Решение № 13449 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 951/2020 г.

Решение № 13449 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 951/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Иванова, срещу решение № 1322 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 1054 по описа за 2019 г. на Административен съд - София област (АССО). С него по жалба на ЕТ "Мобиджул-Ю. Димитрова" е обявен за нищожен негов мълчалив отказ по заявление за подпомагане с УИН 23/312/03042 и УРН 606978. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Ю. Димитрова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Мобиджул-Ю. Димитрова" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалните представители адв. А. Рашев и адв. М. Балабанова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по спора, а именно, че административното производство е започнало по повод подадено заявление от 31.05.2013 г. с УИН 23/312/03042 и УРН 606978 от Ю. Димитрова, като едноличен търговец с фирма ЕТ "Мобиджул-Ю. Димитрова" за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Към заявлението е предложен проект с предмет "Изграждане на национален туристически информационен център-гр. Своге". Приложим подзаконов нормативен акт е Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. В резултат на това се е развило обсъжданото административно производство, като е издадена заповед № 03-РД/1497 от 28.06.2014 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 29, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е одобрено за финансиране посоченото заявление с обща стойност от 495 028 лв. Отказано е финансиране по заявлението за подпомагане в частта, надвишаваща одобрените разходи, а именно: І. Разходи за хардуерно оборудване, изработка на софтуерни решения и инсталации, специализирани софтуери, заявени в общ размер от 472 028 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи на стойност 429 711 лв. като недопустими, съгласно чл. 23, ал. 6 от Наредбата; ІІ. Разходи за консултации, заявени в общ размер от 23 000 лв., от които неодобрени за финансиране в размер на 20 884. 15 лв. като недопустими, съгласно чл. 23, ал. 11 от Наредбата. По т. 1 от проектното предложение са одобрени разходи на стойност 42 317 лв., а по т. 2 – 15 261, 63 лв. С влязло в сила решение № 89 от 10.02.2016 г. по адм. дело № 811 по описа за 2015 г. по описа на АССО (оставено в сила с решение № 4020 от 03.04.2017 г. по адм. дело № 5446 по описа за 2016 г. на ВАС, ІV отд.) е отменена посочената заповед от 28.06.2014 г. в оспорената й част и делото е върнато като административна преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По повод изпълнение на решение № 89 от 10.02.2016 г. по адм. дело № 811 по описа за 2015 г. по описа на АССО е постановен мълчалив отказ по процесното заявление. Същият е оспорен, като е образувано адм. дело № 946 по описа за 2017 г. на АССО, по което е постановено решение № 335 от 23.03.2018 г. и той е отменен като незаконосъобразен. Отменен е и изричният отказ материализиран в заповед № 03-РД/3693 от 03.10.2017 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие". Това съдебно решение на АССО е влязло в сила, като е оставено в сила с решение № 12747 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 5960 по описа за 2018 г. на ВАС, ІV отд. По повод изпълнение на решение № 335 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 946 по описа за 2017 г. на АССО е постановен втори мълчалив отказ по процесното заявление, като същият е бил предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 1054 по описа за 2019 г. на АССО и в което е постановено решение № 1322 от 31.10.2019 г. Последното е оспорено с касационна жалба и е предмет на настоящия касационен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото не е бил спорен фактът, че е налице мълчалив отказ, като в мотивите на акта си съдът правилно е посочил от коя дата се броят срока за произнасяне на компетентния орган, респ. и този за оспорването му, като е приел, че е сезиран с допустима жалба. Правилно съдът е посочил, че по повод на конкретния материалноправен спор в мотивите на двете решения на АССО (решение № 335 от 23.03.2018 г.) и на ВАС (решение № 12747 от 22.10.2018 г. са изложени подробно съображения относно незаконосъобразността на посочените актове. В касационната жалба са изложени съображения само относно несъгласие със същите и доколкото една касационна инстанция е дала подробен отговор на спорните въпроси в административното производство започнало по повод заявление от 31.05.2013 г., то те не следва да бъдат обсъждани. Правилно съдът се е позовал на чл. 177, ал. 2 от АПК. В тази разпоредбата изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на чл. 177, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Отменителното решение е задължително. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. След като това отменителното решение е задължително, то следва санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже не са ангажирани доказателства за действителното им осъществяване. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение