Решение № 9212 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2017 г.

Решение № 9212 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на З. Е. Е. против решение по адм. д. № 216/2016 г. по описа на АС-Я.. Иска отмяна на решението с оплаквания за незаконосъобразност и довод, че е реабилитиран. Ответната страна директорът на ГД "Гранична полиция" оспорва касационната жалба и претендира разноски юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 171 от 29.12.2016 г. по адм. д. № 216/2016 г. по описа на АС-Я. е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. Е. Е. против заповед № 3282з-1388/13.05.2016 г. на директора на ГД "Гранична полиция" МВР, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР поради установени обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР осъдителна присъда по НОХД № 25/2000 г. по описа на РС-М. Т. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основанията по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" вр. с чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за прекратяване на служебно правоотношени, а оспорената заповед е законосъобразна. По делото са приложени съдебни актове, протоколи, бюлетин и справка за съдимост (л. 37 и сл. л. 74), което обосновава извода на съда, че жалбоподателят е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 1 НК, заради което му е наложено наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лв. Изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е пречка за налагане на дисциплинарно наказание, но не и за приложение на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР. Неоснователно е позоваването на разпоредби от глава XI на НК, тъй като законодателят изрично е предвидил несъвместимост в случай на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Осъждането на жалбоподателя за извършване на умишлено престъпление от общ характер е пречка за назначаването му на служба в МВР. Това разрешение е възприето и поддържано от законодателя последователно с разпоредбата на чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), с нормата на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), както и с чл. 155, ал. 1, т. 2 от действащия ЗМВР. В случаите, когато по някаква причина фактът на осъждането не е взет предвид при назначаването на служителя във ведомството и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в правомощията на органа по назначаването е да прекрати служебното правоотношение със служителя, независимо от прослуженото време в МВР. Нормата е императивна и прилагането й е свързано единствено с установяване на обстоятелството, обосноваващо несъвместимост, което може да стане и след като служебното правоотношение вече е възникнало. Ето защо съществуването на основанието към момента на назначаването, не е пречка за прилагане на разпоредбата. По този начин се осъществява и целта на закона. Смисълът на разпоредбата е да се отстранят от служба в МВР служители, за които е установена пречка да изпълняват такава, независимо от това дали несъвместимостта е съществувала към момента на назначаването. За законодателя е без значение поведението на служителя по време на изпълняване на службата. С издаването на оспорената заповед предвидения от законодателя резултат е постигнат, поради което волеизявлението на административния орган е в съответствие с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС относно правилното приложение на цитираните разпоредби и на идентични разпоредби от ЗМВР (отм.) - решение № 7602/2015 г. по адм. дело № 12739/2014 г.; решение № 3818/2015 г. по адм. дело № 8744/2014 г.; решение № 4054/2014 г. по адм. дело № 840/2014 г.; решение № 2690/2013 г. по адм. дело № 5110/2012 г.; решение № 8045/2012 г. по адм. дело № 1768/2012 г.; решение № 2262/2012 г. по адм. дело № 11253/2011 г.; решение № 16826/2011 г. по адм. дело № 7927/2010 г.; решение № 6650/2012 г. по адм. дело № 14561/2012 г. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно за размера от 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение