 г. на министъра на образованието във връзка с това какви задължения е имал жалбоподателя и какви мерки не е предприел с цел да предотврати изтичане на информация за изпитните варианти по български език и литература. Посочения доклад на МВР не е приложен по делото и съдът не може да извърши преценка за какви нарушения или престъпления от жалбоподателя му е наложено дисциплинарното наказание. Акцентирането в заповедта на действията в МВР, т. е. в администрация, извън администрацията на органа по назначаване, с което служителите на МОМН, имащи някакви отношения към тези матури, били подлагани на изследване с полиграф не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Изследванията с полиграф не са предвидени, нито в АПК, нито в ЗДСл, като способ за установяване наличието или липса на вина на държавните служители. Полиграфското изследване не представлява доказателствено средство дори в наказателния процес, а още по-малко в административните и трудовите правоотношения. В случай, че срещу държавния служител е образувано наказателно производство, то за органа по назначаването е предвидено правомощие по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл да го отстрани временно от работа. Самото наказателно производство не е предвидено като самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 89 от ЗДСл. В мотивите на оспорената заповед липсват съображения, които да обосновават както конкретните нарушения, така конкретната им тежест. Поради това не може да се направи извод, че пропуски в работата на жалбоподателя са достатъчни за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Този извод следва от обстоятелството, че при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на образованието, младежта и науката следва да заплати на жалбоподателя сумата 1300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,