Решение № 11977 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

С решение 1848 от 22.03.2023г., постановено по адм.д. 5443/2022г. Административен съд София град, трето отделение, 75-ти състав, е отменил ревизионен акт Р 22221420007224 091 001от 19.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 553 от 12.04.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 077,00лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София чрез процесуалния му представител Н. Горанов. В същата се прави оплакване, че постановено решение на Административен съд София е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба М. Василев , [ЕГН], от гр.София, [жк] , [адрес], [адрес], чрез процесуалния си представител адв.Г. Димитров, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

С решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт Р 22221420007224 091 001от 19.01.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 553 от 12.04.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на М. Василев е вменена отговорност по чл.19,ал.2 ДОПК в размер на 16 213,62лв. главница и лихви за забава в размер на 4 581,68лв., в това число вноски за универсален пенсионен фонд, за държавно обществено осигуряване, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за здравно осигуряване, в качеството му на управител на МАРВАС 2008 ЕООД.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице на основание чл.19,ал.2 ДОПК. Възпроизведени са и мотивите от решението на директора на Д ОДОП София при административното оспорване на ревизионния акт. В мотивите на решението са описани и приетите по делото писмени доказателства, върху които е работило и вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, притежава законово установената форма.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност могат да бъдат систематизирани до следното:

На база на гореизложеното е направен краен извод, че органите по приходите не са доказали съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че не са налице елементи от фактическия състав на чл.19,ал. 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт незаконосъобразен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество Марвас 2008 ЕООД, на което ответникът по касация М. Василев е управител, за данъчен период 09.08.2017г. 16.10.2020г. има задължения по Закона за данък върху доходите на физическите лиза и Кодекса за социална осигуряване в общ размер на 16 213,62лв. главница и лихви за забава в размер на 4 581,68лв., в това число вноски за универсален пенсионен фонд, за държавно обществено осигуряване, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за здравно осигуряване. Тези задължения произтичат от подадени от управителя на дружеството декларации образец 6, поради което приетото от първоинстанционния съд, че по делото не са събрани доказателства относно размера на задължения е необосновано и в противоречие с доказателствата по делото. В хода на административното производство е установено, че органите по приходите са предприели действия за обезпечаване и събиране на декларираните публични задължения, било е образувано изпълнително дело срещу Марвас 2008 ЕООД, като в хода на изпълнителното дело не са събрани суми за погасяване на задълженията, дългът е бил определен като несъбираем и производството по изпълнителното дело е било прекратено. В хода на ревизията е установено още, че по личните банкови сметки на управителя М. Василев различни физически лица са правили парични преводи общо в размер на 29 655,05лв. на основание захранване на сметка , като в предхождаща ревизията проверка М. Василев е декларирал, че поради наложени запори върху банковите сметки на дружеството постъпленията от извършени продажби от същото са постъпвали по неговата банкова сметка. При извършена в хода на ревизията проверка на сметка 501 Каса на дружеството е установено, че сумите постъпвали по сметките на управителя на дружеството не са превеждани в касата на последното. При така установените факти органите по приходите е приел, че са налице хипотези по чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. ВАСИЛЕВ за въпросните задължения на дружеството, обосновано с това, че той като управител недобросъвестно е извършил плащания и пари от имуществото на задълженото юридическо лице и по този начин е извършено скрито разпределение на печалбата и дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци и задължителни осигурителни вноски.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват част от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19, 2 ДОПК, но не всички елементи, поради което ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните няма спор, че М. Василев е бил управител на задълженото лице "Марвас 2008" ЕООД през посочените периоди и в последствие, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за посочените по-горе данъци и осигурителни вноски, произтичащи от подадени декларации образец 6 от управителя.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на "Марвас 2008" ЕООД е извършил действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал. 2 на чл. 19 ДОПК и и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на тези въпроси, който е определил констатациите на приходния орган в тази насока като такива в противоречие с материалния закон и фактите по делото.

Основните оплаквания на касатора са относно изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че сумите които М. Василев е получавал по личните си банкови сметки за извършени доставки от дружеството, са били внесени от него в касата на дружеството. Навеждат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не и извършило проверка в счетоводството на дружество, а само върху представени писмени доказателства и извадки от счетоводството на дружеството е дало заключение, че сумите са внесени.

По така направените доказателства настоящата съдебна инстанция констатира следното: В хода на ревизията е установено, че управителят М. Василев за посочените данъчни периоди действително е получавал суми по личната си банкова сметка от трети лица, които са заплащали по този начин извършвани от "Марвас 2008" ЕООД доставки и целта е била да бъдат заобиколени наложени възбрани по банковите сметки на дружеството от страна на органите по приходите. Тъй като при извършена в хода на ревизията проверка на сметка 501 Каса не е установено тези суми да са били внесени от управителя на дружеството в касата на последното, органите по приходите са приели, че с тези си действия управителят покрива хипотезата по чл.19,ал.2,т.1 ДОПК - извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. На база на представени по делото писмени доказателства приходно касови ордери, и заключение на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционния съд е приел, че ревизираното лице е внесло в касата на дружеството за 2017г. и 2018г. общо сумата от 23 130,10лв. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК. Вярно е, че при изготвяне на заключението експертът не е извършил проверка в счетоводството на дружеството, в това число и относно неговата редовност. Но в същото време и вярно и посочено от първоинстанционния съд, че размерът на сумата се установява от представени още при административното оспорване писмени доказателства, които не са оспорени от представителя на приходната администрация и са ценени от съда като достоверни. Освен това , вещото лице е отбелязало, че направените вноски са отчетени като постъпления чрез регистрирания касов апарат на дружеството. При тези данни обосновано решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че задълженото за отговорност по чл.19,ал.2 ДОПК лице не е извършило действия, съставляващи извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, като един от елементите на фактическия състав на отговорността.

Дори хипотетично да се приеме, че този елемент от фактическия състав е доказан, то от събраните по делото доказателства не се установява да е налице другия елемент на състава - т.н. уникалност на връзката ,т.е. това поведение на задълженото лице да е станало причина за невъзможност за събиране на задълженията на дружеството. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящият касационен съд споделя изложеното в тази насока от първоинстанционния съд. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено следното:

Първоинстанционният съд е посочил, че към ревизираните периоди дружеството е притежавало автомобил и движими активи, които по стойност надхвърлят значително размера на публичните задължения на дружеството. В същото време посочено в ревизионния акт изпълнително дело е с дата на образуване 2015г., т.е. много преди възникване процесните задължения. По делото от приходната администрация не са представени доказателства за предприети действия за събиране именно на тези задължения, за които е ангажирана отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. Такива не се представят и в настоящата съдебна инстанция, независимо от посоченото в касационната жалба, че ще бъдат представени.

След като е стигнал до извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. ВАСИЛЕВ , [ЕГН], в качеството му на управител на Марвас 2008 ЕООД, [ЕИК], за установени задължения по ЗДДФЛ и КСО в размер на 16 213,62лв. главница и лихви за забава в размер на 4 581,68лв., за периода 09.08.2017г. 16.10.2020г. и е отменил процесния ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д ОДОП София, следва да бъде осъдена да заплати на М. Василев разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 500лв. съгласно представени доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,